И последното Вечно дерби за 2013 г. мина и замина, футболистите прибраха бутонките в шкафа, а жените им ошетаха моловете по случай коледните премии. Докато колегите от спортната редакция анализират всичко, което се случи през последните няколко месеца на зеления килим, ние ще направим обзор на есенния полусезон на доста по-луксозните терени на родната политика.
Миналата година по това време там взаимно си пречеха, но и доминираха над останалите ПФК "Знам АД" и ОФК "Мога - 2006" с общ играещ треньор Бойко Борисов. След зимната пауза обаче формата на играчите от двата отбора рязко спадна. Първо капитанът на „Знам" Симеон Дянков беше трансфериран в чужбина, стигна се до плейофи и там двата отбора драматично изтърваха титлата след отсъдена дузпа в 89-ата минута на стадиона в Костинброд.
Новото издание на първенството още от първия си кръг предложи много обрати.
Лидерът в класирането ФК „Червено знаме" няма особена конкуренция - миналогодишните шампиони все още не могат да намерят своя стил (а и част от дългата им „резервна скамейка" ги напусна), а тръгналият с голямата кошница отбор „Йес! Юнайтед" не успя даже да спечели промоция за „А" футболна група. След обединение с няколко селски отбора, той ще чака баражите, които още не са насрочени.
За сметка на „Старата госпожа", в елитната дивизия са верните сателити на „червените" - ФК „Висок наратив" и K.M.B. (Kleta Majka Balgariq-б.р.), които правят мачовете на живота си срещу тимовете на Борисов.
По-големият проблем с „Червено знаме" е вътре в самия отбор. Почетният президент Сергей Станишев обяви назначението на старши треньора Пламен Орешарски още преди пролетния трансферен прозорец, но след това допусна най-различни мениджъри да се разхождат из „Позитано" - уж с идеята, че така ще се съберат най-добрите изпълнители на всички постове. Така, обясняваха, се създавал „експертен" отбор.
В крайна сметка през главата на Орешарски на проби дойдоха играчи от партийната школа, но и такива на „Висок наратив", както и находки на една мениджърка, известен познавач на австрийския футбол. Звезда на тима трябваше да е силовият централен нападател Делян Пеевски, но спортно-техническият щаб се отказа от това решение, след ограничени прояви на недоволство на малки групи от по 30-40 000 фенове.
Снажният играч беше върнат на старата си позиция (да разпява медийната агитка), но „Червено знаме" все още предпочита да играе домакинските си мачове в провинцията или поне при затворени (и завардени) врати.
Ако оставим на страна очевидните проблеми с тифозите, управляващият тим има и доста сериозни проблеми във всички линии, заради които яде солиден пердах в Европа.
Нападение
Младият (за стандартите на БСП) Кристиан Вигенин носи с лекота най-тежката фланелка във футбола - тази с номер 9 (на него му е леко, понеже му напомня на любимия 9 септември). Най-големият проблем на външнополитическия ни таран е, че най-често скача за топката пред собствената си врата и се налага цялото му министерство да чисти кълбото от гол линията.
Така, докато на Балканите и в Близкия Изток непрекъснато изникват голови ситуации, Вигенин шутира от воле посланици по симпатия или им крещи указания от страничната линия в смисъла на „Я сте написали нещо против правителството в нета, я съм ви издърпал ушите".
Освен това, словесните му задни ножици по проекта „Южен поток" (които случайно преповтарят думите на Кремъл, че газопроводът е над законите на ЕС) някак поставят под съмнение престижната европейска визитка, с която дойде. Ще се окаже, че тялом е бил на терена на европарламента, но духом е скачал за корнерите в руската Премиер Лига.
Впрочем, като стана дума за „Южен поток", няма как да не споменем и друго младо острие на „Червено знаме" - Драгомир Стойнев. Бързоногото крило с прякор Електричката се доказа като добър продукт на партийната школа - прилага едни и същи политически финтове, без значение на кой пост се състезава.
Стойнев по-добре и от Марто Петров се справя с гоненето на пасове в перспектива - с негова помощ започнахме заварките по „Южен поток" докато Брюксел вееше флага за засада, а освен това нападателят засече не едно, а цели две меки ядрени центрирания - в Белене и Козлодуй.
Заради последното се говори, че за известно време Стойнев няма да пътува с отбора в чужбина, защото има навика вместо с магнитчета, да се връща в родината със спазарени енергоблокове за АЕЦ.
