Те не играят в отборите фаворити на Световното първенство в Южна Африка, а някои от тях дори не са твърди титуляри за страните си. Въпреки това бъдещето им изглежда много светло и добро представяне през следващите пет седмици ще им донесе звездния статус, който заслужават.
10. Сотирис Нинис (Гърция)
Роденият в Албания полузащитник е едва двайсетгодишен, но вече има доста опит на високо ниво, след като дебютира за Панатинайкос на 16 години и 9 месеца, а на 18 дори извежда отбора като капитан! Нисичкият Нинис умее да дава убийствени голови пасове и не се притеснява да стреля от далечна дистанция. Безстрашният халф е считан за идеалният заместник на застаряващия си съотборник Йоргос Карагунис. Ото Рехагел, който обича да залага на сигурно и на изпитани бойци, дълго се съпротивляваше да го включва в националния отбор и не го взе на Евро 2008, въпреки че междувременно Сотирис бе станал най-младият голмайстор в историята на Гърция. Това лято халфът вече ще има възможност да дебютира на голям футболен форум. Десетте милиона евро, които са поставени като цена от неговия клуб изглеждат като прекрасна сделка за интересуващите се от Нинис Милан и Манчестър Юнайтед.
9. Валтер Бирса (Словения)
Полузащитникът на малката балканска страна притежава удивително рязък старт и в много от специализираните статии за световното първенство погрешно е записан като нападател. 23-годишният Бирса е любимец на селекционера Матяж Кек, прави впечатление на неизтощим на терена, има и отличен поглед върху играта, както и голмайсторски усет. Той отбеляза първите две попадения за Словения в квалификационната група, но най-големият му принос е подаването към Златко Дедич за гола, с който бе отстранена Русия на баража. Валтер има Купа на Франция със Сошо през 2007 г., а в момента играе за Оксер и е твърд титуляр в отбора, завършил трети в Лига 1 тази година. След Мондиал 2010 ще разберем дали той ще атакува Шампионската лига в Оксер или ще го привлече някой по-голям клуб.
8. Чонг Тае-Се (КНДР)
Този е уникален случай - южнокореец, роден в Япония, който решава да играе за Северна Корея заради вярата си в комунизма. 26-годишният нападател е завършил училище и университет в Токио, които са финансирани от правителството на КНДР. Желанието му да смени гражданството си поражда суматоха и редица проблеми, но в крайна сметка успява да вземе севернокорейски паспорт и вече е постигнал впечатляващите 15 гола в 21 мача за новата си родина. Чонг е много разнообразен нападател, който се движи по целия фронт на атаката и често вкарва атрактивни голове - като двата му за равенството 2:2 с Гърция. Къде на шега, къде на сериозно го наричат „Народния Рууни" (от определението „народна" в наименованието Корейска народно-демократична република).
7. Такаюки Моримото (Япония)
Пато от Милан твърди, че японецът от Катания е най-добрият млад играч в Серия „А", което звучи много авторитетно именно от устата на бразилеца, който е смятан за такъв. За разлика от него обаче Моримото ще играе на световното с надеждата също да заиграе в топ отбор. Следеният от Манчестър Юнайтед нападател влиза много смело в единоборствата в наказателното поле и ще пасне на стила на английското първенство. Контузия в коляното обаче охлади интереса на сър Алекс Фъргюсън. Въпреки това Арсен Венгер е почитател на 22-годишния Такаюки, а е и напълно наясно с маркетинговите ползи от японските играчи след престоя на Юничи Инамото, който дори не изигра официален мач за Арсенал. Освен това френският мениджър владее езика, тъй като водеше Нагоя Грампус Ейт, преди да поеме Арсенал през 1996 г.
6. Мирослав Стох (Словакия)
В Челси явно не ценят достатъчно 20-годишния си талант (или имат предразсъдъци към смешната му прическа). След като игра само в 6 мача през сезон 2008/09, той бе преотстъпен на Твенте, където се наложи като ключов играч и спечели сензационна титла на Холандия. Стох, който може да играе като плеймейкър или ляво крило, има завиден поглед върху играта и мощен шут. Десетте му гола за шампионския отбор на Стив Макларън са си сериозно постижение, но приносът му в изграждането на атаките е дори по-важен. Говори се за интерес на Галатасарай, които предлагат на Челси 2,5 милиона евро, но ако направи впечатление на Мондиал 2010 Стох може да увеличи още цената си.
