След ужасяващите кадри на десетките намачкани коли на магистрала "Тракия" последваха други - като контрапункт на трагедията. Кадри, които би трябвало да ни радват като нация и показват, че не сме толкова лоши, колкото често си мислим.
Стотици хора се наредиха на опашки в сряда пред центровете по кръводаряване в цялата страна, за да помогнат за лечението на пострадалите при верижната катастрофа.
Нещо повече - опашките продължиха и в четвъртък, и желаещите пак бяха толкова много, че отново не всички успяха да дарят кръв.
Дано поне част от тях се върнат в петък, или както призоваха от Националния център по трансфузионна хематология - следващата седмица. Защото нужда от кръводаряване има всяка седмица, 365 дни в годината. Дори и без големи, показни трагедии, всеки ден в болниците са необходими кръв и кръвни продукти - за операции, спешни интервенции и преливане на хора със специфични заболявания.
Те се осигуряват регулярно и никой не е останал без лечение, но това не става безвъзмездно.
Около 80 на сто от кръводаряванията у нас са фамилни - хора, които стават донори заради свои близки или приятели, на които им предстои лечение.
Тези, които не успеят да намерят достатъчно дарители, се налага да прибягват до платените услуги на "професионалните" донори около центровете за трансфузионна хематология или в социалните мрежи.
А донори сред приятелския и роднински кръг не се намират толкова лесно, защото не всеки може да дарява кръв. В България медицинските критерии кой е безопасно да даде кръв - така че да не навреди на себе си или на реципиента - са строги.
Те изключват хора под 18 и над 65 години, хора под 50 кг, както и широка група от заболявания, състояния и прием на медикаменти. Тя включва - понякога и след преценка от самите медици в центровете за кръводаряване - огромен брой хора.
Анемии, инфекциозни болести, сърдечно-съдови, онкологични, бъбречни, чернодробни, неврологични, автоимунни, прием на редица медикаменти, алкохол, наркотици, менструация, бременност, скорошно раждане и дори грип - това силно стеснява кръга на потенциалните донори.
Няма точна статистика на базата на тези противопоказания каква част от населението на страната изобщо отговаря на летвата да дарява кръв, но груби изчисления и анализи сочат, че поне половината от хората между 18 и 65 г. също не могат да даряват кръв.
Тоест - системата разчита на около 1,5 млн. души, които отговарят на критериите. От тях, по данни от 2024 г., са дарили около 135 000 души. Но едва около 20 на сто от кръводаряванията у нас са доброволни и безвъзмездни, т.е. не са свързани с нуждите на конкретен пациент.
Колко тесен е кръгът на "годните" за донори не е чак толкова широко известно, и доста хора смятат, че не е нужно да даряват кръв, защото има кой да го направи. Но не е съвсем така - цялата лечебна система на България разчита на доста ограничен брой дарители.
Има и стабилен процент хора, които не искат да помагат в система, която позволява платени дарители и изнудване на хора в нужда.
Или пък буквално си "пазят" кръвта, ако се наложи техен близък да бъде опериран, и не даряват безвъзмездно.
Което води до затворения кръг хора в нужда да се налага да търсят сами дарители, а лечението им да зависи от това колко подходящи донори имат сред близките си. Или от това дали могат да платят.
Очевидно, въпреки строгите критерии едва 1,5 млн. потенциални донори са напълно достатъчни - в системата се дарява толкова кръв, колкото е необходима, и болниците не са спрели работа заради липсата ѝ.
Проблемът е в регулярността и по-трудната предвидимост, и именно тук е важна ролята на доброволните дарители. Традиционно у нас има призиви за даряване и се говори за недостиг на кръв през отпускарски сезони и по празници. По-голяма база редовни, доброволни донори би направила нещата по-предвидими и лесни за планиране.
Известен е и проблемът с разликата между доброволното и принудителното кръводаряване, за платеното да не говорим.
Хората, които просто искат да помогнат на непознати, са мотивирани да го направят - при тях вероятността да скрият прием на медикаменти, алкохол или заболяване е далеч по-малка. Тези, които даряват, защото близък се нуждае от операция, го правят за заветната бележка за пред болницата, а не за да осигурят кръв. И са по-склонни да скрият противопоказания. За платените да не говорим.
Вероятно огромният брой от хората, които тези дни се редят на опашка с единствената цел да помогнат на ранените на "Тракия" са наясно, че тяхната кръв няма да бъде прелята на пострадалите при катастрофите.
Те отдавна са получили това, което им е нужно, а настоящите дарения отиват за попълване на запасите за следващите катастрофирали, за родилки, инциденти или спешни операции. За хора с анемия, включително онкологично болни, за такива с кръвни заболявания.
Вероятно доста от върнатите и отказали се от опашките пред центровете за кръводаряване се дразнят на спецификите на системата за трансфузионна хематология далеч отвъд допускането на грозната практика на изнудване на най-нуждаещите се.
Кратко работно време, ограничени възможности за обработка на постъпилите дарения (затова се налага хората сега да бъдат връщани), далеч не винаги любезен персонал, смехотворните пакети за по 4 евро, с евтини кроасани и консерви, които повечето хора изхвърлят...
Не забравяйте, че колкото и остаряла и неспособна да стимулира безвъзмездно кръводаряване да е здравната ни система, тя е посредник, а не получател на даренията.
Че дарявате, за да спасите нечий живот, и хората като вас са малцинство, на което разчита мнозинството.
Идете следващата седмица. Или по-следващата. Нуждата от вашата помощ е целогодишна. А вие имате привилегията да можете да я окажете.
