Големият британски актьор, комик, журналист, писател, поет, режисьор, сценарист и драматург Стивън Фрай вече има цели 5 издадени книги и всичките са написани с типичния за него деликатен, но и пиперлив британски хумор.
В "Митове" Фрай преразказва познатите ни древногръцки митове и легенди, но го прави в контекста на днешните времена. Представете си само какво щеше да бъде ако Зевс и Хера ползваха социални мрежи и изповядваха техните си особени ценности в дискурса на днешния морал - пълна лудница!
Помните ли какво сте учили по история в училище? Ама наистина? Учехте ли си уроците с интерес и желание, или зазубряхте необходимото, за да не получите двойка като ви изпитат.
Много от нас нямат реални спомени за това какво са учили по история (а и други предмети) в прогимназията и гимназията, а историята реално е безкрайно вълнуваща материя, даваща отговори на много въпроси, които си задаваме сега. Затова тази книга на Саймън Дженкинс е много полезна, ако искате да наваксате с общата си култура.
Тя минава през Древна Гърция, през Римската империя, Тъмните векове, Ренесанса, революциите и стига до Просвещението и двете световни войни. Книгата е пропита от ерудицията на автора си, като в същото време не носи сухотата на учебник по история, и в нея срещаме личности като Жана д'Арк, Наполеон, Карл Велики, Юлий Цезар, Аристотел, Да Винчи др. Знаете какво казват - че историята трябва да се помни, за да не се повтори.
Добре е, че има автори, които са носители на историческата памет и я споделят с онези, които искат да я познават.
За онези, които имат интерес към дълбоката, завоалирана в мистерия работа на психотерапевтите, Ървин Ялом със сигурност не е непознато име. Американският психиатър въвежда читателите си в интимното пространство на общуване между терапевт и пациент и превръща най-успешните си клинични случаи във впечатляващите романи "Изцелението на Шопенхауер", "Проблемът на Спиноза", "Когато Ницше плака" и "Палач на любовта".
В "Мама и смисълът на живота" Ялом отново разказва за клиничните истории на свои пациенти и кара читателя да си задава въпроси. И евентуално да получи някои отговори.
В този случай филмът се превръща в книга, макар за момента и само на английски. Тарантино прави първите си стъпки като писател, адаптирайки сценария на "Имало едно време в Холивуд" като роман, проследяващ същите 2 дни от 1969 г. като филма, но с множество добавени сцени и много детайли за животите на главните герои - преди и след събитията, показани на екран.
Какво се случва с кариерата на Рик Долтън, изигран от Лео Ди Каприо? Убил ли е Клиф (Брад Пит) жена си? Как Шарън Тейт е пробила в Холивуд? Отговорите на тези въпроси са на страниците на новелизацията на Once Upon a Time in Hollywood, наблъскана и с много разсъждения върху киното и телевизията в САЩ в края на 60-те. Четиво само за фенове на Тарантино и то тези, харесали последния му за момента филм.
Ако руската култура ви се струва интригуваща, а тя безспорно е такава, тази книга ще ви бъде интересна. Марк Галеоти, който се занимава със сигурността в постсъветска Русия, прави едно въведение в руската история и култура с акцент върху руското общество, а не върху подземния свят, войните и политиката, с които Галеоти занимава читателя в предишните си книги.
Авторът изследва как външните влияния са оформили народопсихологията на руснаците и как това се отразява на отношенията на Русия със света.
Главната редакторка на Vogue е сред най-вълнуващите фигури в съвременна модна и медийна среда. Мистериозното й поведение и подозрителният поглед под вечния бретон отдавна провокират интереса на всички, които имат досег до модната вселена.
Сега Джери Опенхаймер, автор на биографиите на Марта Стюарт и Джери Зайнфелд, хвърля светлина върху прототипа на Мерил Стрийп в "Дяволът носи Прада". Книгата стана обект на критики, че историите в нея не са автентични и че Ана Уинтор е представена като манипулативна и бездушна кариеристка. Оставяме на вас да прецените.
Джеймс Клавел е сред класиците, които могат да се препрочитат много пъти и всеки път читателят да намира нещо ново в книгите му. Историческият епос "Вихрушка" е краят на т.нар. Азиатска сага, която включва "Цар плъх", "Гай-джин", "Търговска къща", "Тай-пан" и "Шогун".
В тези страници читателят е отведен в Техеран през 1979 г., когато шахът е свален от власт, а различни фракции, поддържащи радикалния ислям, се борят за властта (няколко години преди действието в книгата на Бети Махмуди "Не без дъщеря ми"). Книгата е супер богата откъм съдържание, герои, действия и драма: по това време Съветският съюз се промъква в Иран, американските тайни служби зорко следят какво се случва там, фанатизирани иранци "мътят водата", водени от обещанието за вечен Рай, а аятолах Хомейни се кани да се върне у дома.
Aко ви се чете нещо леко и приятно, Маргарет Атууд не е вашият автор. Създателката на "Разказът на прислужницата" (книгата, станала основа на един от най-успешните съвременни сериали) е автор на мрачни, плашещи антиутопии, които звучат едновременно като спомен и предупреждение.
В "Орикс и Крейк" положението отново не е весело, но историята е малко по-банална от тази в "Прислужницата", поне с оглед на съвремието. Тук става дума за вируси, за "биг фарма" и за конспирации, които биха се харесали на всички онези, които смятат, че Бил Гейтс иска да ни чипира с ваксините срещу ковид. За разлика от реалността обаче, написаното от Атууд е написано със стил, и можем само да се надяваме, че чудесата на генното инженерство и последиците от един смъртоносен вирус няма да доведат до свят, в който се разхожда читателят сред тези страници.
В тази книга чилийската писателка разказва анекдоти от живота си, случки по време на пътешествията си и подарява на читателя куп кулинарни рецепти, които разкриват света на афродизиаците и дори магическите формули, през които се събужда и подклажда любовта.
Жанрът на книгата е малко странен не може да се определи точно: нещо между пътепис и кулинарен роман. Във всички случаи, е супер четиво за плажа, страстно, вкусно и интересно, и ще ви подтикне като се приберете, да сготвите нещо много различно от "пиле с ориз".
Второ предложение от обичания в редакцията Марк Галеоти. Тук Гаеоти се фокусира върху своята най-голяма страст: руският подземен свят, в частност този на ворите: оцелелите от съветските трудови лагери Гулаг, които прeуспяват след промените, породени от сталинизма, Студената война, войната в Афганистан и края на съветския експеримент.
Галеоти разкрива как руската престъпна мафия цъфти по време на управлението на Путин и как организираната престъпност е проникнала националните властови структури до степен, в която никой не е в безопасност.