5. Ки Сунг-Йонг (Южна Корея)
За нас е трудно да помним корейските имена, които звучат поразително еднакво, но този е известен като Дейвид Ки - прякорът, който е получил в Австралия, където завършва колеж. Почитателите на първия му клуб - Сеул, също така го наричат „корейския Джерард". Ки е един от най-обещаващите таланти на Азия, като от Манчестър Юнайтед го наблюдаваха по време на Световното първенство за младежи до 20-годишна възраст през 2007, но Селтик се оказаха по-решителни и тази зима го купиха за 2 милиона паунда. Доброто разбирателство между него, Парк Джи-Сунг от Юнайтед и играчът на годината в Болтън Ли Чунг-Йонг даде основание на южнокорейските журналисти да обявят настоящата средна линия на националния си отбор за най-добрата досега в историята. Недейте да залагате за отпадането на този отбор в предварителната група!
4. Кристиан Ериксен (Дания)
Наричат го „новият Микаел Лаудруп"! Цяла Дания е полудяла по брилянтния халф, който дебютира през януари за Аякс. Кристиан е само на 18 и е най-младият играч на цялото световно първенство. Треньорът на младежите на амстердамския гранд Франк де Бур заяви, че Ериксен има потенциал да се превърне в най-добрият плеймейкър в историята на клуба, а Мартин Йол, който го пусна в 11 мача за мъжкия отбор през пролетния полусезон, го сравнява с Уесли Снайдер и Рафаел ван дер Ваарт. Въпреки интереса на Барселона, Реал (Мадрид) и Манчестър Юнайтед, датчанинът взе разумното решение да остане засега и да трупа опит в най-доброто място за развитие на млади футболисти. Националният селекционер Мортен Олсен също подхожда внимателно към своя нешлифован диамант и заяви, че няма да има огромни очаквания на този етап, но ще му даде шанс, така че сблъсъкът на Ериксен с истинските Снайдер и Ван дер Ваарт в груповата фаза ще е наистина вълнуващ!
3. Невен Суботич (Сърбия)
Неманя Видич, Бранислав Иванович и Александър Коларов са далеч по-известните имена в отбраната на „белите орли" (както е новото прозвище на сръбския национален отбор), но 21-годишният централен защитник има потенциала да ги надмине. Той е перфектен във въздуха със своя 193-сантиметров ръст, силен в сблъсъците, има правилно позициониране и е много опасен при включванията си в атака, за което говорят деветте му гола за два сезона в Бундеслигата. Мултикултурният стопер предпочете за свой национален отбор Сърбия пред Босна, САЩ (за чиито юношески и младежки формации е играл) и дори Германия. Суботич бе първият в списъка с желанията на треньора Юрген Клоп, когато той дойде в Борусия (Дортмунд) от Майнц. Сега Манчестър Юнайтед, Арсенал и Челси са спрягани като кандидати за подписа на сърбина, но цената му няма да е ниска.
2. Стефан Мбиа (Камерун)
Той може да не е особено известен извън Франция, но приносът му към титлата на Олимпик (Марсилия) е неоценим. Докато Мамаду Нианг и Лучо Гонсалес попадаха в заглавията на вестниците, 24-годишният камерунец беше изключително ефективен, първо на типичната си позиция като опорен халф, а после и като централен защитник. Въпреки че не крие, че му е неприятно да играе в отбраната, той много рядко допуска грешки и националният селекционер Пол льо Гуен може да използва неговата универсалност, като го постави десен бек, с което да даде възможност на Алекс Сонг да мине в халфовата линия, а Себастиан Басонг и Никола Нкулу да оформят централна двойка. Бързината и тактическата дисциплина на Мбиа, независимо от позицията на която е сложен, правят 12-те милиона евро, платени от Олимпик на Рен, да изглеждат малко за играч от такава класа. Милан, Байерн и Арсенал вече се редят на опашка за трансфер, а приходите на ОМ ще са още по-големи, ако Стефан блесне в ЮАР.
1. Марек Хамшик (Словакия)
22-годишният бързак няма нужда от представяне за тези, които следят Серия „А". Звездата на Наполи е завършен играч съчетава невероятния си поглед върху играта със защитни умения и голов инстинкт, донесъл му 30 попадения за трите сезона при южняците. Капитанът на Словакия е в идеална възраст, роден лидер е и никога не се предава. Хамшик, който винаги се е възхищавал на чеха Павел Недвед, има всички предпоставки да настигне своя идол. Наскоро той обяви, че иска да остане и да печели трофеи с Наполи и офертата на Манчестър Сити бе отклонена, но ако стане една от звездите на мондиала, следващото предложение ще е такова, каквото е трудно да откажеш.
