Историята за вечната война на хората - за гнева и болката, за загубите, които подтикват хората да действат срещу самите себе си. "Илиада" и въобще легендата за Троянската война успяват да се запазят и до днес в културния център на Запада. Те са вдъхновители на Александър Велики, на древния Рим и неговите велики пълководци, на модерното разбиране за трагедия, ако щете. Илиада също така развива литературната представа за поведението на боговете като за отражение на човечеството, като текущ коментар за човешката страст и раздразнение.
В класацията на BBC "100 години самота" попада като избор на редица експерти от цял свят. Това е произведение, което независимо от произхода си, се свързва с хората от всякакви култури. И все пак той успява по някакъв начин да измести фокуса от принципно европеидно-американските персонажи и истории към място извън този географски и културен център. При това го прави по начин, който кара дори хората от Европа и САЩ да се почувстват близки до героите.
"Да бъдеш или да не бъдеш, туй е въпросът" е сред най-знаменитите реплики в световната литература. Много малко други истории, особено от онова време, влизат толкова дълбоко във вътрешния свят на своите герои, разкривайки мислите и желанията им. Това прави самият герой много по-жив и истински - не типичен протагонист, който идва и решава неправдите, а жив човек, неуверен в решенията си, изпълнен със съмнения и измъчващи го демони.
Мнозина смятат "Дон Кихот" за първия роман в историята на литературата и Западната литература се изгражда именно на неговата основа. Това е история за двама приятели, тръгнали на пътешествие към себеоткриването. Книгата е забавна, интересна и определено образът на самите дон Кихот и Санчо Панса се е запазил в съзнанието на хората във формата на филми, пиеси, анимации и песни.
Ако има книга, която да може да задоволи този изконен човешки глад за истории, които никога не свършват, това е "1001 нощи". Сборникът с легенди, които Шехерезада разказва на цар Шахриар, има огромно влияние върху световната култура дори и днес, а отделните истории са се запазили в съзнанието на хората, наравно с приказки като "Пепеляшка", "Спящата красавица" и т.н. Те задават сценарии за филми, сериали, игри и какво ли още не.
"И всичко се разпадна" е ценна най-вече заради разбиването на стереотипите за Африка, които са създадени в обществото. Книгата разглежда колониализацията на континента през погледа на африканеца. Това е един от най-ясните примери, в които жителите на Африка не са представени като обикновени диваци и членове на племена. Те са пълноценни хора, всеки със своята индивидуалност.
Това безспорно е една от най-известните (ако не и най-известната) антиутопии на всички времена. "1984" обхваща ужасът, двуличието, терора и задушаващата сила на тоталитаризма. Романът на Оруел отдавна вече е станал символ на тираничното, на абсолютния държавен контрол, който смачква личността. Макар в книгата да се усещат влияния и от други автори, именно тя успява да се наложи като символ на антиутопиите в литературата.
"Франкенщайн" е едно своеобразно насилствено преосмисляне на нашето разбиране за живота и смъртта, Бог и човек и машина, в безмилостната светлина на модерността. За времето си историята е скандална, още повече, че е написана от жена (макар и първоначално публикувана анонимно). "Франкенщайн е убедителен разказ за учения, който вдъхва живот на едно същество, което до днес се е превърнало в един от най-трайните образи на ужаса, надскочил отдавна литературата. А чудовището тук се разглежда до голяма степен като метафора на това, което сами създаваме - следствие на нашите собствени дела.
Малко романи могат да се похвалят с толкова сериозно влияние в историята. "Чичо Томовата колиба" успява да допринесе за напрежението, довело до Американската гражданска война и последвалата забрана на робството в САЩ. Преведен е на 37 езика и само за пет години от него са продадени половин милион бройки. В романа робството се разглежда не от политическа или философска гледна точка, а от гледната точка на семейните и християнски ценности. Робството е жестоко, според Стоу, защото разделя семействата и така прекъсва естествените връзки между родители и деца и – преди всичко – защото противоречи на християнското учение.
Древногръцката епическа поема, дълга 4 книги с над 12 хил. стиха определено е впечатляваща и представлява една от най-важните и определящи за западната култура истории. В нея се вижда издигането на индивида над съдбата, над опита на боговете да го държат далеч от дома и победата на човешката сила, храброст, хитрост и преди всичко - на човешката воля. Самото име на Одисей се е превърнало в символ на дългото пътешествие и сблъсъка с повратностите на съдбата. Това е история, която поставя не просто въпроса "Какво значи да си герой", отива по-напред и пита "Какво значи да си човек?".
