Откакто изкуственият интелект навлезе в ежедневието на всички ни, общуването се промени.
Нека не бъдем фаталисти и не наричаме промяната "безъзвратна", нито пък да приемаме, че тя задължително е към по-лошо. Както при всеки друг инструмент в човешката история, резултатите от употребата му зависят от ръката, която го ползва, и от намерението, с което действа.
Някои от нас намериха в изкуствения интелект извор на източници, а други - на лесни и бързи отговори на въпроси.
За мнозина той играе ролята на терапевт и на съветник, когато не могат да си позволят професионална помощ. ИИ е и онзи лекар, който ще ти каже "отиди на истински лекар", но и все пак ще ти обясни откъде може да идва проблемът.
ИИ е също така безплатният стажант, който може вместо теб да свърши работата ти, макар и с компромисно качество и спорно авторско право. И истината е, че в сферата на комуникациите често се забелязва как някой експерт съвсем директно се е възползвал от тази възможност. Никой не ни кара да използвам ИИ, камо ли пък неетично - "всеки сам си преценя".
Когато обаче прекалим с употребата му, това личи.
И то не само във фрапиращи случаи, с каквито понякога се сблъскваме, като например да прочетем медийна публикация, която завършва с "Кажи ми само къде ще го публикуваш и ще го адаптирам спрямо аудиторията" или "Ако искаш, мога да го направя още по-човешко, по-лично и по-малко AI звучащо."
Дори когато човекът, който си говори с предпочитания си чатбот, все пак си проверява и редактира текста, следите остават. И то не само в написаното, но и в начина на ежедневното ни изразяване.
Изкуственият интелект се е учил да говори като нас. Но дали сега процесът не се обръща и ние не започваме да се учим да се изразяваме като него?
Нелогичните за конкретния език конструкции
Майчиният език на изкуствения интелект обикновено е английският. Колкото и да се развиват и усъвършенстват езиковите модели на всички останали езици, при нужда чатботовете все още понякога си служат с буквални преводи на изрази, фразеологизми и конструкции, които не са типични например в българския.
Когато хората неволно ги запаметяват и използват, това веднага прави впечатление. Например: до преди няколко години трудно щяхме да чуем някого да казва "това не прави смисъл" вместо "това няма смисъл", а изворът на странния израз изглежда е английското "this doesn"t make sense".
При разказване на история от първо лице и предаване на пряка реч също могат да бъдат забелязани нетипични форми на изказ от типа на "и аз бях като..", "тогава той ме погледна и беше като..." от характерното за разговорния английски език "I was like...".
Преди да започнем да казваме "вали кучета и котки" вместо "вали като из ведро", би било полезно да се замисляме дали на родния ни език това "прави смисъл".
"Не е просто X, а Y"
Посочената конструкция, която е може би най-коментираният стилистичен похват на изкуствения интелект, е приложима на практика навсякъде.
От ревю на книга - "не е просто книга, а напречен разрез на съвременността", през обява за работа - "не е просто екип, а обединено от общи цели семейство", до тост за личен повод - "не е просто годишнина от сватбата, а крайъгълен камък в пътя на две души, слети в едно".
Когато човек пренесе обичайната конструкция от ChatGPT в ежедневната си реч, всяка ситуация започва да звучи сякаш има скрит смисъл. Така, де, не е просто спор кой от двама ни да отиде до магазина, а диалог за отговорностите и емоционалните граници във връзката ни! И като казахме "емоционални граници"...
Изразяването като популярен психолог
Тъй като задачата на чатботовете при субективни въпроси не е да предложат решение, а да потърсят баланс, техният подход е да сближават противоположни истини, да валидират страхове и да представят елементарни изводи като философски заключения.
"Можеш да си благодарен на родителите си и едновременно с това да си разочарован от тях." "Напълно нормално е да се притесняваш да повдигнеш въпроса." "Най-важното е да си дадеш време и да бъдеш честен със себе си." Гарнираме това с неколкократно повтаряне на понятия като "граници" и "травма", и ето ти завършен човешки вариант на изкуствения интелект - психолог, който не казва нищо, но пък казва нищото си по много атрактивен начин.
И отново: това не е непременно лошо. Със сигурност е по-добрият вариант от "о, я се стегни" или "едно време баба ти на село само за травми е мислела". Щом ChatGPT може да дундурка вътрешното ти дете, значи и ти можеш да го направиш за познатите си.
Универсалната структура
Езиковите модели, поне безплатните такива, пишат по най-базовия начин, по който някога са ни учили да създаваме академично есе. Кратка теза - три аргумента за - три аргумента против - заключение, което преповтаря тезата, но с други думи.
И оттам нататък богато поръсваме със скучни и еднотипни фрази като "нека разбием проблема на части", "ето тук идва ключовият момент", "да разгледаме ситуацията и от друг ъгъл".
Плюсът на този начин на структуриране е, че е разбираем и подреден. Минусът - че му липсва душа и оригиналност и трудно ще изненада когото и да било с каквото и да било. Още по-малко пък ще помогне на говорещия или пишещия да развие и надскочи и себе си и всъщност да открие и каже нещо ново.
Ако разпознавате себе си в повече от една от изброените категории, е възможно да сте започнали да общувате като ChatGPT.
Но, както той самият би казал: "това не е просто проблем, а възможност да се анализираш и учиш". А и нека не забравяме, че изразяването като изкуствен интелект може да бъде и полезно. По-добре да използваш някоя типична ИИ триада от прилагателни като "партито беше уютно, свежо и вълнуващо", отколкото абсолютно лишеното от съдържание "партито беше уникално".
С любезното съдействие на някой чатбот човек би могъл лесно да потърси и езикова справка за правопис или пунктуация, когато безобразния начин на писане в социалните мрежи го накара да се усъмни в собствената си грамотност.
ИИ ще се радва да помогне. После ще каже: "Ако желаеш, мога да ти дам и още примери за чести езикови грешки".
