Бившият страж на националния отбор днес е на 41 години, но продължава да е титуляр за Славия. След фиаското с изгубената шампионска титла от Левски през 2013-а, Петков вече не е сред любимците на синята агитка. Тогава стражът на „белите“ не се помъчи да скрие радостта си от удържаната точка в последния кръг, която коства шампионата на бившия му отбор.
Ники Михайлов тогава бе сред най-обещаващите таланти в силната школа на Левски. Пък и не бе допуснал онази грешка срещу Вердер в Шампионската лига. След два сезона той в крайна сметка напусна тима, за да стане част от Ливърпул, а от там го препратиха набързо в Холандия. Твенте се оказа точното място за Михайлов, но след това взе грешно решение за кариерата си, отивайки във Верона. След като изпадна от втория ешелон на турския футбол с Мерсин, сега той е без отбор. Но пък остава първи избор в националния отбор, когато Владо Стоянов не е на линия.
Митрев така и не можа да се утвърди в Левски и реши да продължи кариерата си в Локо София. От там проби до националния отбор, за който има вече 9 мача. Премина и през молдовския Шериф, който има афинитет към българските вратари (там игра и Владо Стоянов), за да се завърне в родния Левски. Днес Митрев е единственият футболист от онзи паметен състав на „сините“, който все още брани цветовете на клуба на терена.
Томашич бе един от главните герои в европохода на Левски, след като вкара победния гол над Удинезе за 2:1 (в осминафиналите), а силното му представяне му спечели 16 мача с националната фланелка. През 2008-а обаче той си тръгна като свободен агент в посока Макаби Тел Авив. След два сезона напусна и Израел, след което поигра още две години в Гърция и реши рано да прекрати кариерата си още през 2012-а. Днес Томашич е в родината си Хърватия, но се отби в лагера на Левски, за да надъха отбора за мача в Сплит и обяви, че сърцето му остава „синьо“ и че Хайдук е преодолим съперник.
Топчо остава една от най-големите легенди в модерната история на „сините“. Той е футболистът на тима с най-много мачове в евротурнирите (32). Кариерата му винаги бе обвързана с отбора и накрая все се завръщаше на „Герена“. Направи го и като треньор, точно преди Николай Митов, но без успех. Сега Топузаков води тима на Арда Кърджали, който готви мини революция с рекорден за Трета лига бюджет от 2 млн. лв.
Името му не говори почти нищо на синята публика, тъй като напусна тима още през януари 2006-а. Само че Вергилов също остави своята следа в европохода на Левски. Той записа два мача и две минути в турнира за Купата на УЕФА – една при загубата от Хееренвеен (1:2) и една при победата над Оксер (1:0). Сега е състезател на Миньор Перник, след като смени 12 отбора след Левски.
Борислав Стойчев записа малко минути с Левски в евротурнирите като резерва, но все пак усети вкуса на синия успех. Игра минутка при победата над Артмедия като гост (1:0), впоследствие и при нулевото равенство с Удинезе. Последният мач от европохода срещу Шалке за него бе най-кошмарен, тъй като тъкмо получи шанс като титуляр и се контузи още в 5-ата минута. Смени редица родни отбори, след което се завърна в Левски за сезон 2014-15, а сега е състезател на кипърския Етникос.
Бразилската перла в селекцията на „сините“ от онова време остава един от най-класните чуждестранни футболисти, играли в родния елит. Има и 10 мача за националния отбор, а през 2010-а реши да прекрати кариерата си в Левски, където прекара последните 9 години от нея. След това се върна в родната Бразилия, където основа собствен клуб с името на Апостола. И днес Лусио Вагнер прекарва пенсията си по бразилските плажове, но Левски винаги остава в сърцето му. С екипа на „сините“ Вагнер изигра 22 мача за Купата на УЕФА и отбеляза 2 гола, а впоследствие бе и твърд титуляр в Шампионската лига.
Миланов си остава вечната опция за Левски и за националния отбор, когато го закъсат за краен бранител. Напусна „сините“ през 2010-а срещу сумата от 400 000 евро, за да играе в румънския Васлуй. След това игра и в Том Томск, но се завърна на „Герена“ през 2015-а. От началото на 2016-а заигра в АПОЕЛ Никозия, с който натрупа още мачове в евротурнирите.
Юношата на ЦСКА имаше късмета да премине в Левски в момент, когато публиката бе доволна и не събличаше никого. Той прекара последните четири сезона от кариерата си на „Герена“, а днес е пмощник треньор на Митов. През годините често го гледахме и като гост коментатор по различни телевизии. В европохода на Левски записа 9 мача, но рядко бе титуляр.
