Изборите за президент са само на дни от нас, а очакванията за скучна и по-скоро вяла предизборна кампания се потвърдиха.
Въпреки това развитието на водещите теми у нас около атаките на кораби в икономическата зона на България и реакцията на правителството (или липсата на такава според някои) раздвижиха настроенията сред избирателите.
Четири от водещите социологически агенции у нас публикуваха финалните си проучвания на електоралните нагласи преди вота, като в тях се вижда интересна картина.
Ето какво показват изследванията на "Маркет линкс" (терен от 13 до 19 октомври), МЯРА (8-19 октомври), "Тренд" (14 до 20 октомври) и "Алфа Рисърч" (18 до 22 октомври):
| Кандидат / Агенция | Маркет линкс (13-19 октомври) | МЯРА (8-19 октомври) | Тренд (14-20 октомври) | Алфа рисърч (18-22 октомври) |
| Илияна Йотова | 47,30% | 43,40% | 45,90% | 41,10% |
| Андрей Гюров | 30,60% | 28,90% | 27,80% | 28,30% |
| Костадин Костадинов | 10,30% | 10,20% | 10,90% | 12,80% |
| Ивелин Михайлов | 4,30% | 3,10% | 2,20% | 3,40% |
| Радостин Василев | 2,80% | 2,90% | 3,20% | 3,90% |
| Иван Христанов | 2,30% | 1,90% | 2,40% | 3,60% |
| Други | 2,50% | 7,10% | 4,50% | 4,30% |
В случая интересни са не само цифрите, но и динамиката в резултатите на водещите кандидати в сравнение с първите проучвания на същите агенции в началото на предизборната кампания в края на септември и началото на октомври.
Основните изводи, които могат да се направят от тази картина:
1. Илияна Йотова бележи известен спад
Въпреки че Йотова и партньорът ѝ в тази предизборна надпревара Кирил Вълчев са все още неоспоримо на първо място по електорална подкрепа, се наблюдава един лек отлив в три от четирите проучвания.
До голяма степен причината за това са политическите събития и реакцията на правителството към тях. Идеята за руската заплаха, която управляващите посрещат с призиви за мир и не особено категорични действия, задейства част от негативно настроените срещу Русия избиратели, докато онези, които са ясно русофилски ориентирани, очакваха властите и Йотова по-категорично да застанат зад позицията на Москва.
Това е и важен момент при кандидатурата на Йотова. Въпреки че тя е действащ президент от началото на годината, тя остава в съзнанието на избирателите повече като аватар на Румен Радев, отколкото като независим кандидат.
През кампанията тя не успя да се оформи достатъчно ясно като силен лидер, а продължава да се възприема като част от екипа на премиера. Съответно и действията на правителството пряко рефлектират върху нея.
Допълнително с това скандалите около помилванията на осъдени престъпници по медицински причини, които след това се оказват достатъчно здрави, за да извършват нови престъпления, също натежават върху профила ѝ като бъдещ държавен глава.
2. Андрей Гюров трупа подкрепа
И четирите проучвания показват ясна траектория на растеж за бившия подуправител на БНБ и бивш служебен премиер. И въпреки това този ръст при него все още не може да компенсира достатъчно изоставането му спрямо Илияна Йотова.
Гюров определено се възползва от ситуацията с реакцията на правителството спрямо атаките над кораби в Черно море и отказа на премиера, президента, военния и външния министър да заявят, че Русия стои зад тези нападения.
За много избиратели от сектора на градските демократи външната политика и геополитиката могат да са силен мотиватор за гласуване. За тази част от електората Русия и Владимир Путин са реална заплаха за сигурността на България и липсата на категоричен отговор от кабинета отключи допълнителен обединяващ фактор зад кандидатурата на Гюров.
3. Дали това ще е достатъчно за Гюров да обърне мача?
Ако нещата останат по същия начин - едва ли. Най-малката разлика между Йотова и Гюров в момента е в проучването на "Алфа Рисърч" - 12,8 процентни пункта.
Динамиката на събитията обаче продължава да се променя, а в последните дни изобилстваха от политически натоварени събития - арести на кметове, инцидентът с НСО и Соня Колтуклиева от ПИК, коментарите на премиера Радев...
Това може потенциално допълнително да захрани "опозиционните" кандидати като Гюров и Костадин Костадинов с разочаровани избиратели, докато Йотова трудно би могла да извади позитиви, освен от потенциално говорене за "възраждане на Сглобката".
Самият Гюров също така може да гледа към типичния електорат на други партии като ГЕРБ. В последната седмица изявени лица от формацията се изказаха доста остро срещу Румен Радев и това може да насочи избирателите на партията към прекия опонент на "човека на Радев".
Избирателите на ГЕРБ са изправени пред дилема с кандидати, които не подкрепят, но в момента единият избор би отслабил по-голямата и по-силната заплаха за тях. Така че ако в партията решат да се мобилизират за стратегическо гласуване, това може да окаже влияние върху крайния резултат.
В крайна сметка всеки резултат, при който кандидатът на градската десница изостава от Йотова с по-малко от 8-10%, може да се брои за позитивен за него, тъй като това би му дало приличен старт при очаквания балотаж.
4. Третият и надолу - повече реклама, отколкото надпревара
Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов таргетира тези избори много успешно - не като реална надпревара за президент, а като възможност да си върне някои позагубени позиции от Радев и "Прогресивна България".
Той се позиционира в коридора на ясната проруска позиция, категорично срещу Украйна, Брюксел и НАТО, залага на по-агресивни послания и на ярка конфронтация с всички останали играчи на политическата сцена. Или казано с други думи - формулата, която вече веднъж го издигна до четвърта политическа сила.
Въпросът е дали ще може да пренесе тази енергия от мажоритарния вот за президент към партията му? Това вече ще е работа за след изборите.
Колкото до останалите играчи, при тях битката е за припознаване. Радостин Василев и Ивелин Михайлов изпаднаха от парламента на последните избори и сега президентският вот е възможност да припомнят на избирателите за себе си.
Въпреки това едни по-ниски резултати около 3% едва ли биха им свършили работа.
От тази група Иван Христанов се позиционира успешно. Неговата партия "Единение" досега не получаваше особена видимост, но сега той има възможност да остави впечатление и да натрупа капитал за следващи избори.
Все пак, каквото и да стане на вота за президент, догодина ще гласуваме за местна власт, а за партиите това ще е една далеч по-важна надпревара.
5. Балотаж ще има неминуемо
Избирателната активност до момента се прогнозира да е между 38% и 40% от имащите право на глас, а проучванията не показват кой знае каква мобилизираност сред населението в сравнение с предсрочните парламентарни избори през април.
Така че шансовете на президентския вот да имаме активност над 50% са на практика нулеви.
Още повече - ако тенденцията за намаляване на разликата между Йотова и Гюров се запази, едва ли ще има някой кандидат с резултат над 50%. Съответно и двете условия вотът да приключи още на първия тур изглеждат невероятни.