Халфова линия
Трудно можеш да очакваш нещо от нападението си, ако си изгубил центъра на терена. Халфовете на „Червено знаме" наистина ги няма никакви. Десислава Терзиева се опитва да връзва играта с магистралите, но не успява даже да преповтори заучените положения, които работливата пчеличка Лиляна Павлова разиграваше с Бойко Борисов през миналия шампионат.
Вместо това, Терзиева се отчете с изтървани срокове и ремонти по никое време, с които си навлече гнева на шофьорите сред запалянковците, а капитанът на ветераните на „Червено знаме" Румен Петков директно я нарече „недоразумение". С подобни удари по самочувствието не е чудно, че тя прави грешки.
Комуникацията в халфовата линия допълнително страда и от схематичната последователност на основната единица с ресор „Спорт" Мариана Георгиева. Нейните словесни финтове на една носна кърпичка място са сравними само с това, на което бяха способни краката на Зинедин Зидан, докато беше в „Ювентус". За разлика от Зизу обаче, Георгиева прибавя, добавя и наслагва смисъл до инвертирането му в своеобразен апотеоз на конструктивната дегенеративна лишеност от семантично съдържание.
Иначе казано, съотборниците й не гледат в коженото кълбо или в терена, а в тълковните речници, които се налага да си носят. Друга тема е, че спортът ни си заслужава подобен изпълнител на непреки свободни интеракции със сферичната единица, дефинираща себе си посредством нашето възприятие за нея като топка.
Друг все още непроявил се играч в центъра на полето е Иван Данов, прочул се с това, че френските власти му вдигнаха жълт картон за симулация - вземал помощи като безработен (и досега отказва да ги върне).
Според тактическия план на треньора Орешарски, през него трябва да минават всички големи инвестиционни проекти на общините и така да оказва преса на всеки непослушен кмет. Засега е известно, че разиграващият халф основно си играе на 21 със стъклени топчета - ведомството му е задръстено от десетки хиляди жалби на съседи, които не могат да се разберат откъде да минава оградата.
Защита
Като напред е батак, няма начин и отзад положението да е цъфтящо, би казал патриархът на българския футбол Димитър Пенев. И в „Червено знаме" е така. Данаил Папазов дойде с големи очаквания от Варна, но много бързо беше разкрит в Европа, след като се опита да пробута на медиите у нас свой заместник като одобрен от ресорния еврокомисар.
От тогава представянето му е на средно ниво, но е абсолютно ясно, че предстоящите дербита с „Локомотив" не са по силите му и проблемите на БДЖ просто ще го прегазят по фланга.
От другата страна, Ангел Найденов се опитва да пази изкъсо проблемите в армията, но само със спиране на реформите и повторно отваряне на затворени поделения не се изкарват пълни 90 минути. Дано не се наложи войската да върши някаква по-сериозна работа, защото много бързо ще се окаже, че Нейденов само покрива засадата.
В средата на защитата Петър Чобанов е това, което феновете навремето наричаха „вересия". Събираемостта на високите топки е опасно ниска (в момента - 800 млн. лв. по-зле от очакваното), а контрабандата прави нови и нови финтове. Това е допълнително разочарование и за старши треньора Орешарски, който навремето измисли тактическата схема НАП.
На вратата
Поради липса на друг подходящ изпълнител, всички изтървани топки от защитата трябва да се спасяват от Пламен Орешарски, който пази с ръкавици за вадене на кестени от огъня. Той се опитва да пази присъствие на духа, но от своята врата (която в последно време винаги е задна) не успява много добре да чете играта, а и футболистите пред него по-скоро слушат почетния президент и мениджърите, които подвикват от страничната линия.
Все още мачът е в началото си, а на стадиона е мъгливо и не е ясно колко топки са се оплели в мрежата на заигралия по принуда треньор. Лошото е, че целият му състав е или от откровени „дупки" (като изброените по-горе) или от съвсем средни играчи. Не е чудно - май всички звезди са отказали на „Червено знаме", защото са им предлагали твърде кратки договори.
Архитектите на „експертния" отбор са се постарали много да постигнат невъзможното - страната ни има по-слаб шампион даже и в сравнение с двете самовзривили се формации на Бойко Борисов. Няма да е лошо на „Позитано" да си спомнят миналата зимна пауза. След нея се стигна до плейофи, защото на феновете им писна и нахлуха на терена.
