В сряда парламентът имаше натоварен ден.
От една страна, депутатите заседаваха дали да определят райския газ като наркотик и дали да връчат на МОН отговорността да избира еднолично само по един учебник за всеки предмет в отделните класове, а от друга на съвместно заседание на парламентарните комисии по демография и по младежта и спорта беше лансирана идеята България спешно да си приеме свой Закон за чуждестранните агенти.
И това само седмица, след като парламентът прие законови изменения, които забраняват нещо, което в действителност никой не го е виждал или чувал - джендър пропагандата в училище. И то налагайки в Закона такива текстове, оставили огромни дупки за тълкувания.
Докато наблюдавам тези последни дни живот на 50-ото Народно събрание, една мисъл трайно се настанява в главата ми - май никога досега положението не е било толкова зле.
Депутатите са минали напълно в режим на предизборна кампания и глупостите текат една след друга. Кремълски закони, ама писани от аматьори.
Вярно, идеята за Закона за чуждестранните агенти дойде не от народни представители, а от граждани, за които Костадин Костадинов от "Възраждане" беше категоричен, че са дошли сами на заседанието и никой не ги е канил. Но не е като партията да не флиртува активно с подобни идеи.
Много рядко досега парламентарно представените сили можеха да си позволят толкова директно да копират модела на Кремъл и да говорят сериозно в пленарната зала за закони, които звучат така, сякаш са били писани в Москва.
Причината за случващото се сега е проста - партиите в момента могат да си го позволят. Няма кой да ги спре да бълват популизъм.
И то не защото предложенията са постижими в България, а защото самото говорене по темата ще им донесе политически капитал.
Когато парламентарната дейност премине от писане на закони заради нуждите на обществото към предлагане на промени заради самото внимание, което се генерира, всеки започва да експлоатира онези въпроси, които му носят най-много активи.
Кой ще се бори с джендъра, кой ще преследва чужди шпиони в НПО-та - когато няма ред в парламента всичко е възможно.
Истината е, че всички екстравагантни законодателски инициативи са следствие именно на политическата криза в страната ни.
Липсата на ясно мнозинство, което да налага дневния ред и да определя пътя за развитие на държавата, води до хаос.
А хаосът, както знаем добре, е стълба, по която опортюнистите умело се катерят.
В момента страната има жестока нужда от постигането на мнозинство, което да не е раздирано от вътрешни крамоли и което да не си подлива вода във всеки удобен момент, чисто и просто, за да може държавата отново да започне да функционира нормално.
Докато не се постигне това, нелепите закони и правните дивотии ще продължат да обитават парламента. А ние - да копаем дъното като държава.
