Нападателят изненада всички във Вила като обяви, че иска премине в Манчестър Юнайтед през 1998 година. Клубът отказа, но в следващия мач срещу Евертън Йорк игра демонстративно слабо и сделката можеше да тръгне. Юнайтед предложи 12,6 милиона лири за Йорк и той напусна Вила след 9 години в клуба.
В края на сезон 1998-1999 се появиха слухове, че Реал има интерес към Анелка, чието представяне на терена започна да се влошава. Медиите също атакуваха капризния французин, а той ги обвини, че го гонят от Англия. Накрая Арсенал продаде Анелка на Реал за 22,3 милиона лири.
С головете на холандеца Форест влезе във Висшата лига през 1998, но след това се оказа, че няма пари за нови играчи. Разочарованият Ван Хойдонк отказа да подпише нов договор и обяви стачка. Това продължи до ноември, когато той се върна на терена. След това Пиер вкара едва 6 гола, а съотборниците му не го поздравяваха. Малко по-късно Форест изпадна, а Пиер се върна в Холандия и подписа с Витес, а Нотингам взе 3,5 милиона лири от този трансфер.
По времето на Мартин Йол българинът отказа да загрява за мач, в който трябваше да е резерва. Последва серия слаби резултати, заради които Йол беше уволнен, а в края на сезона Бербатов поиска да бъде продаден, точно след като Роби Кийн премина в Ливърпул. Бербатов започна сезона в Тотнъм, но новият мениджър Хуанде Рамос каза, че нападателят е твърде разконцентриран заради интереса на Манчестър Юнайтед, за да е титуляр. И в последния ден от трансферния прозорец Бербатов премина в Юнайтед срещу 30,75 милиона лири.
Френският защитник води дълъг спор с клуба за договора му и точно преди световното първенство през 2006 година поиска да бъде продаден. В последния ден на трансферния прозорец Галас и Ашли Коул от Арсенал си размениха местата. От Челси обясниха, че Галас е заплашил да си вкара автогол, но играчът отрече.
През януари 2005 Роби подаде молба за трансфер, като искаше да бъде продаден на Блекбърн. Това вбеси шефовете му, като собственикът Дейвид Съливан каза, че е против. По-късно Савидж беше продаден за 3 милиона лири на Блекбърн, а той призна, че не е играл с пълни сили в последния си мач за Бирмингам срещу Нюкасъл.
Нападателят поиска трансфер през януари 2013 и атакува клуба в Twitter. В последния ден от прозореца той се появи в КПР, но двата клуба не се разбраха. След това Питър се върна в Уест Бром и беше наказан от шефовете си. В крайна сметка УБА го продаде за 2,25 милиона лири през септември на Кардиф.
29-годишният Клинт вярваше, че има време за още един голям трансфер и искаше да се включи в революцията в Ливърпул, която стартира Брендън Роджърс. Затова и през 2012 обяви стачка. Ливърпул не прояви интерес към него, а Мартин Йол остана неприятно изненадан. Накрая Демпси беше продаден на Тотнъм в последния ден от трансферния прозорец.
Дни, след като спечели Купата на ФА със Сити, Тевес заяви пред аржентинска медия, че „никога повече няма да се върне в клуба”. Но след това се върна за началото на следващия сезон. През септември Карлос отказа да влезе резерва при загубата от Байерн в Шампионската лига, а Роберто Манчини го отстрани от тима. След като не успя да си уреди трансфер, Тевес беше глобен и се върна в клуба през февруари, а в края на сезона той и Сити взеха титлата.
В края на май 2013 Суарес зяви, че иска да напусне Ливърпул и обясни, че медиите се месят в личния му живот. Това стана седмици, след като Луис ухапа Бранислав Иванович от Челси. От Ливърпул обявиха, че цената на Суарес е 40 милиона лири и Арсенал подаде оферта за 40 милиона паунда плюс една лира. Брендън Роджърс обяви, че Суарес е проявил „пълно неуважение” към клуба и го прати да тренира сам. До август Суарес промени мнението си и след това записа най-силния си сезон – 31 гола и второ място за Ливърпул във Висшата лига.
