Старата любов ръжда не хваща. Е, в случая с Алваро Мората поговорката може малко да се промени на "Истинската любов ръжда не хваща". Испанският нападател винаги е бил силно влюбен в Ювентус. Той се установи като топ нападател в Торино, игра най-добрия си футбол с фланелката на "бианконерите" и именно там се запозна и ожени за съпругата си Алис. Въпреки че игра и за двата гранда на родния си Мадрид, Торино винаги е бил истинският му дом.
Мората не е от головите хищници - тези тип Чичарито, чието най-добро качество е позиционирането и очакването да отбележат на празна врата от два метра. Неслучайно и Алваро никога не е бил сред претендентите за голмайстор №1 не само на първенството, в което играе, но и за своя тим.
Неговото предимство е движението му без топка. Мората може да открива празни пространства, дори да задържа топката, ако трябва, след което да намира непокрити свои съотборници. Така може да се превърне в идеалния партньор на Кристиано Роналдо, както беше за Карлос Тевес преди години.
Докато това не бе гарантирано с Луис Суарес. Ако уругваецът не беше мамил на изпита си за италиански документи, с пристигането му в Торино еготата в съблекалнята щяха да се увеличат с още едно. А и Джорджо Киелини щеше постоянно да хвърля по един поглед през рамо от страх...
Ситуацията с Мората сега е много по-различна от тази отпреди пет-шест години. Испанецът ще навърши 28 години точно след месец и ще навлезе в най-продуктивната възраст за един професионален спортист. Едва ли ще е доволен да търка пейката и да влиза в игра само когато План А не е проработил.
Макс Алегри веднъж каза за Мората, че "той е единственият нападател в света в момента, който би могъл без проблем да заиграе във всяка една тактическа постройка, да приеме всяка роля и да партнира на всеки футболист във всяко едно нападение".
Алваро обаче не успя да го направи напълно в Мадрид. На "Сантяго Бернабеу" очакваха от него да бъде новия Карим Бензема, което беше невъзможно. За да играе за Атлетико пък му липсваше тази животинска агресия, която Диего Симеоне изисква от футболистите си.
Истината е, че Мората не е истински централен нападател. Да, той е висок, добър във въздуха и може да бележи голове. Но е далеч от типичната деветка, от чиито попадения да зависи изхода от мачовете. В Реал, Атлетико и Челси го третираха именно по този начин, заради което и той не успя там.
Юве приема Алваро такъв, какъвто е. Той не е гръмко име, за което клубът да похарчи 50-60 милиона евро, но феновете все още го обичат и ще му дадат нужните криле, за да намери така търсения пристан за продължение на кариерата си.
Андреа Пирло също го познава отлично, тъй като двамата бяха съотборници през сезон 2014/15. Изглежда, че подходът към мачовете, тактиката и философията, изобщо, на бившия полузащитник е някаква смесица между Антонио Конте и Алегри. Андреа Аниели пробва нещо тотално различно, назначавайки Маурицио Сари начело, но този опит се провали с гръм и трясък.
Сега всичко изглежда на мястото си. Включително и Алваро Мората.
