Ексцентричният вратар пристигна в Монако през 1995 г. и спечели две титли в Лига 1 – през 1997 и 2000 г. След това прекара четири сезона в Манчестър Юнайтед, преди да се завърне във Франция и да облече екип на Марсилия. През 2006-а се отказа, но само четири месеца по-късно, през декември, се завърна, подписвайки с Нант. След 14 мача с екипа на „канарчетата“, окончателно спря с футбола.
Три прекрасни години в Монако му осигуриха трансфер в Байерн Мюнхен, където бранителят прекара остатъка от кариерата си. Записа 184 мача през деветте си години за баварците, спечелвайки пет титли на Германия и Шампионската лига през 2001 г. Наскоро 39-годишният французин влезе и в треньорската професия, но през април 2016 г. бе уволнен от Бордо.
Вече на 38 години, Маркес продължава да е капитан на националния отбор на Мексико, за който има 138 мача. След Монако игра за Барселона и Ню Йорк Ред Булс, а в момента е в мексиканския Атлас, откъдето тръгна кариерата му. С четири титли в Ла лига, две Шампионски лиги и две купи от северноамериканския турнир Голд Къп Рафа Маркес е един от най-великите футболисти в историята Мексико.
Още един футболист, който си осигури трансфер от Монако в Барселона. Не направи същата кариера като Рафа Маркес обаче и бе освободен след само 31 мача за каталунците. След това игра за Марсилия и Фулъм, а през 2009-а се отказа.
На само 20 г., Рийзе бе основна част от тима през шампионския сезон 1999/00. Това му осигури трансфер в Ливърпул, където изигра 234 мача за „червените“, спечелвайки Шампионската лига през 2005 г. След това носи екипите на Рома, Фулъм, АПОЕЛ Никозия и Делхи Динамос, преди да се завърне в първия си тим Алезундс, където сложи край на кариерата си през 2016-а. За кратко се завърна, подписвайки с индийския Ченай, но през октомври 2016 г., на 36 г., окончателно окачи бутонките.
След Монако Ламуши отиде в Парма, където впечатли и си спечели трансфер в Интер. Не успя да се наложи при „нерадзурите“ обаче и забегна по Катар, където доигра последните години от кариерата си. Вече на 45, след като бе начело на Кот д`Ивоар за две години, включително на Мондиал 2014, Ламуши отново е в Катар, но вече като треньор.
В началото португалецът не успя да се наложи в тима, но след това бе важна част от шампионския сезон. След успеха с Монако отиде в Порто, където игра и по времето на Жозе Моуриньо. Вкара срещу Манчестър Юнайтед и помогна на „драконите“ да отстранят по-именития си съперник, след което и триумфира с трофея в Шампионската лига след победа на финала точно над Монако. Вече на 42, Кощиня е извън футбола, като след Порто игра в Динамо Москва, Атлетико Мадрид, преди да се откаже като футболист на Аталанта.
Не само спечели титлата, но Галардо бе определен и за играч на сезона в края му. След идването на Дидие Дешан обаче халфът се завърна в Ривър Плейт, откъдето дойде, където носи капитанската лента в продължение на пет сезона. След това игра картко за ПСЖ, Ди Си Юнайтед, отново Ривър Плейт и приключи кариерата си в Насионал. Там започна и треньорската си кариера, а сега е начело на Ривър Плейт, с който вече има осем спечелени трофея.
Жули е един от футболистите, които останаха в Монако и достигнаха финал в Шампионската лига през 2004-тра. След това отиде в Барселона, където спечели Шампионската лига през 2006-а. Кариерата му премина още през отборите на Рома, ПСЖ, отново Монако и Лориен, преди да окачи бутонките през лятото на 2016-а като играч на Мон д`Ор Азерг, чийто стадион е кръстен именно на Жули.
Истинска легенда на френския футбол и голмайстор на Монако с 22 гола в 30 мача през шампионския сезон. След това бе привлечен от Ювентус срещу 23 млн. евро, като вкара 138 гола в 245 мача за „бианконерите“. След това френският нападател мина през редица отбори, преди да завърши кариерата си в индийския Пун Сити през януари 2015-а.
След като си изгради име в Милан, Симоне сформира смъртоносно атакуващо дуо с Давид Трезаге, като двамата отбелязаха общо 43 гола през шампионския сезон. Приключи кариерата си през 2004 г. в Ница, през 2011-а се завърна в Монако като треньор, след изпадането на тима в Лига 2, но бе уволнен в края на сезона. В момента е начело на втородивизионния Лавал.
След като пристигна в Монако на 21 г., изигра два сезона във Франция и бе важна част от тима, преди да продължи кариерата си в Испания, Португалия, Гърция и накрая – в австралийския Мелбърн Виктори.
На 38 г., Пюел тъкмо е повишен и от асистент е направен старши треньор. Спечели титлата още в първия си сезон, която остава и единствената му елитна титла в кариерата досега. След Монако бе начело на Лил, Лион и Ница, а от лятото на 2016-а застана начело на Саутхемптън.
