"Спрете да се упражнявате, защото Kaufland е толкова голям, че ако тръгне надолу, фалитът на КТБ ще ви се стори като пролетен бриз!" С тези думи изпълнителния директор на Kaufland Михаил Петров коментира действията на държавата и регулаторите спрямо големите търговски вериги.
На форум на Сдружението за модерна търговия ръководителите на Kaufland, Lidl и Billa, представители на производители и работодателски организации отправиха критики към държавата за отношението ѝ към сектора и изразиха опасения за непредвидимата бизнес среда, която се създава чрез ударните проверки и промените в правилата.
Най-гласна беше реакцията именно на Петров. В понеделник Kaufland България беше глобена от Комисията за защита на конкуренцията с близо 76 млн. евро за нелоялни търговски практики.
Главният изпълнителен директор на компанията беше категоричен, че ще обжалват санкцията, която по думите му е несъстоятелна и няма да издържи в съда.
"В понеделник бях един истински притеснен човек. Днес не съм много притеснен, защото корифеи в картелното законодателство разгледаха акта на КЗК и го определиха като футболист, който е тръгнал да изпълнява дузпа на празна врата и си е вкарал автогол", коментира Петров.
Той определи административния риск като едно от най-сериозните предизвикателства пред бизнеса в България.
Петров подчерта, че компанията има 8800 служители, стотици доставчици и кредити, както и инвестиции от около 1 млрд. евро в собствени магазини до края на 2025 г.
Шефът на "Кауфланд" изрази и недоумението си от това, че новата власт напада "хората с храната".
"Та ние се грижим за продоволствието, 24 хил. работят в тази сфера, ние сме най-големите данъкоплатци, преди нас никой не знаеше какво е фактура, имаше опашки за кисело мляко, празни рафтове и трябваше да имаш връзки, за да купиш буца сирене", изброи той.
По думите му Kaufland няма намерение да напуска България и ще защитава правата си по законов ред.
"Ние не можем да си съберем чукалата и да си тръгнем. Ние сме инвестирали 1 млрд. в тях. Не можем да си съберем чукалата и да се изнесем от България. План Б е да си отстояваме правата по законов ред", заяви изпълнителният директор на Kaufland България, цитиран от Money.bg.
Той защити ролята на големите вериги за продоволствената сигурност, заетостта и данъчните приходи и критикува политическите призиви срещу тях.
"А на хората, които по популистки причини казват: Веригите вън! ще има кажа само едно: Знам ви. И вие, и семействата ви идвате да пазарувате тука в тая брошурка земел по 4 евроцента", добави шефът на Kaufland.
Изпълнителният директор на Lidl Милена Драгийска също постави въпроса за целта на държавния натиск.
"Аз не познавам в историята държавен апарат да е решил да се разправи с някого и да не е успял", заяви тя и настоя за лична отговорност на държавните служители за вредите, причинени от техни действия.
"Докато всеки, облечен във власт, не може да бъде преследван за поразиите, които е причинил, цената ще я плащаме всички като данъкоплатци", заяви Драгийска.
Албена Георгиева от Billa описа бизнес средата като несигурна и посочи липсата на координация между институциите при масираните проверки, както и сериозните проблеми в комуникацията с държавата.
От Българската стопанска камара също предупредиха за риска от чести промени в правилата и непредвидимото им прилагане.
На форума бяха представени и данни за движението на цените, които поставят под въпрос тезата за системно поскъпване на храните в големите търговски вериги след въвеждането на еврото.
Григор Димитров от платформата за ценови анализи merim.bg представи индекс, обхващащ 101 продуктови категории, претеглени според потреблението по данни на Националния статистически институт за 2024 г.
Ако октомври 2025 г. се приеме за базово равнище от 100 пункта, към октомври 2026 г. индексът достига 98 пункта при редовните цени и 79,4 при промоционалните. Пикът е отчетен през май 2026 г. - 101,2 пункта.
Данните са базирани на мониторинга на Комисията за защита на потребителите. Димитров обаче отбеляза, че от средата на лятото е променена методологията за наблюдение, след като е увеличен прагът за деклариране и е намалял броят на следените търговски вериги. Според него това може да е повлияло върху средните стойности.
"Не се вижда системно увеличение в голямата потребителска кошница. Това обаче са само данните на средни и големи търговски вериги. Виждаме, че има инфлация преди октомври 2025 г., а също така цените на всички заобикалящи ни услуги са се вдигнали и това допринася за общото усещане", обясни той.
Представената малка потребителска кошница с основни храни - плодове, зеленчуци, месо, сирене, хляб, олио, брашно и други - е на стойност 53,43 евро. Най-висока е средната ѝ цена в София - 55,95 евро, а най-ниска в Монтана - 48,04 евро.
Димитров обърна внимание и на т.нар. шринкфлация - практиката цената на даден продукт да остава сходна, но количеството му да намалява. Като пример посочи шоколади, при които грамажът е паднал от 100 на 80 грама.
Той предупреди, че макар през последната година да няма сериозни увеличения на цените, разходите за производство и гориво са нараснали и това може да доведе до бъдеща корекция. Препоръката му към потребителите е да сравняват цените и да не се ограничават до една търговска верига.
От бранша обаче предупредиха, че поскъпването на производствените разходи и горивата може да доведе до нова корекция на цените.
Представителят на Асоциацията на овощарите Живка Гроздева отхвърли твърденията, че големите вериги притискат производителите.
"Не, не са мачкани земеделските производители. Никой не е задължен като производител да си партнира, да работи и да продава стока на конкретен субект", посочи тя.
По думите ѝ договарянето с големите вериги се случва бързо и прозрачно, а надценките върху продукцията са средно между 10% и 15%. Тя даде пример с череши, продадени на малък търговец за 1 евро без ДДС, които впоследствие се предлагат за 2,40 евро.
Гроздева заяви, че не е запозната с случаи на принуждаване на производители да плащат за промоции или реклама.
Гроздева посочи, че проблемите на българското земеделие са свързани най-вече с липсата на напояване, сезонния характер на производството, недостига на работници и административната тежест.
Според нея е необходим и по-строг контрол върху малките търговци и борсите.
Владислав Михайлов от Националната асоциация на млекопреработвателите предупреди, че конфликтът между държавата и бизнеса може да се превърне в "необявена война", а предлаганият данък върху свръхпечалбите да засегне и производителите на храни.
"Това, което виждаме през последните 2-3 седмици ми прилича на някакъв вид необявена война. Никой не печели от каквато и да е война - украинска, иранска или някаква административна", заяви той.
Михайлов изрази притеснение и от подготвяния данък върху свръхпечалбите.
Предложението предвижда 33% данък върху печалбата, която надхвърля с 20% средната годишна печалба на компанията за предходните пет години. Мярката ще обхваща търговци на храни с оборот над 5 млн. евро.
