Възможност за осем политически сили да влязат в 48-ото Народно събрание и близо 9% разлика между ГЕРБ и ПП дни преди предсрочните парламентарни избори на 2 октомври - това са два от изводите от проучване на агенция "Алфа Рисърч".
Проучването е проведено със собствени средства на агенцията сред 1025 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Няколко дни преди вота ГЕРБ получава подкрепа от 25,2% сред твърдо решилите да гласуват, което я поставя като първа политическа сила. По време на кампанията партията запазва избирателите си, с лека тенденция към мобилизация и ръст на твърдите симпатизанти.
С 16,5% "Продължаваме промяната" се очертава като втора политическа сила, но при нея се наблюдава отлив в хода на кампанията. От "Алфа рисърч" отбелязват обаче, че около партията има периферия от колебаещи се избиратели, която може да вдигне резултата на формацията. При ниска избирателна активност обаче трудно може да осъществи по-значителен пробив.
В проучването на агенцията ДПС се позиционира като трета сила с 13,1% подкрепа, като ключов фактор за конкретната на Движението може да се окаже вотът от чужбина.
Междувременно Възраждане удвоява резултата от ноемврийските избори през 2021г. и достига подкрепа от 11% сред решилите да гласуват. Партията се възползва от отлива на избиратели от ПП, ИТН, частично от БСП и бившите "патриоти", като концентрира около себе си "русофилски вот", отбелязват от "Алфа Рисърч".
Оттам допълват обаче, че обявената в Русия мобилизация заради войната в Украйна се посреща у нас с изключително негативни настроения (78% от българите не одобряват това), което може да доведе до известен отлив от подкрепата за "Възраждане".
На пето място според проучването остава БСП с 10,2% подкрепа, като според социолозите социлаистите засега запазват нишата си. В анализа към изследването се добавя, че вотът за червената партия ще зависи от избирателната активност, като за Корнелия Нинова и компания ще е ключово да убедят по-възрастните си избиратели да отидат до урните и да не загуби част от тях по чисто технологични причини.
Ръст в хода на кампанията отбелязва Демократична България, като в края й потенциалната подкрепа достига до 8,4%. Обединението връща част от избирателите си, гласували за ПП на предишните избори, но обменът на избиратели между тях остава доста висок и евентуално еднопосочно движение към някоя от двете може да доведе до разместване на техните проценти.
На ръба за влизане в 48-то Народно събрание остават Български възход (4.4%) и ИТН (4%). И при двете партии мобилизацията на потенциалните избиратели е относително ниска, а колебанието, дали да гласуват за тях, или за друга политическа сила - високо.
Бъдещото им парламентарно представителство може да зависи от малко на брой гласове в самия ден на вота. Според данните около 25% от обявилите, че ще гласуват, все още се колебаят между една или друга формация, което също може да доведе до разместване в подреждането.
Очакванията за избирателната активност са, че тя ще бъде ниска - в рамките на около 45% от пълнолетното население в страната.
Според прогнозата на социолозите в неделя до урните вероятно ще отидат не повече гласоподаватели, отколкото през ноември миналата година, която отбеляза рекорд по нисък вот, като е напълно възможно да се слезе и под прага от 2,6 млн. гласуващи.
Кампанията не е повишила съществено нито желанието за участие в изборите, нито категоричния избор на българите.
В условията на прогнозирана ниска избирателна активност (когато 1% от гласуващите се равнява на около 25 000 гласа) разместването в позициите между второто и петото място е съвсем реалистична хипотеза, се казва в анализа на "Алфа рисърч".
Макар и разликата в получения абсолютен брой гласове да не бъде много голяма, политически това може да има голямо значение. Както заради възможните коалиционни конфигурации, така и заради конституционната процедура за реда на връчване на мандатите, допълват още социолозите.
Националното проучване на "Алфа Рисърч" показва, че три дни преди предсрочните парламентарни избори, българите остават поляризирани и твърде скептични към възможността след тях да се сформира редовно правителство.
Общо 47,1% смятат, че ще се състави кабинет, докато 42,8% не смятат за реалистична тази възможност.
Огромното мнозинство от българите желаят съставянето на кабинет, но очевидно позициите и поведението на партиите в предизборната кампания излъчват противоположни послания. Което, освен всичко друго, демотивира не малка част от гражданите да отидат до урните.
