Най-великият вратар в историята на Арсенал постигна големи успехи, след като Арсен Венгер пое тима. Изигра 414 мача в 13-годишната си кариера в тима. Спечели три пъти титлата и четири пъти ФА с „артилеристите“. След като приключи с футбола през 2004 г. като играч на Манчестър Сити, Сиймън се включи в някои телевизионни предавания и махна легендарната си опашка. Наскоро обивни мажоритарният собственик на Арсенал Стан Крьонке, че не харчи достатъчно и не дава достатъчно свобода на Венгер.
Лаурен изкара седем години в Арсенал, изигравайки 234 мача за „артилеристите“. Между 2007 и 2009 г. камерунецът игра за Портсмут, а през 2010-а бе за кратко в Кордоба, където сложи край на кариерата си след края на сезона. След като окачи бутонките, Лаурен остана в Испания, където е отгледан, и живее със семейството си в Севиля.
Може би най-мразеният бивш футболист на Тотнъм. Бранителят замени „шпорите“ с Арсенал през 2001-ва със свободен трансфер и игра пет години с фланелката на лондонския съперник. Под ръководството на Арсен Венгер стана два пъти шампион на Англия и спечели три купи на ФА. Тръгна си през 2006-а, поемайки към Портсмут, с който отново триумфира във ФА Къп през 2008 г. Игра за кратко и в Нотс Каунти, а през януари 2010-а се завърна, за да изкара половин сезон в Арсенал. Година по-късно се пенсионира като играч на Нюкасъл. Миналата година се пробва за кмет на Лондон, но не успя, като се обяви и в подкрепа на Brexit. Наскоро бившият бранител, който през септември ще навърши 43, обяви намерението си да влезе в треньорската професия.
Мистър Арсенал приключи кариерата си в тима, след което се превърна във футболен номад с кратки треньорски престои в различни клубове от различни части на света. Той води азербайджанския Габала, после стана спортен директор в китайския отбор Чунцин Лифан. През април, доста изненадващо, бе назначен за старши треньор на аутсайдера в Ла Лига – Гранада, като трябваше да направи истинско чудо, за да спаси отбора от изпадане. Задачата обаче се оказа непосилна и Гранада завърши на последното място в Примера.
Друг защитник, който извърши лондонско предателство, но този път то беше насочено срещу Арсенал. След седем години в тима, две титли и три трофея от ФА Къп, ставайки част и от Непобедимите, Коул премина в Челси. Със „сините“ спечели още четири пъти ФА Къп, стана още веднъж шампион на Англия и вдигна трофея както Шампионската лига (2012 г.), така и Лига Европа (2013 г.). След това изкара година и половина в Рома, а в момента е част от американския ЛА Галакси.
Един от голмайсторите от онзи финал, автор на първия гол. Рекордьор по мачове за Арсенал във Висшата лига с 333 срещи и част от тима на Неуязвимите през легендарния сезон 2003/04. Щом спря да играе, стана футболен коментатор с изяви в телевизии и радиа.
Господар в средата на терена. Член на златното поколение на Франция от края на миналия век. С 307 мача и 33 гола за Арсенал във Висшата лига, Виейра прекара девет години на „Хайбъри“. След това игра за Юве, Интер и Ман Сити, а през 2011-а сложи край на кариерата си. След като работи в академията на „гражданите“, през януари 2016-а стана треньор на американския Ню Йорк Сити.
Продукт на академията на Рен, Вилтор пристигна на „Хайбъри“ от Бордо през лятото на 2000 г., година след като спечели Лига 1 с „жирондинците“ и веднага след като стана европейски шампион с Франция. Изигра 162 за Арсенал, вдигайки два пъти трофея в Англия. През 2004-та се завърна във Франция, обличайки екипа на Лион, с който стана още три пъти шампион в Лига 1. След това премина през отборите на Рен, Марсилия и Метц, преди да окачи бутонките в Нант през 2012-а. След края на кариерата си, Вилтор се занимава с посланическа работа на различни благотворителни организации и от време навреме, е ползван като коментатор във френския ефир.
Игра девет години с фланелката на Арсенал, в които записа 71 гола и 27 асистенции в общо 318 двубоя. През 2007-а напусна и прекара един сезон в Уест Хем, а после тръгна за Америка. Премина през Селтик, след което имаше периоди в Япония и Индия. Беше треньор на юношите на Арсенал, след кеото последва Андрес Йонкер и замина за Волфсбург, за да му стане помощник начело на „вълците“.
Магическият холандец излезе от академията на Аякс. Игра две години в Интер, преди да бъде привлечен от Арсенал. Прекара 11 години на „Хайбъри“, в които изигра 386 мача за „артилеристите“, вкарвайки 102 гола. Бергкамп бе символ за истинска футболна елегантност. Спря с футбола на 37, след което се завърна да работи в Аякс. А от началото на сезон 2016/17 е треньор на нападателите в холандския гранд.
Тиери Анри е една от живите легенди на Арсенал. Спечели всичко в Англия с „артилеристите“, след което отиде в Барселона, за да покори и европейския футбол. След това замина за САЩ, за да покаже и на феновете зад Океана как се играе най-великата игра. През 2012-а се завърна за кратко в Арсенал, а до края на кариерата си през 2015-а носи екипа на Ню Йорк Ред Булс. След това беше за кратко в щаба на Арсен Венгер, но след неразбирателство с бившия си мениджър, стана помощник на Роберто Мартинес в националния отбор на Белгия.
След като дойде от Коринтианс през 2002-ра, бразилецът прекара само три сезона на „Хайбъри“. След това замина за Валенсия, където изкара още четири години, преди да се прибере в Коринтианс и там да завърши кариерата си през 2011-а. Еду изигра общо 120 мача, вкарвайки и 14 гола за „артилеристите“ в трите си сезона в клуба. През 2014-а бе помощник на Карлош Кейрош в националния отбор на Иран по време на Световното първенство. Иран отпадна още в групите и Еду се завърна, за да поеме ръководен пост в Коринтианс.
След три последователни титли на Ередивзии и Шампионска лига с Аякс, Кану премина в Интер, но три години по-късно напусна клуба заради проблем със сърцето, въпреки че помогна на „нерадзурите“ да стигнат до Купата на УЕФА през 1998 г.. През 1999-а Арсенал рискува и го взе, но нигерийският нападател помогна на тима да спечели два пъти титлата във Висшата лига и още толкова пъти ФА Къп. След това изкара две години в УБА, а през 2008-а вкара победния гол за Портсмут на финала във ФА Къп. Изигра 186 мача, вкарвайки 38 гола в петте си сезона с „артилеристите“. През 2015-а, след като претърпя операция на сърцето за втори път, отвори фото студио и модна агенция в родината си Нигерия, с която е световен шампион до 17 г. от 1993-а и златен олимпийски медалист от 1996-а. Има и собствено футболно училище в Канада. От време навреме играе за легендите на Арсенал.
Легенда на Арсенал, с над 400 мача за „артилеристите“ и 43 участия с националната фланелка на Англия. Част от Арсенал от малък, Киоун не успя да се наложи веднага и преди да се превърне в местен любимец, бе продаден в Астън Вила, където игра три сезона, а после – и още толкова с екипа на Евертън. През февруари 1993-та се завърна, играейки за Арсенал повече от 10 години. След това премина през отборите на Лестър, Рединг и Уембли. Киоун вдигна три пъти титлата в Англия и стана четири пъти носител на ФА. Днес редовно коментира за BBC и BT Sport.
