Топенето на пермафэроста може да изложи човечеството на отдавна замръзнал и непознат за съвременния свят вирус, който да доведе до страховита пандемия.
Това е популярен хорър сценарий, който поне засега не е доказан в реалността. Затоплянето на Арктика и топенето на вечната замръзналост там води до далеч по-тривиален, но не по-малко сериозен проблем - замърсява водата, използвана за битови нужди и я прави негодна за пиене.
Това се случва от години в норвежкия архипелаг Свалбард.
В питейната вода на основния му град Лонгирбюен има завишени нива на манган, никел и сулфати, а една от водещите хипотези ги свързва именно с топенето на пермафроста.
Те налагат пречистване на питейната вода, тъй като количеството манган е толкова над нормата, че от септември 2025 г. тя не се препоръчва за пиене.
В Лонгирбюен живеят около 2500 души. Това е най-северното населено място не света, което може да се нарече град - на 1300 км от Северния полюс, и привлича и хиляди туристи. В пиковия сезон през лятото хората там може да достигнат 4000.
Свалбард е покрит в голямата си част от ледници, и Лонгирбюен черпи водата си основно от повърхностни води и топенето на лед и сняг. В по-голямата част на годината източник е езеро, превърнато в язовир - нарича се Исдамен, или "Ледено езеро". Именно водата в него е с повишено съдържание на манган, никел и сулфати.
Топенето на вечната замръзналост се сочи като проблем и вероятна причина, тъй се предполага, че питейната вода вече преминава през по-дълбоки слоеве на почвата и през скалите.
Скалите съдържат минерала пирит, известен и като фалшиво злато. Когато пиритът в тях влезе в контакт с водата от топенето и с кислорода от въздуха, той се окислява и създава киселинност. Киселината извлича тежки метали от скалите и част от тях попадат в езерото и в питейната вода на града.
Смята се, че топенето на пермафроста е резултат от затоплянето на Арктика - до 4 пъти по-бързо в сравнение със средното за цялата планета. В самия Свалбард затоплянето е до 7 пъти по-бързо.
"Размекването" на доскоро твърдия слой почва под Лонгирбюен създава проблем и за летището на града, чиято писта се напуква, както и за част от сградите, които вече нямат стабилна опора.
За водата в града най-сериозен е проблемът с нивата на манган.
Още през 2025 г. местните власти издадоха препоръка водата от чешмите да не се използва за пиене, като в някои проби концентрацията на манган е 1000 микрограма на литър - при определен за Норвегия праг от 50 микрограма на литър за вода за пиене.
Дори и количества с такова превишение на нормата не представляват здравен риск при няколкодневна употреба - например от туристи. Прием на вода с толкова манган в продължение на години обаче може да доведе до неврологични и когнитивни проблеми.
Освен манган, във водата са засичани и по-високи количества никел и сулфати. Последните проби от 2026 г. също показват наднормени количества и от трите.
Липсата на безопасна вода за пиене е съществен проблем за място като Свалбард, където повечето продукти се доставят с кораби от континентална Норвегия, която е на 1000 км на юг, и особено през зимата се възможни забавяния заради лоши условия за плаване.
За питейна вода в Лонгирбюен се разчита в по-малка степен на доставки на бутилирана от Норвегия, и повече на местното решение - водосонски с пречистена в местната пивоварна вода. Тя се кара до местния супермаркет, където всеки може да си пълни безплатно.
Заради проблема с качеството водата Svalbard Bryggeri - известна и като най-северната пивоварна на света - отдавна е инсталирала система за пречистване.
Пивоварната произвежда различни видове бира - от пилзнер до стаут, и газирана вода, и от 10 години заради мангана за тях използва пречистена вода. Откакто водата е обявена за негодна за пиене през 2025 г., общината в Логнирбюен е съфинансирала изграждане на допълнителна система за филтриране, пояснява местният Svalbardposten.
"Пивоварната може да произвежда от 3 до 4 кубични метра чиста вода на час. Имаме доста капацитет", пояснява управителят Роберт Йохансен.
Използването на услугите на производителите на бира вероятно ще продължи години - докато се намери дългосрочно решение.
Единият вариант е съоръжение за обезсоляване на морска вода, но това е скъп процес и изисква и много електроенергия. Проверява се и възможността да пречистване на водата в самото езеро, откъдето тя се черпи.
От архипелага вече са поискали помощ от централното правителство в Осло.
