Хроники за неудобния филм за Чернобил

Чернобил не е приказка за лека нощ, но учениците трябва да я чуят Снимка: БГНЕС
Чернобил не е приказка за лека нощ, но учениците трябва да я чуят
Чуй статията
Аудио от изкуствен интелект

Шегите, че май се връщаме с поне едно 40 години назад, са смешни, докато не се окажат истина. И докато не се окаже, че като в някаква грозна гротеска някой някъде отново се опитва да цензурира фактите за Чернобил.

40 години след аварията, от която най-тежко е пострадала България заради тоталитарния режим и неговото тежко мълчание, най-накрая има филм, който повдига поне малко завесата на случилото се.

"Хроники за неудобната истина" обаче се оказа истински неудобен.

БНТ не иска екипа на продукцията в ефира си, защото темата не била интересна. Българското ядрено дружество пък не иска филма в училищата, защото "насажда радиофобия" и "не почива на никакви научни факти".

В официалното писмо на БЯД до министъра на образованието Кирил Вълчев има и други срамни, изсмукани от пръстите аргументи против "Хроники за неудобната истина", които човек с всичкия си, за какъвто се имам, няма нужда да цитира.

Ето така в лето 2026-о отново виждаме как държавни и неправителствени лакеи пак искат да потулят истината за Чернобил. А всъщност трябва всички те да настояват "Хроники за неудобната истина" да е не само по кината и по обществената телевизия, но и във всяко възможно училище - в столицата и извън нея.

Ако не сега, втори шанс най-младите да научат какво всъщност се е случило през 1986 и 1987 г. може и да няма.

Време е учениците да разберат, че българския народ е бил обект на чудовищно престъпление.

Понеже "Хроники за неудобната истина" не показва само първоначалното мълчание и цензура, а и феномен, който не се случва в нито една друга държава, включително социалистическите - само в България режимът допуска втори пик на радиационното замърсяване.

Това не бива да бъде замитано под килима и, ако сме истински загрижени за учениците, сме длъжни да им го повтаряме, докато го наизустят.

Заедно с още неудобни факти като храненето на тоталитарната върхушка с чиста вносна храна, докато обикновените деца пият радиоактивно мляко, маратоните насред радиоактивния прах, липсата на адекватна медицинска грижа и лекарства, когато заболеваемостта от рак скача до небето...

Може да не е приятно за гледане, само че е наложително. 

Да, и аз излязох като попарено мушкато от салона след "Хроники за неудобната истина". Филмът обаче не е предвиден да е приятен.

Даже обратното - предвиден е да шокира. Признак на истинско бездушие е да не се стреснеш при гледането му и именно такова бездушие е довело до Българския Чернобил. Хайде да не го допускаме отново.

Тодор Живков даже не е изричал прословутото "Ще си мълчим". Така няма и нужда 40 години след това да си мълчим и да цензурираме неудобните истини.

Историята и учениците няма да ни го простят.

Седмичен бюлетин

Задоволи любопитството си по най-удобния начин — най-интересните статии директно в пощата ти.

Най-четените