Раул каза "сбогом" на "Сантяго Бернабеу" окончателно на 13 август 2013-а, когато игра за тима едно полувреме срещу Ал Сад, на който бе футболист тогава в приятелски мач. Застана пред деветте шампионски купи на Европа и получи овациите и преклонението на стадиона. Заслужил си ги е.
Три от тези купи дойдоха с активното му участие - 1998-а, 2000 и 2002 г., като Раул вкара в последните два финала, спечелени с 3:0 срещу Валенсия и 2:1 над Леверкузен.
Снимка: Getty Images
Големият номер 7 за последно изръкопляска към феновете от терена на "Бернабеу", но може скоро да се върне на стадиона - в ложите, като директор.
Снимка: Getty Images
Спокоен е, защото на игрището има кой да носи "короната", която представлява номер 7 на бялата фланелка. Кристиано Роналдо вече счупи головите му рекорди.
Един от 323-те мига на голов екстаз, които изживяха заедно Раул и Реал. Създадени един за друг.
Галактикос бе отбор, изтъкан от най-големите звезди на световния футбол, "Златни топки", мега асове... Но феновете на Реал ще ви кажат - най-големият Галактико си беше техният Раул.
Снимка: getty images
Капитан, с номер 7 на гърба, символ на Реал... Той носи със себе си аурата на завърналия се бял клуб - след близо 40 години страдание в турнира на шампионите, точно генерацията на Раул върна купата трайно във витрината на Мадрид.
Пореден трофей с Реал - този път Суперкупата на Испания за 2003-а.
Снимка: gettyimages
С Фернандо Мориентес след финала от 2000 г., спечелен срещу Валенсия. Предпочитаният партньор в атаката на Раул бе продаден на Ливърпул, въпреки че капитанът бе против.
И с Феномена Роналдо - следващият, който застана в атака до големия капитан. Двамата правиха чудеса за Реал, като Раул се грижеше бразилецът да се чувства отлично в Мадрид. Лидер на и извън терена...
Поредният важен и незабравим гол - един от двата в изключителния мач срещу Манчестър Юнайтед на "Олд Трафорд", спечелен с 3:2. Всички помнят финта на Редондо в онзи ден, но малцина се сещат, че два фамозни гола вкара именно №7.
Наследниците - Раул игра един сезон и половина с Кристиано Роналдо и Кака, които остави за свои наследници като лидери на офанзивната мощ на Реал. Бразилецът не успя да се почувства у дома в Мадрид, но КР7 е новият идол на "белите".
И друга съвсем нелоша компания - в тройката за "Златния онз" на ФИФА за най-добър играч в света за 2001 г. Фиго спечели, тогава негов съотборник в Реал, Бекъм бе втори (дойде 2 години по-късно в Мадрид), а Раул остана трети. Галактическо трио!
Снимка: gettyimages
Капитан и лидер на Испания, която не печелеше нищо... Играеше с огромна гордост за родината, както и за Реал. Вкара голове на три световни първенства (по един 1998-а и 2006-и и 3 през 2002-ра), както и на Евро 2000. Но Испания никога не мина четвъртфинал.
Снимка: Getty Images
Все пак той бе голмайстор номер едно на родината до 2011-а, когато Давид Вия го надмина. Щеше да е на върха и до днес, ако не бе изваден рано от националния с решение на покойния Луис Арагонес.
Голямото му разочарование - Евро 2000, четвъртфинал Испания - Франция. При 1:2 испанците получиха дузпа в последните минути, а Раул прати топката над вратата и родината му отпадна.
Последен мач за Испания - септември 2006-а, загуба с 2:3 в Северна Ирландия, шокирала страната и накарала Луис Арагонес да се откаже от старата гвардия, начело с Раул. Генерацията на Шави, Иниеста, Рамос, Алонсо, Торес и Вия навъртя 6 невероятни години след това, печелейки всичко. Раул видя триумфите по телевизията.
Снимка: Daylife.com
Шалке бе последният сериозен тим на Раул - с цялото ни уважение към катарското първенство и втората по сила лига в Щатите.
Завърши в Ню Йорк Космос, където му остават още три мача до окачване на бутонките и край с футбола като играч.
С големия му приятел Рафаел Надал, с когото и до днес се виждат при всяка възможност. Обединява ги, най-малко, че са големи фенове на Реал. Раул играе тенис добре и партнира на Надал в ежегоден благотворителен турнир на двойки през декември в Мадрид.
