Да станеш шампион и да приспиш публиката с 0.633 гола на мач

Снимка: Getty Images

Историята познава доста случаи на отбори, неумеещи да вкарват и въпреки това постигащи сериозни успехи. Ето най добрите потвърждения на максимата, че доброто нападение печели мачове, но добрата защита печели турнири - дори да отчае напълно публиката:

Снимка: Getty Images

Като говорим за безголови мачове, няма как първо да не отправим поглед към италианското калчо през миналия век. Даже и златните сезони на катеначото обаче се оказват далеч от антирекордите по резултатност. Все пак в сезон 1979/80 втородивизионният ФК Пиза отчита само 49 отбелязани гола в 38 мача, а в същия сезон феновете на Торино виждат общо 41 гола в 30 мача. З да не стават грешки: говорим за общ брой голове, вкарани от който и да е от отборите в мачовете.

В друг пример от 1968/69 Милан завършва трети, при положение, че в 30-те им мача се вкарват 43 гола, или 1.433 средно на мач. Но това е нищо пред „постиженията” в някои не толкова изтъкнати със защитния футбол първенства...

Например през 1970 г. норвежкият Розенборг чупи тъпометъра със само 20 гола, вкарани в 18-те им мача. Но при яка защита и голова разлика 15-5 тимът завършва на второ място в класирането, отегчил публиката с мизерните 1.111 гола на мач.

Един поглед към най-безрезултатните шампиони дава още по-интересни резултати. Трабзонспор печели титлата в Турция в явно епично скучния сезон 1979/80 след 36 гола, отбелязани в 30-те им мача (1.2 на мач).

В Турция това не е прецедент, като сезон 1970/71 е донесъл титла на Фенербахче при почти същите показатели – 37 гола в 30 мача. Явно и тези футболисти са минавали центъра само в краен случай.

Снимка: Getty Images

Ще кажете, че тогава футболът е бил твърде различен и именно по тази причина ще се насочим към някои по-скорошни шампиони. През 1998 г. шведският АИК печели лигата, въпреки че е най-слабо резултатният тим в цялото първенство! С 25 вкарани гола (18 по-малко от втория Хелзингборг) те са сред най-странните шампиони в историята на футбола.

Подобен куриоз доказано се е случил поне още веднъж. През 2009/2010 Адуана Старс е първенец на Гана, вкарвайки смешните 19 гола в 30 мача. Те грабват титлата благодарение на по-добрите си показатели в преките двубои с втория Ашанти Голд (съвсем предвидимо, Старс печелят един от мачовете с 1:0, а другият завършва 0:0).

Всъщност почти всички мачове на отбора през кампанията завършват 1:0 в тяхна полза или 0:0. Само в два случая те успяват да вкарат по два гола на мач и нито веднъж три или повече. Една подчертано стратегически завоювана титла с правилно разпределение на усилията и 0.633 отбелязани гола средно на двубой.

Дори и това не е всичко от Черния континент, където се помни и „изключителният” сезон на отбора CSS от сенегалския град Ричард Тол. В техните 26 мача през кампания 2000/2001 в най-високото ниво на сенегалския футбол са вкарани 19 гола общо от тях и противниците им. При 0.730 гола средно на мач всяко попадение си е било цяло чудо, но CSS завършват в средата на таблицата, на девето място.

Феновете, посетили 13-те им домакински мача, са ги видели да отбелязват само три пъти, преди отборът най-сетне да се „отпуши” в последния мач за сезона и да разгроми DUC с 2:0.

Изводът? Може би е време да преосмислим твърденията, че нашата „А” група е скучна заради ниското темпо и няколкото нулеви равенства в първата шестица...