Вижте и класирането на клубовете от Висшата лига, според атмосферата, която цари на техните стадиони
Към момента "Вила Парк" е заглушен заради слабите резултати и упоритата невъзможност на клуба да направи сериозен сезон, завършвайки в по-горната част на таблицата.
Най-силният шум по време на мачовете на бирмингамци е този, който идва от вътрешното недоволство на привържениците.
Когато Арсенал или Челси гостува, "Уайт Харт Лейн" се превръща от дворец на умереното бучене в място, на което може да се усети истинската атмосфера на старите английски футболни съперничества.
През останалото време това явление на вибриращ и респектиращ звук е рядко срещано.
Ако присъствате на мач на "светците", не очаквайте покривната конструкция на стадиона да падне. Атмосферата на "Сейнт Мерис" е по-скоро приятна, отколкото страховита.
Въпреки това сезон на неочакван успех, за какъвто имаше данни в последните две кампании, би разтърсил поовехтелите основи на стадиона.
"Библиотеката" на "Хайбъри" се пренесе и на новия стадион "Емирейтс". За клуб от такъв ранг изглежда жалко, когато трибуните са празни до няколко минути след първия съдийски сигнал, когато група възпитани и учтиви граждани прецизно заемат местата си и правят така, че дори и на далечен панорамен кадър по телевизията може да се различат редовете със седалките.
Все пак има и група от фенове, които доказват, че сред привържениците на "топчиите" има и активни единици.
От времето, в което капитанът на клуба Рой Кийн се подиграваше на публиката, оприличавайки нивото на звука, който идва от трибуните, на домакински уред, нещата са се подобрили значително.
Институтът на активното пеене се наложи, като в случай, че целият стадион реши, че може да пее, то нещата биха били много по-различни.
В последно време на "Stadium of light" се забелязват все по-голям брой празни седалки, което илюстрира и унилата атмосфера по време на мачовете.
Все пак домът на "черните котки" помни и вечери, в които енергията е била на нивото на силен рок концерт. Може би енергията, от която се нуждаят феновете, ще дойде с резултатите, които сега отсъстват.
Най-малкият стадион във Висшата лига, сбит и тесен, може да произведе добро количество шум. Но рядко.
Докато атмосферата на "Стамфорд бридж" със сигурност бе засегната от безмилостната политика по увеличение цените на билетите, то най-вероятно това е нещото, което е накарало Жозе Моуриньо да смята, че публиката на Челси не е на ниво.
По-редовните фенове от трибуната "Matthew Harding"със сигурност знаят как да пеят. За съжаление, те намаляват с всяка изминала година.
Дългият конфликт между фенове и собственик измени насоката на звуковата стена, с която старият "Сейнт Джеймсис Парк" бе известен, като постепенно липсата на промяна в собствеността приглуши северняшкия темперамент.
Една серия от добри резултати, обаче, най-вероятно би събудила малко публиката.
Бездушната атмосфера, царяща на новия стадион на Лестър - "King Power", бе съживена от изненадата на привържениците на клуба да видят своите любимци във Висшата лига през тази кампания.
Този стимул бе подсилен и от страхотната победа на тима над Манчестър Юнайтед с 5:3. Публиката има потенциал, но няма изградена самоличност. Все още
След близо едногодишен бойкот и протест срещу смяната на името на стадиона, феновете на Хъл Сити се завърнаха към режима на подкрепа на отбора.
Когато феновте са в настроение, "Кей Си Стейдиъм" може да бъде доста шумен.
Успехът едва доловимо е променил някогашния манталитет на аутсайдери сред феновете на тима, като изненадващо успехите не водят до пропорционална екзалтация сред публиката, а обратно.
Все пак има случаи, в които добрите игри на Сити събуждат публиката, а когато това стане, трибуните на "Етихад" се превръщат в енергиен генератор.
Традиционен английски стадион с традиционни английски футболни песни.
Тръпката от това отново да гледаш своите любимци във Висшата лига даде стимул, но лошите резултати постепенно изсмукват този ентусиазъм.
Все пак е трудно да подкрепяш отбора си, докато гледаш как той с голямо усърдие инкасира попадения
Звукът от минаващите в близост самолети често отеква по-силно, отколкото трябва, но когато публиката на тима е в настроение, песните им са по-силни от вибрациите.
Подобието на писта, което се изпречва между терена и трибуните, може да отдалечава малко случващото се, както далечни са и годините, в които "чуковете" бяха сериозен фактор в елита, но стадионът все още носи страхотен дух и на моменти - страхопочитание.
Привързаността към ръгби песните, които, преправени до някъде, излизат от привържениците на "лебедите", със сигурност правят "Liberty" един от най-мелодичните стадиони във Висшата лига.
Тесните трибуни на "Гудисън Парк", които създават усещането, че са отвесна стена на терена, като гледката, която предлагат, засилва усещането за зрелище
Звукът от темпераментните фенове на клуба, примесен с традиционните им песни и карамелените десерти, които превърналите се в запазена марка на отбора жени раздават на трибуните, успяват да създадат усещането за истински празник от всеки мач.
По отношение публиката на Ливърпул, представянето на терена и крайният резултат нямат голямо значение.
Преди началото на всеки мач рефренът "You'll never walk alone", изпят от няколко хиляди души в един глас, може да накара всеки да настръхне.
Все по-малко от останалата част от феновете, за съжаление, може да бъде описана със същия плам, както привържениците в "Коп-а", като това най-вероятно се дължи на по-нестабилните резултати от последните години.
Въпреки това на всеки мач от европейските турнири атмосферата е такава, способна да пренесе всеки в най-славните години на клуба.
Макар и незначително намалял откакто начело на тима бе Тони Пулис, "Британия" все още може да произведе същия впечатляващ тропотен звук, отекващ дълбоко у всеки, който присъства на стадиона.
Може би най-точното определение на звука, който бива произвеждан от трибуните, е животински рев. Нестихващ, вдъхновяващ животински рев.
"Селхърст парк" е безапелационният победител в тази класация. Феновете на Палас от трибуната "Holmesdale End", водени от винаги облечен в черно диктор, подчертават радикалните си настроения и в атмосферата, която правят по време на домакинските мачове.
По време на цялата среща, заедно с нестихващите скандирания и песни, ясно се чува и ритмичен съпровод от тъпан.
Освен страхотната атмосфера, отборът на Кристъл Палас е известен и с мажоретния състав, който периодично подгрява фенове, зрители и играчи.
