Във времената, когато съществува шампионатът на Съветския съюз, титлите най-често стават притежание на московските отбори – „народният” Спартак, принадлежащият към КГБ Динамо, военният ЦСКА, отборът на работниците Торпедо... Руско-украинската хегемония се допълва от Динамо Киев. От останалите републики до трофея се домогват едва два пъти грузинците от Динамо Тбилиси, а веднъж щастието вижда и арменският Арарат Ереван.
През 1982 г. най-сетне удря часът на беларусите от Динамо Минск. Треньорът Едуард Малофеев и момчетата му по всеобщо мнение залагат на „честния футбол”: офанзивна и комбинативна игра, без никакво намерение за контузване на противника. Голямата битка за титлата на СССР се води срещу киевския Динамо, чийто наставник Валери Лобановски е абсолютен антипод на Малофеев и залага много на силовите прийоми. Но след победата над Спартак в Москва с 4:3 в последния кръг титлата заминава за Минск.
Играещият в този състав Сергей Алейников по-късно се издига до водещ национал на СССР, а през 1989 г. е продаден в Ювентус за 4 милиона долара. Сприхавият му съотборник Сергей Гоцманов става един от първите професионалисти от бившия СССР, играли в Англия, след като преди това печели в продължение на няколко сезона приза „Чугунения крак” на хумористичното списание „Крокодил” за най-много картони през първенството.
По времето на соца футболното хулиганство в СССР се ограничава главно в свирепи побоища по гарите между феновете от Москва, Ленинград и Киев. Запалянковците от Беларус са предимно кротки хорица, подкрепящи отбора си със скандирания „Шайбу, шайбу!” и „Верим вам, ребята!”
След разпада на съюза първите ултраси в Беларус, съвсем естествено, изникват в столицата Минск и са от Динамо. В началото тартори на бандата са съмнителни типове с прякори като Метана, Зеления, Рошавия и Тормоза. След това агитката се оглавява от футболния хулиган Митя Очилатия. Характерно за всички тях е, че се явяват закоравели пияници. Известен е случаят на мача в Мозир, когато запалянковците така се напили, че местата в изтрезвителя свършват до едно. Това наложило Рошавия да бъде настанен пиян до козирката в моргата, където се събужда на следващата сутрин в компанията на няколко изстинали трупа. „Едва ли ще повярвате, че понякога пиехме дори мастило! Често се случваше да няма пари за водка. Но когато имаше, си купувахме от легендарната марка „Трите брадви” и се отрязвахме. Класна напитка!”, свидетелства Митя Очилатия.
По-късно агитките приемат названия на английски език: тези от Брест се кръщават Blue-White Devils („синьо-бели дяволи”), другите от Торпедо стават Black-White Tornado („бяло-черно торнадо”), а онези от Гомел са Green-White Front („зелено-бял фронт”). Агитката на Днепър се нарича River lions („речни лъвове”), тъй като градът им Могильов се намира на брега на голямата река. Общото между всички тях е, че се бият с кеф както помежду си, така и с милицията, която в Беларус изобщо не си поплюва.
След като идва на власт в Беларус през 1994 г., президентът Александър Лукашенко решава, че освен всичко друго той трябва да командва и футбола. Първата му работа е да посъветва шефа на федерацията Евгений Шунтов веднага да си напише оставката. Сменя го с председателя на държавния комитет по авиацията Григорий Фьодоров, и оттогава най-популярният спорт се ръководи само от проверени партийни другари на държавния глава.
Фьодоров работи с размах, като например на мача с Швейцария в Минск праща вертолети на стадиона. От тях се искало да правят вятър с перките си, и да изсушат по този начин наводненото от дъжда игрище. След това несполучливо начинание обаче Фьодоров влиза под кожата на влиятелни хора в УЕФА, в резултат на което Беларус получава много сериозни помощи по програмите за финансиране. Същият авиатор изпълнява успешно възложената от Лукашенко задача и измъква от частния сектор Динамо Минск, за да му върне статута на държавен отбор.
След Фьодоров футболната централа попада под управлението на Генади Невиглас, шеф на тайните служби на Беларус и началник на администрацията на Лукашенко. Той обаче няма възможност да пътува за мачове на територията на Европейския съюз, тъй като за него има издадена специална забрана от Брюксел. Това често води до неудобни ситуации, затова през 2011 г. Лукашенко качва на трона Сергей Румас, директор на една от най-големите банки в страната.
Националният отбор на Беларус е сформиран още в началото на 90-те години, когато страната е приета във ФИФА и УЕФА. Все още не се е класирал на големи финали. Но в момента, освен с България, тимът се намира в една група още с Холандия и Франция. А точно срещу тези два съперника беларусите са записали едни от най-славните страници в цялата си история.
Най-важната победа досега се счита тази срещу Холандия от 7 юни 1995 г. Пред 37 000 зрители в Минск тимът на треньора Сергей Боровски бие избраниците на Гуус Хидинк с 1:0 в кампанията за място на Евро `96. В 27-ата минута беларусите провеждат страхотна атака, след която Сергей Герасимец праща топката във вратата на Едвин ван дер Сар. А в холандския състав повече от половината играчи са от Аякс, спечелил две седмици по-рано финала на Шампионската лига срещу Милан.
Франция също си пати от Беларус, и то още в квалификациите за Евро 2012. Наперените „петли” на Лоран Блан напускат „Стад дьо Франс” с клюмнали гребени, победени с 1:0 след гола на смъртната резерва Сергей Кисляк. Беларусите не се дават и на реванша, където устискват 1:1. За капак на всичко, в сегашните квалификации Франция стигна само до 0:0 на „Борисов Арена”, и очаква със свито сърце предстоящия реванш в Париж по-късно тази есен. В подобно положение са холандците, на които предстои гостуване в Беларус, макар че от онзи кошмар вече са минали цели 22 години.
Действително, Динамо Минск е най-популярният отбор в Беларус. Но най-успешният в последните десетина години е БАТЕ Борисов. Абревиатурата всъщност означава „Борисовски завод за тракторно и електрооборудване”, какъвто има в град Борисов. Основоположник на тима през 1996 г. е треньорът Юрий Пунтус, който преди това води срещу заплата от 500 долара футболния клуб Рибар на близкия до Япония остров Сахалин.
Големият възход обаче настъпва през 2008 г., когато БАТЕ елиминира Андерлехт и Левски, и се класира за пръв път в групите на Шампионската лига. След това записва още четири участия, както и два пъти в същата фаза на турнира Лига Европа. Освен това между 2006 и 2016 г. „трактористите” от Борисов печелят 11 пъти поред шампионската титла в Беларус. Тимът дава старт в кариерата на ред звезди, най-голямата от които е игралият в Щутгарт, Арсенал и Барселона нападател Александър Хлеб. Заради заслугите си БАТЕ се сдобива с новия луксозен стадион „Борисов Арена”, където в петък вечер ще бъде мачът Беларус – България.
