Георги Младенов знае за какво говори, когато коментира великата игра с оранжева топка. Той имаше баскетбол в кръвта.
В телевизионното студио на почивката на мача САЩ - Сърбия, когато златните медали отдавна вече бяха в джоба на американците, легендата на родния баскетбол каза: "Те са твърде атлетични, твърде бързи и интуитивни, имат много оръжия и шоуто е в кръвта им".
Да биеш Щатите на баскетбол остава рядка чест и влиза в графата "чудеса", след като на финала на световното в Мадрид видяхме поредната лекция - 129:92 (67:41) над сърбите. И то със слаба последна четвърт, в която Теодосич и компания дори спечели с 25:24.
Преди това обаче върху тях се изви такъв ураган, че нямаше шанс за реакция. В такава буря от тройки, забивки, контраатаки и добавки след борби в атака, можеш само да покриеш главата си с кърпата на скамейката и да ти се иска да не си там.
Сърбия няма от какво да се срамува, отборът игра гордо и стигна финал, а и там тръгна добре. Но след 15:8 в началото, настана една от най-бурните четвърти в историята на световните първенства. Щатите вкараха 27 точки в следващите 6 минути, а сърбите отвърнаха с 6.
Това е "баскетбол в кръвта" - когато ти идва отвътре, адреналинът те кара не да скачаш, а да летиш към коша (Кенет Фарийд, Руди Гей, Джеймс Хардън). Кара те да правиш невероятни тройки от краче, с отстъпване от бранителя, и то 2-3 поредни шута (Кайри Ървинг беше 6 от 6!). Играеш като на сън, всичко се получава, а на теб ти се играе още.
Това е най-младият американски отбор на голям форум от 16 години, когато на световното отиде състав от колежанските тимове. Средната възраст сега е 24,08 г., като липсваха асовете на НБА Леброн Джеймс, Кармело Антъни, Кевин Дюрант...
Но от 22 години, когато в Барселона гледахме великия Дриймтим на Джордан и Меджик, американците остават динозавър на баскетбола. С изключение на периода 2000-2004 г., когато шокиращо бе загубена една световна титла у дома и олимпиадата в Атина, златото винаги е за САЩ.
Системата на тази игра зад океана я превръща в огромен цех за суперталант. От колежите излизат стотици отлични баскетболисти. Само най-добрите отиват в НБА, драфтът ги разпределя на точните места. Останалите наводняват Европа, като на много места са водещи играчи. От звездите на НБА могат да се сглобят поне 4 национални отбора, които да попаднат едновременно в топ 5 на едно световно първенство, ако играят всичките.
Това е недостижим за останалите ресурс. Това е кауза за играчите - националният химн и знаме значат за американците много във всеки спорт. Това е и предизвикателство - никой не иска да е този, който ще загуби златото, което принадлежи "по право" на Америка.
Световното и този път бе страхотно събитие с ярки мачове. Но липсата на интрига около шампиона е леко разочароваща за неутралния зрител.
