Разказите се четат със затаен дъх и доставят истинска наслада, а откровения като „Мама и смисълът на живота" и „Пътешествие с Паула" са разтърсващи. Авторът е окастрил тривиалните аспекти на работата си. „За да зърнем скритите истини, трябва да разчистим всичко, което отвлича вниманието ни и ни пречи да ги видим", убеждава ни той.
Както казва Ницше, понякога трябва да се ослепим за многото, за да видим едното. А иначе едва ли има по-автентична човешка емоция от изначалния, неизкореним ужас от смъртта. Осъзнат или не, този ужас е в основата на редица психични разстройства: депресии, фобии, състояние на тревожност. Страхът от смъртта отстъпва единствено на страха от самотата, която я съпровожда.
На преден план е формулата за човешкото величие - amor fati (любов към съдбата). Което значи, че за да изпитваме щастие, трябва да се излекуваме от заблудата за необходимостта. Мъдростта се изразява в това да обичаш съдбата, която сам си избрал. Отначало д-р Бройер лекува Ницше, после Ницше лекува Бройер, накрая Бройер е излекуван, а Ницше рони сълзи за пръв път в живота си.
Намесват се и двама мошеници, които се оказват по-добри психолози от психолозите, на моменти терапевти и пациенти сякаш сменят ролите си. Повествованието се направлява от амбициозния Ърнест Лаш, който се появява като герой и в сборника „Мама и смисълът на живота". Той прави всичко по силите си, за да помогне на пациентите си, но нерядко е на ръба да прескочи границата на порядъчността.
Излиза, че съвременният терапевт е подвластен на изкушения като всеки друг: лекари злоупотребяват с доверието на пациентите си, а последните ги обвиняват преднамерено, в измислени грехове. Неслучайно заглавието на книгата е каламбур - на английски „лъжа" и „лежа" се пишат и произнасят по един и същи начин.
Ялом й предлага двамата да продължат с индивидуална терапия. Тъй като проблемите на Джини включвали т.нар. писателски блокаж, Ялом се договорил тя да плаща за терапията си под формата на записки върху всяка сесия, които се явяват стимул за нейното писане.
На едно място отправя следното предупреждение към своите бъдещи колеги: „Някои терапевти се натъкват на трудности, защото имат незадоволен сексуален живот или живеят в изолация, пречеща им да осъществяват подходящите и необходими сексуални контакти. Очевидно голяма грешка е практиката да се разглежда като възможност за подобни контакти."
През книгите си д-р Ялом се опитва да внуши както на пациентите, така и на самия себе си, че съзнанието за края действа освобождаващо. Че човек има силата да се конфронтира с истините на битието и способността да впрегне това познание в постигането на духовно израстване. Друг е въпросът трябва ли да се докоснем до смъртта, за да изпитаме истинско усещане за свобода. А за смисъла на живота знаем. Смисълът на живота има вкус на устни...