Ричард записа 900 минути със синята фланелка по време на европохода и се превърна в един от най-сериозните изходящи трансфери на Левски през 2008-а, когато отиде в руския Химки срещу 1,25 млн. евро. Там обаче не му потръгна и се върна в родината си Нигерия, а после премина през Кипър. За последно чухме името му през 2012-а, когато се завърна в България с екипа на Берое, но след един полусезон остана извън сметките на треньора и от тогава е свободен агент.
Макар да започна кариерата си в ЦСКА, Пелето се превърна в легенда на „сините“, чийто юноша е. Напусна Левски през 2007-а, за да играе в Германия, Румъния, а после и в кипърския Анортозис. Накрая пак се завърна на „Герена“, където приключи състезателната си кариера през 2014-а. В началото на годината бе освободен като спортен директор на Левски и се захвана с школата на стадион „Раковски“.
С опита си французинът бе в основата на европохода и в обиграването на младите таланти от школата на клуба по това време. Всъщност всичко започна с гола му при загубата с 1:2 от Оксер. През 2008-а си тръгна, за да играе в Израел,а после и в Кипър, но се върна за сезон 2009-10. След това завърши кариерата си във Франция. В момента Седрик Бардон работи във френска спедиторска фирма.
Кариерата на Боримиров бе обвързана с два клуба, в чиято легенда се превърна – Левски и Мюнхен 1860. Последният герой от лятото на 1994-а се завърна при „сините“ през 2004-а, за да участва в написването на най-славните страници в модерната история на клуба. Бе незаменим титуляр във всичките 11 мача от Купата на УЕФА, в които участва през сезон 2005-06, и вкара 2 гола (срещу Удинезе и срещу Шалке). След като прекрати кариерата си през 2008-а, Боримиров се захвана с различни ръководни функции в Левски. Води и школата на клуба, а сега е спортен директор на „сините“ и се надява отново да стане част от поход в евротурнирите.
Той е един от най-осмиваните, но и най-обичани футболисти от публиката на Левски. Бижутерът спечели прякора си именно през сезон 2005-06 с гола си срещу Олимпик Марсилия в София. През 2007-08 отиде в посока Кипър, където изкара два сезона, преди да се завърне в Левски за втори път. През 2013-а окачи бутонките и се захвана с ръководни функции. Като спортен директор на „Герена“ не му се получи. Пробва се и в политиката, но съгражданите му от Своге не го избраха за свой кмет. Сега е шеф на местния футболен отбор.
Копри бе любимец на „сините“ фенки и поредният от младите таланти на клуба. Но през 2008-а си тръгна от Левски, за да заиграе в Славия. В последните години се подвизава в по-ниските ешелони на австрийския футбол – в момента с екипа на Мархтренк.
Шуменският Деко си тръгна от отбора през 2009-а, но го очакваха още футболни успехи с тима на Лудогорец. През 2015-а отново бе на „Герена“, а след това мина през Локо Горна и Етър. Сега продължава да играе в Севлиево.
Мечо Телкийски бе сред звездите на онази паметна кампания. Любимецът на синята публика напусна отбора през 2008-а и игра в Апоел Тел Авив, а после и в Амкар Перм, преди да се завърне в Левски през зимата на 2009-а. После пак не му се получи в Израел и се върна в България с екипите на Локо София и Черноморец Бургас. Неотдавна водеше юношите старша възраст на „Герена“, но неразбориите в ръководството на клуба го накараха да напусне. Преди броени дни пое тима на Оборище Панагюрище.
Домовчийски бе най-големият талант в тима на Мъри Стоилов, но кариерата му не се разви по най-добрия начин. Премина през Херта, Дуисбург, Ботев Пловдив, Черно Море, Левадиакос и Славия, като между тези отбори на няколко пъти се завръщаше в Левски, но без особен успех. Сега е състезател на Верея.
Ангелов изненада всички през сезон 2005-06, след като стана голмайстор на сините в евротурнирите с 5 гола в 10 мача. Три от тях вкара във вратата на Артмедия във фазата на директните елиминации, а след това отбеляза и последния гол от похода на „сините“. Той изравни с почетното попадение за 1:1 при гостуването на Шалке в последната минута. След това игра в Турция, Кипър и в няколко български клуба, като завърши кариерата си през 2015-а в тима от родния си град Хасково. Сега продължава да му е посветен ицзцяло, след като от началото на годината е треньор на отбора.
Нигерийската перла игра само в квалификационните мачове за Купата на УЕФА срещу Киелце. След Левски изкара половин сезон в Израел, но през 2009-а се завърна на „Герена“. После кариерата му тръгна категорично надолу и играеше предимно в Б група. Днес е на 37 и се състезава за тима на Струмска Слава.
Европоходът на Левски утвърди Мъри като най-обичания треньор на „сините“, но неразбориите в клуба така и не му позволяват да се завърне – нещо, което всеки фен на отбора желае. След Левски той води националния отбор, Литекс, Анортозис, Ботев Пловдив, а от 2014-а жъне успехи с казахстанския Астана.
