Почти всяка седмица гледаме ситуации, в които защитник задържа за фанелката нахлуващ в наказателното поле нападател. И коментарите често гласят: „Нарушението почва извън пеналта, затова няма дузпа”. В правило 12 обаче четем: „Ако защитник започне да задържа нападател извън наказателното поле и продължава да го държи вътре в наказателното поле, съдията трябва да отсъди наказателен удар”. Регламентът си е точен и ясен: ако нарушението продължава и зад линията, това е дузпа. Въпросът въобще не е в това откъде тръгва всичко, а къде завършва.
Помните ли колко пъти сме чували коментаторите да казват, че „ръката е до тялото, затова няма дузпа”. Това е станало като някаква мантра, и по нея разпъват съдиите на кръст. А в правилника критериите за игра с ръка, при които се отсъжда нарушение, са съвсем други (цитираме дословно):
- Движението на ръката към топката (а не на топката към ръката)
- Разстоянието между противника и топката (неочаквана топка)
- Положението на ръката не означава обезателно, че има нарушение
За никаква „ръка до тялото” не пише в регламента. Прерогатив на съдията е да реши дали има нарушение, или не, като приложи горните три условия. Ако с прилепената към тялото ръка футболистът си поведе топката, това си е дузпа. В случая ръката не е естествено продължение на тялото, както и в земеделието мотиката не е естествено продължение на ръката.
Вероятно сте гледали как в 48-ата минута на мача между ЦСКА-София и Лудогорец защитникът на „червените“ Александър Барт събори на няколко метра пред наказателното поле Върджил Мисиджан. Реферът Георги Кабаков показа жълт картон, но решението му беше изтълкувано като порязване срещу Лудогорец. Нали уж знаем, че когато фаулът е извършен от последния защитник, се полага задължително червен картон? Така поне ни втълпяват…
Само че в регламента никъде не пише, че на всяка цена картонът трябва да бъде червен! Напротив, преди да посегне към джоба си, съдията „трябва да има предвид следните обстоятелства”:
- разстоянието между нарушението и вратата
- посока на играта
- възможността за овладяване или контролиране на топката
- местоположение и брой на състезателите от защитаващия се отбор
И нито на едно място в правилника не става въпрос за „последен защитник”. Напротив, реферът трябва много добре да прецени шансовете пред нападателя да вкара гол, и едва тогава да вади жълт или червен картон. Освен това при отсъждане на дузпа може да се мине само с жълт, за да се избегне „тройната санкция” – наказателен удар и изгонване на играч, който на всичкото отгоре ще бъде наказан за следващата среща.
Това горното се е превърнало в едно от най-образцовите клишета на футболните коментатори. Чудно откъде ли им е дошло в главите? Защитникът „изрязва“ нападателя, но пряко в ефира му връчват индулгенция, понеже докоснал топката пръв и я избил. Отваряме правилника в раздела „Игра по опасен начин” и четем: „Като игра по опасен начин се определя всяко действие, при което докато се прави опит да се играе с топката, има опасност да бъде контузен някой (включително самия състезател) и не позволява на противника да играе с топката, поради страх от контузия. Допуска се изпълнението на удар със задна или странична ножица по топката, при условие че това не застрашава противниковите състезатели”. Ето че ,когато защитникът отнесе зверски и нападателя покрай топката, съвсем спокойно може да се свири нарушение за опасна игра. Разбира се, отново по преценка на съдията.
Доста пъти може да се чуе, че при фаул отзад се полага червен картон, а за фаул отпред – само жълт. Или други подобни тълкувания на правилника, да не говорим за прочутото „влизане с двата крака напред”. В действителност, ако нарушението е било извършено без опасност за противника, не се полага изгонване. Ето какво пише по този въпрос във футболното законодателство: „Състезател, който се хвърля срещу противник при борба за топката отпред, отстрани или отзад с единия или и с двата крака, използвайки прекомерна сила и застрашавайки безопасността на противника, следва да бъде наказан за сериозна груба игра”. Тоест, само в тези случаи картонът трябва да бъде в червено. И никъде не се прави разлика между един и два крака. Основният критерий е степента на бруталност в изпълнението, а границата между жълтия и червения картон остава да бъде определена от арбитъра.
Това поне футболните коментатори вече го научиха, но доста запалянковци все още смятат, че засада не бива да се отсъжда, ако при пас напред топката е рикоширала в крак на противников играч. Всъщност се гледа моментът на подаването и позицията на играчите, а не в кого се е ударила топката след това. Същността на засадата е точно в това, да съчетае времето и пространството. Разбира се, ако някой защитник по невнимание подаде топката към играч на противника, който е в позиция на засада, такава не се отсъжда.
