Какво ще правят оцелелите след края на света? Какви съвети ще трябва да последва човечеството, за да се върне към проспериращия си начин на живот?
Шест гранитни къса, разположени до американското градче Елбъртън, щата Джорджия, дават някои насоки по въпроса. Или поне предлагат любопитна "храна за размисъл".
Гранитните плочи, най-общо казано, съдържат инструкции как да възродим човешкия род след Апокалипсиса.
Произходът им е обвит в мистерия - малцина знаят точната самоличност на човека, поръчал тяхната направа, и всеки от тези хора е отказал категорично да сподели каквато и да било информация. Знае се само, че през 1979 г. мъж, който използва псевдонима Р. Крисчън, се появява в една от работилниците на Елбъртън с амбициите да изгради паметник.
Градчето е известно с огромните си находища на гранит и намирането на суровината за плочите не представлява никакво затруднение. А и непознатият господин подчертава няколко пъти, че парите не са проблем и е готов да отдели толкова средства, колкото са необходими. За сметка на това настоява за пълна дискретност и анонимност.
Единственото, което споделя мъжът, е, че е представител на малка общност от американци, които искат да оставят послание за бъдещите поколения.
Те са разработвали проекта в продължение на 20 години, преди да пристъпят към изпълнението му. И прецизността определено личи. Структурата, в която са подредени плочите, може да служи едновременно за слънчев часовник, компас и календар.
Масивните късове гранит формират паметник с общо тегло от над 107 тона с височина почти шест метра. С други думи - гранитът, поръчан от Крисчън и тайнствените му приятели, е предвиден да преживее Апокалипсиса, за да предаде посланията си на оцелелите.
Така на 22 март 1980 г. пред очите на скромна публика от 100 човека, предимно местни жители, изниква монументът, който мнозина наричат "Американския Стоунхендж".
При откриването на паметника местният свещеник от Елбъртън бърза да го заклейми като дяволско творение, дело на нечестивия. Заради сходствата със Стоунхендж той го обявява за ерес и за обект, създаден за почит към дявола.
Четири от плочите прецизно сочат в четирите посоки на света, а в средата е разположена централна колона, която поддържа хоризонталната плоча над цялата конструкция. Малка дупка в този хоризонтален къс гранит по гениален начин насочва слънчевата светлина към централната колона и така може да се познае с голяма точност кой ден от годината сме.
Друг също толкова внимателно изчислен прорез по гранита в центъра показва лятното и зимното слънцестоене. През трета дупка се вижда Полярната звезда и може да бъде проследен целият й път по нощното небе, а оттам човек безпогрешно се ориентира накъде е север.
Най-забележителното в монумента обаче не са прецизно изчислените прорези и дупки, които го правят съвършен часовник и календар. Дори внушителните му размери остават на заден план, когато човек се загледа внимателно в изгравираните текстове по гранитните плочи.
На осем езика в гранита са изписани основни според обществото на Крисчън насоки за човечеството, които то задължително трябва да последва след края на света.
Инструкциите, общо 10 на брой, както и десетте Божи заповеди, са на английски и испански, както и на руски, китайски, арабски, иврит, хинди и суахили. Още първата "заповед", изписана в гранита, предизвиква смес от учудване и неподправено негодувание - "Поддържайте броя на човечеството под 500 000 000 души".
По времето, когато монументът е представен, на Земята вече има над 4,5 млрд. души, което означава, че ако се следват препоръките на паметника, през 1980 г. осем от девет човека се оказват излишни. Няма как да си зададеш и въпроса какво се случва, ако ти си точно този "излишен" човек над посочения брой.
Второто упътване, гравирано в камъните, дава мъглява насока как точно да случи това, като гласи "Управлявайте репродукцията мъдро - подобрявайте пригодността и разнообразието". На мнозина обаче този призив им звучи едва ли не нацистки.
Дали подобни насоки няма да създадат напрежение сред това ново утопично общество? В гранита са изваяни и упътвания, които да сплотят и ръководят хората към едно, предполага се, далеч по-светло бъдеще.
"Обединете човечеството с нов жив език", гласи третата насока.
"Управлявайте страстта, вярата и традициите с хладен разум", пък казва четвъртият постулат. Хората и нациите ще бъдат защитавани със стриктни закони и съдилища, но следващата заповед гласи, че най-тежките конфликти ще бъдат решавани в световен съд.
Социалните задължения трябва да бъдат в баланс с човешките права, а на почит ще са истината, красотата и любовта, според следващите насоки.
"Не бъдете рак за планетата" е последната "заповед", която призовава да оставим достатъчно пространство за природата. Има и описание, че на малко по-малко от 2 метра под монумента би трябвало да има заровена "времева капсула". Дата за отварянето й обаче не е гравирана.
Разбира се, гранитните плочи веднага се превръщат в гореща тема, чието обсъждане не стихва и до днес. Още с откриването на монумента в един от местните вестници на щата Джорджия се появява статия, която предсказва, че до 30 години на хората ще им се наложи да се ръководят от текстовете по паметника до Елбъртън.
Оттогава насам десетки специалисти и фенове на конспирациите се чудят какви са точните мотиви за създаването на гранитните плочи с инструкции за след Армагедон и дали в някакъв момент тези постулати няма действително да се окажат полезни.
Всякакви опити да бъде разкрита самоличността на господин Р. Крисчън се провалят.
Работниците, с които той комуникира в Елбъртън, докато те работят върху монумента, така и не получават информация кое е тайното общество, което поръчва плочите. Не става ясно и дали тази мистериозна група американци не е знаела нещо, което на останалата част от света и до ден-днешен убягва.
На няколко крачки от монумента има друг къс гранит с датата на откриването на паметника и с краткото обяснение: "Нека това са насоките на Ерата на Рационалността".
Кога и защо обаче ще настъпи тази ера - и до днес си остава мистерия, скрита някъде в гранитните плочи от Джорджия.
