Полковник Муамар Кадафи, управлявал Либия повече от 42 години, беше взет в плен - и убит в плен.
"Смъртта на Кадафи бе за предпочитане пред процес, на който едва ли щяха да бъдат разкрити много неща, които светът не знае", отбелязва днес британският в. "Таймс" - едно от най-авторитетните издания в една от най-правовите държави в света...
Дори и нацистите, причинили Втората световна война, имаха своя Нюрнбергски процес.
Един диктатор по-малко, убит като куче, в документирана и гледана милиони пъти в YouTube смърт. Убийството и поругаването на труп, бил той и на сатрап, от сган озверели въоръжени мъже, които наричат себе си бунтовници, биещи се за по-добра Либия. Всъщност Либия не на Кадафи. На другото племе...
Видяно от хора, които седят пред компютрите си в уютни офиси и домове. От деца. От мюсюлмани и християни.
За първи път в този век смъртта на един диктатор може да се види в истинско риалити. На живо. От времето на "телевизионната революция" в Румъния светът не помни публична смърт, мултиплицирана с такъв успех.
Едва ли подобно "знамение" може да стане знаме на т.нар. Арабска пролет и "символ на борбата за демокрация" в Либия. Много демокрации са заченати в кръв. Но убийството на военнопленник, бил той и Муамар Кадафи, не може да бъде основа за демокрация.
Със сигурност на един процес щяха да бъдат разкрити твърде много неща, които мнозина бивши и настоящи премиери, управляващи държави-членки на НАТО, не искат да чуят.
Едва ли бившият вече британски премиер Тони Блеър би искал да чуе как се е срещал с Кадафи и най-вече в коя от ролите си - на дипломат, на собственик на Tony Blair Associates или на съветник на J.P. Morgan. Или е договарял освобождение на атентатора-терорист от Локърби, за да уреди сделка на BP в Либия, станала факт през 2007 г.
Едва ли настоящият италиански премиер Силвио Берлускони иска да си спомня как целуна ръка на "Краля на Африка" през 2009 г. на срещата на лидерите на Арабската лига. И как договаряше с него сделки за либийски нефт и газ, инвестиции в банковия сектор на Италия.
Едва ли висши представители на Брюксел искат да си спомнят как бяха обещали на диктатора да обсъдят плана му да се плащат на Либия 5 милиарда евро годишно, за да спира притока на нелегални бежанци от Африка в Европа.
Едва ли стотиците хиляди избити и избягали от Либия, разрушенията и агресията могат да получат възмездие при един справедлив съдебен процес. Но това не оправдава липсата на съдебен процес в цивилизацията на 21 век. Само насърчава агресията и насилието в страни като Йемен и Сирия.
Така че смъртта на "лудото куче", убито в плен напук на всички клаузи от Женевската конвенция, е приветствана с облекчение от повечето членки на ООН, включително и България.
Какво ли разбират дивите племена от демокрация... Но такива са новите войни "либерални и хуманитарни" (по определение на Блеър).
