Трудно е да се опише колко важно беше Световното първенство по футбол за жени през 1999 година по отношение на бъдещето и развитието на играта. Това е исторически момент, особено за женския национален отбор на САЩ.
На финала на "Роуз Боул" в САЩ присъстват над 90 000 човека, а краят на срещата произвежда един от най-паметните моменти в историята на женския футбол, когато Бранди Частейн сваля фланелката си, за да отпразнува победната дузпа.
Нещата, от друга страна, можеше да са много различни. Когато организаторите са говорили с ФИФА относно стадионите, от федерацията са били на коренно различно мнение.
"ФИФА настояваше да го организираме на по-малки съоръжения, всички в североизточните щати, за да минимизираме пътните разходи", споделя Алън Ротенбърг, бившият треньор на САЩ, който ръководи комитета по това време.
"Ние заявихме, че сега е точният момент и интересът в САЩ е достатъчно голям, за да направим повече от това. Те просто отказаха."
Това е факт до Олимпиадата през 1996 година, която се провежда в Атланта. Феновете се редят на опашка, за да наблюдават мачовете на женския национален отбор на САЩ, който печели златните медали във футболния женски турнир, а това променя мнението на ФИФА. След това се провежда най-паметното световно първенство за жени, което е спечелено от САЩ по възможно най-драматичния начин.
Набиране на инерция
Олимпиадата от 1996 показа какво може да очакваме от Мондиал 1999. Крачейки към победата, отборът на САЩ събираше хиляди на стадионите, а 76 489 човека видяха триумфа с 2:1 срещу Китай.
Към този момент женският футбол започваше да привлича вниманието в САЩ. Мишел Ейкърс се беше превърнала в първата жена, подписала рекламен договор, докато Миа Хам стана една от най-разпознаваемите звезди в историята на отбора, участвайки в реклама с Майкъл Джордан.
Това, което се случи през 1999 година, щеше да изстреля всичко на съвсем ново ниво. Подкрепен от организационния комитет и публика, достатъчно голяма, за да задоволи претенциите на международната федерация, всичко беше готово за отбора на САЩ да промени играта завинаги, а те не разочароваха.
Старт с гръм и трясък
Едва ли някой се е съмнявал. Въпреки желанието на ФИФА да се наблегне на малки стадиони, организаторите имаха различни идеи, ако нещата с билетите не потръгнат според очакванията.
Те са имали идеи за концерти и различни инициативи, които да вкарат хората на стадионите. Особено притеснителен е бил фактът, че в контролите преди началото на турнира на стадионите е имало само 6767 и 10 452 човека.
Въпреки липсата на помощ от страна на ФИФА по отношение на маркетинга и рекламата и много малкия отпуснат бюджет, не се е стигнало до изпълнението на план Б. Благодарение на играчите, които на моменти сами са приканвали хората да дойдат, билетите се продават добре. На фона на това, някои хора дори мислят, че тези цифри не са истински, поне до началото на турнира.
САЩ дават началото на "Джайънтс Стейдиъм" пред погледа на 78 972 човека. След триумфа с 3:0 над Дания феновете идват за още.
С поглед към наградата
САЩ преминават през групата със стил - успех със 7:1 над Нигерия и 3:0 над Северна Корея води до битка с Германия, който по това време е актуален европейски шампион.
САЩ правят два обрата, за да спечелят с 3:2, а срещата носи толкова емоции, че дори самият Бил Клинтън е видян да празнува победния гол на Джой Фосет в 66-ата минута.
Следва сравнително спокойна победа с 2:0 над Бразилия на полуфиналите, с която домакините отпразнуват четвърти юли и класиране на големия финал.
Там те трябва да се изправят срещу Китай, който разгромява шампионките от Норвегия с 5:0. До момента скандинавките са най-големият противник на САЩ, но азиатският отбор се оказва последната преграда пред домакините и титлата.
По ръба на бръснача
Има толкова много паметни мигове в този финал.
Играчите са принудени да загряват на стадиона, докато мачът за третото място между Бразилия и Норвегия се провежда на същото съоръжение. Липсата на телевизионно време означава, че след края на този двубой, който не излъчва победител, се преминава направо към дузпи, а Бразилия печели бронза с 5:4.
На финала нито един от двата отбора не иска да допусне грешка. На стадиона присъстват над 90 000 зрители, което е рекорд за женския футбол в следващите 23 години.
Ейкърс е изнесена на носилка в началото на продължението, след като получава сътресение, а само инстинктивното изчистване на Лили от голлинията предотвратява попадение за Китай и титла за азиатките. Може би, ако САЩ не бяха спечелили, то историята нямаше да е такава.
След това дойдоха дузпите и драмата. Първите четири дузпи бяха вкарани безупречно. Последва важното спасяване на Скъри, която парира изстрел на Лиу Янг. Ако домакините останеха безупречни, то титлата щеше да е тяхна.
Лили вкара, Хам вкара, но също така Жанг Оюнг и Сун Вен. Така Частейн застава зад топката, знаейки че при гол тя и нейните съотборнички ще са на върха.
Легендарно
Принципно със силен десен крак, но играеща еднакво добре и с двата, Бранди Частейн се вслушва в желанието на треньора Тони ДиЧико, който вярва в изпълненията с ляв крак, защото са по-непредсказуеми. Като такова, той моли Частейн да изпълни с левия крак най-важната дузпа в нейния живот.
"Изобщо не мислех за нищо в този момент", признава героинята за САЩ. Ударът е безупречен и изпраща Гао Хонг в обратния ъгъл. САЩ са световни шампиони.
Така се появява и легендарната снимка на Бранди Частейн по спортен сутиен, паднала на колене, а нейните съотборнички тичат към нея от центъра на терена, за да празнуват успеха. Това все още е най-легендарната снимка в историята на женския футбол. Оглави тонове вестници и списания.
Продължаващ завет
Ще минат още 16 години, преди САЩ да спечелят световната титла отново. През 2015 година те надвиват Япония с 5:2, а всички участнички са вдъхновени от подвига на отбора от 1999 година.
Най-големият брой телевизионни зрители през 99' достига до 40 милиона, което е рекорд в следващите 15 години, когато се провежда мъжкото световно първенство. Логично, това дава стимул и причина на мнозина да последват стъпките на своите любимки.
Според статистиката след 1999 година броят на момичетата, играещи футбол в гимназията, скача с 45%. Истината е, че без този успех женският отбор на САЩ никога нямаше да успее да се превърне в силата, която е до този момент.
