"Асистенцията е моят начин да раздавам щастие": 8 велики цитата за кариерата на Андреа Пирло

"От малък знаех, че съм повече от другите", пише Пирло в автобиографията си. Ето какво още казва той за себе си и как го определят неговите треньори и съотборници

"Погледнах нагоре към небесата и помолих Бог за помощ, защото, ако съществува, няма как да е французин. Поех дъх дълбоко. Въздишката беше моя, но можеше да е на всеки работник, който се бори, за да изкара месеца, на всеки бизнесмен, учител, студент, на всеки чужденец в Италия, който ни подкрепя, на всяка миланска сеньора, на проститутката на ъгъла."

За мислите си преди изпълнението на първата дузпа на финала на Мондиал 2006 срещу Франция. Пирло вкара, а Италия триумфира с титлата

"Гледайки как играе Пирло, гледайки топката в краката му, се питам дали въобще мога да бъда смятан за футболист."

Реплика на дългогодишния съотборник на Маестрото в Милан и националния отбор Дженаро Гатузо

Снимка: Getty Images

След като изведе Ювентус до трета поредна титла в Италия, Пирло беше запитан колко се е променил животът му за 20 години от началото на кариерата му до постигането на световна слава. Неговият отговор:

"За мен винаги си е било същото. Нищо не се е променило. Стоя си вкъщи, играя, тренирам, прибирам се. Това е."

Снимка: Getty Images

"Напрежението не ми влияе, изобщо не ме смущава. Прекарах неделния следобед на 9 юли 2006-а в Берлин в спане и игра на Playstation. Вечерта излязох и спечелих Световната купа."

Пирло говори за "ритуала" си преди финала на Мондиал 2006

"Понякога се захласваше твърде много по собственото си умение да подава и се налагаше да го понапляскам - добросърдечно, разбира се!. Никога не правеше много нарушения, защото искаше да играе футбол и не желаеше да пречи и на останалите да го правят. Вършеше най-сложното нещо почти без да прави грешки. Въпреки че семейството му беше стабилно от финансова гледна точка, той не се нуждаеше от допълнителна мотивация, а това е много важно."

Един от първите му треньори, Роберто Клеричи, разказва впечатленията си от 13-годишния Пирло

"От малък знаех, че съм по-добър от другите и това развързваше езиците на околните. Всички говореха за мен, даже прекалено много, и невинаги с добро."

Пирло говори за сблъсъка си със завистта, когато талантът му си е проличавал от първите мачове за Бреша

"За пръв път го видях да се усмихва, и то беше само намек за усмивка, когато със сигурност се спасихме от изпадане. Помислихме си: 'Значи и той е човек все пак, има емоции.'"

Треньорът му в Реджина Франко Коломба

Снимка: Getty Images

"Аз съм малко като скитащ циганин на терена. Полузащитник, постоянно търсещ незает ъгъл, където мога да се движа свободно, само за момент. Всичко, което преследвам са няколко квадратни метра, където да бъда себе си. Пространство, на което да продължа да изповядвам кредото си: взимам топката, давам я на съотборник, съотборникът вкарва. Нарича се асистенция и е моят начин да раздавам щастие."

Пирло описва своя стил на игра в автобиографията си "Мисля, следователно играя"