Ясно е, че ново треньорско уволнение не влизаше в плановете на Манчестър Юнайтед за този сезон.
Сър Джим Ратклиф и директорският борд се надяваха, че най-сетне ще постигнат някаква стабилност с назначаването на Майкъл Карик за постоянно на мениджърската позиция.
Само че след едва 11 мача от кампанията раздялата с Карик изглежда неизбежна, а ужасът край езерото Комо в сряда вечер беше точно от този тип загуби, които водят до уволнение на треньора.
Юнайтед изигра един от най-срамните двубои в своята европейска история и загуби с 1:4 от храбрия италиански тим, който през 2019-а все още беше в аматьорския футбол.
През този сезон Комо е дебютант в Шампионската лига, но се представи като топ отбор и надигра по всички параграфи "червените дяволи", чиито славни години са все по-далеч в миналото.
Странната тактика на Карик с Бруно Фернандеш като фалшива деветка претърпя пълен крах и Юнайтед беше дезориентиран, безпомощен в защита и безидеен в атака срещу отлично функциониращата машина на Сеск Фабрегас.
Във втори пореден европейски мач манчестърци пуснаха гол от съблекалнята и така и не успяха да се възстановят от него.
Нико Пас се разписа във втората минута, а после добави още едно попадение и една асистенция, за да се заяви не само като герой на мача, но и като бъдеща голяма звезда.
Гостите изобщо не отправиха точен удар през първата част. До края на добавеното време даже изоставаха с 0:4 и загубата им можеше да бъде още по-унизителна.
При последния съдийски сигнал доста от феновете на Юнайтед вече се бяха разотишли, а Карик отиде до сектора за гости, за да поднесе извинения на малцината, които бяха останали до края.
Нямаше как гледката да не породи паралели с Оле Гунар Солскяер и неговото извинение пред агитката през ноември 2021 г. Тогава Манчестър Юнайтед беше загубил от Уотфорд със същия резултат 1:4, а за Солскяер това се оказа сбогуване с треньорския пост.
Приликите между норвежеца и Карик не свършват дотам.
И двамата имаха прекрасни периоди като футболисти на "Олд Трафорд", а когато застанаха начело на тима, донесоха мощен импулс и силни резултати, с които заслужиха постоянни договори.
Положителните емоции обаче се оказаха твърде подвеждащи и в двата случая, като разликата е, че при Солскяер целият период продължи близо три години.
С Карик пропадането се случва значително по-бързо и е много вероятно той да не изкара дори до паузата за националните отбори.
Случващото се е тъжно, защото пролетта под ръководството на бившия халф наистина беше впечатляваща.
Вярно е, че той беше назначен, когато Юнайтед вече се състезаваше единствено в първенството и имаше привилегията да играе само по един мач на седмица.
Но отличните резултати не могат да бъдат омаловажени - успехи над Манчестър Сити и Арсенал в първите две срещи, 12 победи в 17 мача, трето място в крайното подреждане и класиране за Шампионската лига.
Карик постигна абсолютния максимум в този период благодарение на множество верни решения. Тимът беше стегнат и подреден, притежаваше идентичност и всеки футболист знаеше какво прави на терена.
Бруно Фернандеш преоткри най-добрата си форма, върнат на плеймейкърската позиция, неслучайно постави и рекорд по асистенции в ерата на Висшата лига.
Смайващо е колко е различен Манчестър Юнайтед само няколко месеца по-късно.
В момента в отбора цари пълен хаос във всяка фаза - при изграждането на атаките, при пресирането, при подреждането в защита и при статичните положения.
Не се забелязват признаци, че играчите са наясно какви са индивидуалните им задачи, как да действат като колектив и каква е общата им футболна философия.
Съответно резултатите са близо до катастрофата - само две победи в 11 мача, и то над Ипсуич и Сабах, а поредните срещи без успех станаха седем.
Още по-тежко за Карик е директното сравнение със Сеск Фабрегас, чийто почерк личи във всичко, което Комо прави на терена.
Снощи Юнайтед срещна тим с избистрен облик, с обща идея и посока, докато "червените дяволи" бяха просто сбор от играчи с еднакви фланелки.
Не липсват обстоятелства, които затрудняват Карик - като започнем от недостатъчната лятна селекция и стигнем до контузиите на Бенямин Шешко, Коби Мейну, Люк Шоу и Лисандро Мартинес.
Само че кадровите проблеми могат да обяснят избора на състав за конкретен мач, но не и да оправдаят цялостната липса на идеи и идентичност.
А Карик видимо е загубил доверието на съблекалнята и играчите са недоволни както от треньорското ръководство, така и от шефовете си.
Английските медии отбелязаха, че през първото полувреме срещу Комо мениджърът се е скарал с Матеус Куня, който беше заменен на почивката.
Капитанът Фернандеш пък беше изваден в 67-ата минута и после пред репортерите шокиращо разкритикува тактиката на треньора.
Португалецът се оплака, че Юнайтед не е достатъчно смел заради треньорското решение да не се прибягва до персонална преса.
Бруно поиска да се подхожда с повече рискове, да се атакуват противниците по-високо по терена и да не им се оставя възможност да разиграват спокойно.
По начало Карик защитава докрай своите играчи във всяко интервю, но този път отвърна на атаката и на свой ред атакува футболистите.
Когато на пресконференцията получи въпрос относно думите на Фернандеш, той отговори: "Всъщност ние пресирахме човек за човек през второто полувреме и получихме гол заради това. В каквато и система да играеш, каквато и да е тактиката, ако не тичаш напред и не се връщаш назад, няма да победиш".
Това беше ясен намек, че футболистите не се влагат изцяло на терена.
Разривът се случва броени дни след като друг от играчите, Лисандро Мартинес, директно нападна техническия директор Джейсън Уилкокс за разочароващата работа по селекцията.
Това само потвърждава, че проблемите в Юнайтед са из цялата йерархия, започват от шефовете и се разпростират до играчите.
Едно треньорско уволнение няма да оправи нещата, но въпреки това изглежда абсолютно необходимо.
Предвожданото от Ратклиф ръководство вече сътвори големи бъркотии с треньорите, като първо удължи договора на Ерик тен Хаг, после избра Рубен Аморим на негово място - две огромни, болезнени грешки.
Сега Юнайтед е в състояние, в което задържането на Карик на поста само ще влошава ситуацията.
Съдбата на Солскяер беше решена още на следващата сутрин след фиаското срещу Уотфорд и няма съмнение, че уволнението беше правилният ход.
Пет години по-късно отново е време за решителни действия - и за поредните вече традиционни сътресения на "Олд Трафорд".
