Последния си мач може да гледате направо от ковчега. Такъв например е случаят със 17-годишния колумбиец Крис Хакоме. Младежът умира няколко дни, след като е нападнат от убиеца си, докато играе футбол на улицата. Когато се бори безуспешно за живота си в болницата, Крис намира начин да каже на приятелите си, че иска да гледа поне още един мач на своя тим Кукута Депортиво. Шествие от 200 запалянковци внася ковчега му в стадиона, където всички отдават последна почит на загиналия, преди да поеме към гробищата.
Ако сте привърженик на германския Хамбургер, може да ви направят истинско футболно погребение и да ви закопаят само на 15 метра от стадион „Фолкспарк”. Там преди десетина години отвори врати гробището за верни привърженици. Преди да ви спуснат на два метра под земята, ще бъдете изпратен от специален кортеж, а ковчегът ви ще бъде в клубните цветове, както и с емблемата на отбора. Услугата струва 2300 евро, а ако предпочитате да останете в урна, цената е само 400 евро.
Разбира се, най-масовата практика е тази да ви кремират и след това да разпръснат праха ви на стадиона, където играе вашият отбор. В тази област палмата на първенството държат англичаните. В Ливърпул и Арсенал годишно постъпват около сто такива молби, част от които биват удовлетворявани след разглеждане от специална комисия. На „Олд Трафорд” само за последния сезон са били пръснати тленните останки на 70 мъртъвци, подкрепяли цял живот Манчестър Юнайтед. Други клубове като Астън Вила обаче отказват с доста спорния мотив, че процедурата можела да увреди състоянието на терена. Шефовете по сигурността на „Вила парк” обаче се виждат в чудо, когато един от феновете пристига на мача с праха на баща си. Първоначално охраната преценява, че керамичната урна се явява опасен предмет, който при хвърляне към терена може да нарани някой от играчите или съдиите. Компромисното решение се намира, след като пепелта на покойника е пресипана в пластмасова бутилка от прясно мляко.
Друг вариант е да бъдете изпратен към гробищата от агитката, към която сте принадлежали. А вместо погребални песни, вашите съратници от трибуните да ви почетат с някое от изпълненията си. Какво по-хубаво от това един фен на Ливърпул да чуе в последния си път You’ll Never Walk Alone вместо отегчителните напеви на отчето? Подобен случай има наскоро и в Чили, където 14-годишната Констанца Ривера умира от рак. Преди смъртта си момичето казва пред баща си последното си желание: да бъде изпратена с песни от агитката на любимия й тим Универсидад де Чиле. Повече от сто запалянковци откликват на молбата на семейството.
