"Или се прави правителство или коалиция като хората, или подобни сглобки, някакви шарлатански, аз не виждам за правилно." Това е може би най-ключовото изречение от изказването на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов в нощта на балотажа за местните избори.
Гневната реторика на Борисов по отношение на партньорите му в т.нар. "Сглобка" доминираше през целия период между двата тура, като на няколко пъти той намекна за разваляне на споразумението с ПП-ДБ за подкрепа за правителството.
Ясно е, че участието в "сглобката" в този ѝ вариант вреди на ГЕРБ.
Този момент беше доста подценен от анализаторите веднага след сформирането на правителството, тъй като много по-явно беше разочарованието на електората на градските демократи.
Въпреки това оттогава насам Борисов и компания също отнесоха силни критики от своите избиратели.
Причината е проста - ГЕРБ подкрепят правителство, в което има само един кадър на партията - бившият еврокомисар Мария Габриел.
В очите на избирателите на формацията Борисов и хората му дават подкрепата си за едно правителство, ръководено от хора със съмнителни умения и репутация, но въпреки това техният лидер натиска за подкрепа.
Този дисонанс кара избиратели от твърдото ядро на ГЕРБ да се разколебават в подкрепата си. Когато към този феномен добавим и "умората от властта" в градове като София и Варна, резултатите са на лице.
В столицата представянето на ГЕРБ наистина може да бъде описан като провал. Партията остана трета в надпреварата за кмет, спечели само два от балотажите си за районни кметове, а в общинския съвет губи цели 13 места, оставайки на второ място.
Загубата в гласове за общински съвет за партията е двойна - от 131 536 гласа през 2019 г. на 65 070 гласа на последните избори.
Във Варна загубата на гласове за общински съветници също е чувствителна - от 30 633 гласа през 2019 г. и 18 мандата на 14 156 гласа сега и 8 мандата. В морската столица ГЕРБ губят кметския пост, както и три районни кметства.
Цялостно в страната ГЕРБ губят представителство и отслабват спрямо предишните избори за местна власт.
Това съвсем не означава, че партията на Бойко Борисов е в някаква тежка криза и върви към закриване. Дори с тези си загуби тя все още е първа политическа сила и е изглежда в най-добра форма при едни евентуални предсрочни парламентарни избори сега.
Именно тук се крие и големият въпрос пред партията в момента - а сега накъде?
В изказването си Борисов също ясно застъпва този момент - за него и за партията му в национален мащаб нещо трябва да се промени, защото сегашното положение не е удовлетворяващо за тях. ГЕРБ търпи негативи, без да получава някакви ясни позитиви.
Да, Борисов (както и Делян Пеевски от ДПС) много умело се възползва от ситуацията, за да представи управляващите като не достатъчно способни, а себе си като "спасител" на ситуацията. И все пак ГЕРБ продължават да имат само един министър в правителството.
Междувременно обаче сегашната ситуация позволява и на ПП-ДБ свобода на действие да критикуват ГЕРБ и да работят срещу тях, както се видя на местните избори.
Това доведе до обвиненията от страна на Борисов, че градските демократи "мърсували" с "Възраждане" и БСП, докато той "изнасилвал" партията си да подкрепя Васил Терзиев в София.
Е, "изнасилването" не е свършило особена работа, както се видя от данните на агенциите, тъй като в голямата си част избирателите на ГЕРБ са предпочели да подкрепят Ваня Григорова и да накажат с това ПП-ДБ.
Така партийният лидер се озова в доста сложно положение - от една страна формацията му иска конфронтация с градските демократи, но от друга той самият осъзнава, че съвместното управление с тях е вероятно най-разумният ход в дългосрочен план.
Идеялният сценарий за Борисов, който можем да видим и от коментарите му, ще е преосмисляне на партньорството с ПП-ДБ и преобразуването му в ясна коалиция. Без повече сглобки, без неясни мнозинства.
Така той ще има гаранция за спокойствие, ще е блокирал основните си опоненти да работят срещу него, ще има достъп отново до изпълнителната власт, а за капак на всичко имиджът му ще бъде ако не окончателно "изпран", то поне доволно почистен.
Алтернативата е да се развали мнозинството, правителството на Николай Денков да падне, още преди да е стигнало до ротация на премиера, Румен Радев да свика нов служебен кабинет и да вървим към нови избори.
И макар на тези потенциални нови избори ГЕРБ почти сигурно да е първа политическа сила с по-голяма преднина пред втория, такъв сценарий крие доста рискове.
Като за начало - дали ще може да се състави ново правителство, след като ПП-ДБ и ГЕРБ отново ще са се върнали в положение на взаимен антагонизъм. Партньорството с ДПС за Борисов също не е най-оптималното решение, тъй като то ще носи своята имиджова тежест.
За капак на всичко съвсем не е сигурно, че ГЕРБ+ДПС+ "Има такъв народ" (например) ще даде 121 гласа. И ако не даде, държавата пак ще се окаже в състояние на спирала от избори.
И ако излизането от "сглобката" звучи като твърде рискован ход, оставането в нея (в този ѝ вид) също не е приемлива опция, тъй като електоратът на ГЕРБ ще продължи да наказва партията.
Тази седмица предстои ГЕРБ да се събере и да реши по кой път ще поеме.
ПП-ДБ също трябва да осмислят какво ще е тяхното отношение към НЕкоалиционния партньор. Дали са склонни на отстъпки в името на управлението и приоритетите, или всяко по-нататъшно сближаване с ГЕРБ ще се приеме като немислима стъпка.
Още от самото начало беше ясно, че местните избори ще променят нещата на политическата сцена. Резултатите сега обаче ни запращат в "интересни времена".
За пореден път.
