Казано просто – Меси е Барселона. Отборът е изграден около него. Той е сърцето и душата. Той е най-важният човек. Питайте Златан, Роналдиньо или Ето`o. Ще ви кажат най-добре. Когато Меси пожела да играе като централен нападател, Ибрахимович не се съгласи с ролята на №2 и трябваше да напусне. Да, в момента Суарес и Неймар също са великолепни, но не си въобразявайте, че ако някой от двамата поиска прожекторите да се насочат в негова посока, ще бъде заменен. Прекалено големият риск да изградиш отбор около само един човек, бил той и Меси, проработи. Едва ли някой някога обаче ще го повтори.
Помните ли шегата с „Дори в леглото, Меси не може да вкара без Шави и Иниеста”? Трудно е да си представим, че някога отново ще имаме играчи като Шави и Иниеста, играещи години един до друг за клуб и национален отбор и които да влагат всички усилия да захранват с перфектни пасове един-единствен човек.
Представете си Меси като юноша в днешни дни. Какво, ако поиска 100 000 на седмица? Много клубове биха удовлетворили това му желание. Но ако Барселона реши, че не си заслужава, и го продаде? Да кажем срещу 50-60 млн. евро. От подобен футболист ще се очаква да играе в почти всеки мач. Твърде млад, ще трябва в движение да учи за смяна на тактика, да се справя с умората и т.н. Много младежи в момента мечтаят да са следващите Рахийм Стърлинг. Със сигурност, Стърлинг струва много или ще струва много, но 62,5 млн. евро? Твърде много са за 21-годишен футболист.
Трябва да си го признаем – Меси е роден като футболен гений. Колкото и да тренира Кристиано, когато си докоснат от Господ, всичко е в твоя полза. От времената на Пеле и Марадона не сме имали футболист, който толкова отчетливо да изпъква над другите. Да, живеем и във времето на Кристиано, който честно да си признаем е малко, но зад Меси. На два пъти успя да го изпревари за „Златната топка”, но геният, с който е роден Меси, е неоспорим.
Следващата звезда вече е тук. Това е Неймар. Но не е Меси. Неймар блести със собствена светлина. Няма как да бъде следващия Меси, бразилецът е нещо ново. А и няма смисъл. Защо Гарет Бейл да не бъде просто Гарет Бейл. Защо трябва да е „следващият Гигс”? Подобно етикетиране е безсмислено. Специалните играчи са специални, защото нямат аналог. А Меси, със сигурност, е сред най-специалните за всички времена.
