От днешна гледна точка е изключително изненадващо как на "Олд Трафорд" се готвеха за посрещането на Мойс като спасителя и естествения наследник на сър Алекс Фъргюсън. Ако можеше да върне времето назад шотландецът едва ли би се нагърбил с това бреме отново. Но как би могъл да знае, че приемайки работата на мечтите си ще отключи такава поредица от кошмарни събития? Безспорно отличната работа, която шотландецът свърши в Евертън вече е само далечен спомен, а всички се сещат единствено за това, как ограниченията му да премине на по-високо ниво бяха брутално изложени. Репутацията на Мойс се сгромуляса с трясък, а емблематичната му предпазливост еволюира до такава степен, че в Съндърланд бе набеден за енергиен вампир, който само точи живеца на околните. Работата му в клуба бе пълно бедствие, след като дойде с пораженческо мислене, една медийна изцепка едва не му коства работата, а накрая, когато отборът вече бе съвсем близо до изпадането, Мойс просто се предаде. Разбира се проблемите в клуба не се дължат само на треньора, но и той не направи нищо, за да се справи с тях. Повечето фенове могат да преглътнат загубите, но не и тима им да се дъни всяка седмица. Така единственото нещо, с което Мойс зарадва привържениците на Съндърланд е, че подаде оставката си след края на сезона.
Испанецът се представи негативно по различен начин от колегата си Мойс, но и той не бе по-малко виновен за изпадането на тима си. Мидълзбро си имаха едно на ум за слабата си атака още в края на миналия сезон, когато спечелиха промоция в елита, а Каранка с нищо не помогна проблемът да се реши и тимът скоропостижно да се завърне във второто ниво на английския футбол. Треньорът се фокусираше твърде много върху защитата и, макар там нещата да се получаваха, той така и не намери баланса межу дефанзивното и офанзивно представяне на отбора. Футболът на Мидълзбро бе болезнен за наблюдение, а играчите често изглеждаха отегчени и без никакво вдъхновение. Отборът, който завърши с най-малко голове този сезон, трябваше да се отърве от испанеца много преди уволнението му през март месец.
Трудно е да избереш един от всички наемници, които Уест Хем привлече миналото лято. Например единственият мач като титуляр на Алваро Арбелоа бе при срамната загуба с 3-0 от Саутхемптън. Той натрупа три картона за едва четири мача и последно игра при друг погром - с 5-1 от Арсенал през декември. 20-милионната покупка Андре Аю пък разкъса бедрен мускул при дебюта си. Хавард Нордвейт предефинира разбиранията ни за посредственост, а представянето на Гьокхан Тьоре започна да понамирисхва, още преди футболистът да се контузи през октомври. Джонатан Кайери пък юе бъде запомнен единствено с комичния си опит за шут в стил "рабона" от чиста позиция в мача срещу Стоук Сити. Най-голямата издънка от всички обаче бе именно италианския национал Дзадза, който бе привлечен, за да разреши проблемите на тима пред противниковата врата. Той пристигна под наем от Ювентус срещу 5 млн. паунда и след 14 мача във Висшата лига трябваше да премине за постоянно срещу нови 20 млн. паунда - да се чудиш как клубът сключи такава добра сделка за "Лондон Стейдиъм". В крайна сметка Дзадза изигра 11 мача във всички турнири и не вкара нито един гол, стреля веднъж в тъч и напусна още през януари. Поне не му позволиха да се доближи до точката за изпълнение на дузпа...
Той е вратар с репутация, който има във визитката си две титли от Ла Лига и общо седем големи купи спечелени с екипа на Барселона, а с екипа на Чили триумфира на два пъти в Копа Америка - през 2015 и 2016 г. Дойде в Англия заради реномето си, че се справя отлично и при играта с крака, като трябваше идеално да пасне на концепцията на Пеп Гуардиола в Ман Сити, който бе решил да се раздели с Джо Харт. Още от дебюта му в дербито с Юнайтед, когато сгреши и подари гол на Златан Ибрахимович, ходенето по мъките на Браво няма край. Чилиецът получи червен картон като гост срещу бившия си клуб Барселона през октомври, а с течение на времето сякаш и рефлексите му се изпариха. Стражът не можа да направи нито едно спасяване при срамната загуба с 4-0 от Евертън през януари. На теория схващаме идеята на Гуардиола, но на практика тя не работи.
Котдивоарецът бе един от най-опасните нападатели във Висшата лига преди да напусне Суонси в началото на 2015-а, но от тогава насетне е просто неузнаваем. Не успя да впечатли и по време на наема си в Стоук Сити. След като получи отново шанс за титулярен футбол, заради липсата на който недоволстваше в Манчестър Сити, бе нормално Бони да си възвърне формата. За това поне загатнаха двата му гола срещу Суонси през октомври. Но те останаха единствените му за Стоук Сити. Бони с нищо не допринесе за представянето на тима след като се завърна от Купата на африканските нации през януари и от клуба ще се замислят сериозно дали да го привлекат за постоянно.
