Вратарят дойде в Юве от Рома през 1991 г. и бързо се превърна в любимец на тифозите. След като напусна торинци, отиде в Интер, а накрая игра в Лацио. Имаше огромен принос за спечелването на Шампионската лига през 1996 г.
Не блестеше технически, но притежаваше огромно сърце и вършеше невероятна работа. Напусна Юве през 1998-а и отиде във Фиорентина. За кратко беше треньор в ниските дивизии.
През цялата си кариера игра само в два клуба - Наполи и Ювентус. Стана 6 пъти шампион на Италия и беше пример за подражание за колегите си. В момента е коментатор на Premium Calcio.
Какво да кажем за човек, който 14 години преди триумфа с Юве бе станал световен шампион с Италия. Отаказа се през 2000 г. след 24-годишна кариера. За последно бе начело на унгарския Хонвед.
Въпреки че силният му крак бе десният, често играеше като ляв бек. Универсалността му позволяваше да се подвизава и като халф. В момента е директор в академията на Ювентус.
Историята му в Ювентус започва през 1991-а, когато е привлечен от Лече и продължава 13 години, в които изиграва 419 мача за клуба. Прекрати кариерата си през 2004 г. и стана треньор, а от миналото лято е наставник на Челси. Преди това стана три пъти поред шампион с Ювентус, след което пое националния отбор на Италия.
Един от двамата чужденци в отбора, който стана европейски шампион. Интересно е, че бе продаден на Дортмунд и на следващата година, през 1997 г., стана европейски шампион и с германците. В момента е наставник на Фиорентина, след като водеше Базел.
Французинът вдигна три шампионски титли на Италия и Шампионската лига. В момента е наставник на националния отбор на Франция.
Незабравим за него е сезон 1994/95, в който отбеляза 30 гола. През 1996-а премина в английския Мидълзбро, след като бе вдигнал Шампионската лига и отбеляза гол на "Олимпико". Завърши кариерата си през 2005-а в родния Перуджа. За кратко бе треньор на Аячо, след което стана коментатор.
Алесандро дел Пиеро, прекараха почти две десетилетия в състава на "старата госпожа". Обожаван от своите и дълбоко ценен от чуждите, едва ли има друг италиански футболист през последните 20-30 години, който да е уважаван колкото него на Апенините. Възпитаник на скромния Падова, Дел Пиери преминава в Ювентус през 1993 г. и остава безрезервно предан на клуба чак до 2012-а. С над 700 мача и близо 300 гола, Сандро е сред иконите на Юве. В края на кариерата си той игра два сезона в австралийския ФК Сидни, след което бе за кратко и в индийския Делхи Динамос.
Виали премина в тима след дълги години в Сампдория и още от първия си сезон в Юве се превърна в суперзвезда. За 4 години изигра 145 мача, в които отбеляза 53 гола. През 1996-а отиде в Челси, а след края на кариерата си опита да бъде треньор, но опитът беше неуспешен. Сега се изявява като коментатор.
За Ди Ливио Ювентус беше петият клуб в кариерата. За 6 години изигра над 200 мача, спечели три титли на Италия, както и Купата и Суперкупата, Шампионската лига, Межконтиненталната купа и Суперкупата на Европа. След края на кариерата си беше на работа в Рома и беше помощник на Марчело Липи в националния отбор на Италия. Също се изявява като коментатор.
Прекара две години в Юве и отбеляза решителната дузпа на финала. След това игра в Лацио, Атлетико Мадрид, Интер, Монако и др.
