През 50-те години под ръководството на своя президент Сантяго Бернабеу „кралския клуб” става световна футболна институция, каквато впрочем е и до днес. Почти перманентен първенец в Испания, Реал печели пет пъти поред Купата на европейските шампиони между 1956 и 1960 г. Връх на всичко е петият финал срещу Айнтрахт, изигран блестящо пред рекордните за всички времена 127 621 зрители на стадион „Хемпдън парк” в Глазгоу. Четири гола на Пушкаш и хеттрик на Ди Стефано носят победата със 7:3 във финала с най-много голове в цялата история на турнира. Но макар че и след това продължава да печели титли в Испания, Реал вече губи европейското си господство и за следващото десетилетие успява само още веднъж да триумфира като шампион на Стария континент. А след оттеглянето на Ди Стефано и Пушкаш отборът вече не е същият.
След Реал битката за кралския трон в Европа е спечелена два пъти поред от Бенфика. Тимът на унгарския треньор Бела Гутман върви в победен марш цели два сезона, когато печели КЕШ. През 1961 г. „лисабонските орли” на Гутман повалят Барселона с 3:2 във финала на стадион „Ванкдорф” в Берн, а на следващата година под ножа минава и Реал. И макар че на олимпийския стадион в Амстердам Пушкаш вкарва цели три гола за мадридския тим, Бенфика успява да срази Реал с цели пет точни изстрела – 5:3! Играта на звездите Еузебио, Колуна и Симоеш е наистина изумителна. Всички предричат голямо бъдеще на този отбор, когато през лятото на 1962 г. Бела Гутман си тръгва след скандал с ръководството на Бенфика. „Няма да спечелите купата на Европа още сто години!”, проклина маджаринът на излизане от офиса. И действително – не само, че това велико поколение никога повече не се качва на европейския връх, но и вече над половин век Бенфика няма нито един трофей на УЕФА. Играе още осем финала в различните турнири, но губи всички до един. Не помага дори и това, че години по-късно Еузебио отива на крака пред гроба на Гутман, за да го моли да развали проклятието.
В началото на 60-те аржентинският треньор Хеленио Херера е нает в Интер със задачата да направи отбор-убиец. Херера изпълнява това, като води от Барселона със себе в Милано испанеца Луис Суарес, най-добър футболист на Европа за 1960 г. Херера прави от Интер един от най-силните отбори в Европа със схемата „катеначо” (4-3-2). Предизвиква истинска революция във футбола, като възлага на крайния защитник Джачинто Факети атакуващи функции. В тази конфигурация Интер печели два пъти Купата на европейските шампиони (1964, 1965) срещу Реал (3:1) и Бенфика (1:0). Става три пъти пръв в Италия. През 1967 г. тимът от Милано се класира за трети път на финал за КЕШ, след като елиминира българския ЦСКА с две равенства по 1:1 и победа 1:0 в третия мач на уж неутралния терен в Болоня. Свалянето на Интер от трона се провежда на 25 май 1967 г. в Лисабон, където срещу тима на Херера излизат смелите шотландци от Селтик, водени от мениджъра си Джок Стейн. И въпреки че Сандро Мацола открива рано головата сметка за италианците от дузпа, два гола на Томи Гемъл и Стив Чалмърс носят победата на съперника от Глазгоу. Интер на Херера заминава в историята.
До началото на 70-те никой не брои Холандия за голяма футболна сила. Докато обаче гледа един мач по ръгби, треньорът на Аякс Ринус Микелс решава да приложи този тип движение на играчите и във футбола. Така се ражда „тоталният футбол”, който буквално премазва съперника. За целта Микелс ангажира най-подходящите футболисти, повечето брадясали дългучи. Сред тях и Йохан Кройф, син на чистачката на стадиона. Аякс на Микелс и наследилия го румънски специалист Щефан Ковач печели три пъти поред КЕШ (1971, 1972, 1973), като последните два трофея са изкопчени в люти битки с Интер и Ювентус. Краят на шампионската серия на Аякс в Европа настъпва на 7 ноември 1973 г. на стадион „Васил Левски” в София. Макар и загубил първия двубой в Амстердам с 0:1, отборът на българската войска ЦСКА стига до велика победа с 2:0 след продължения. С втория гол на никому неизвестната резерва Стефан Михайлов ерата на Аякс приключва. Важно е да се отбележи, че в този мач не играе Кройф, трансфериран в Барселона няколко месеца по-рано.
През март 1970 г. обещаващият млад германски треньор Удо Латек поема Байерн. Препоръчва го най-добрият футболист на баварския тим Франц Бекенбауер. Преценката на Кайзер Франц се оказва правилна. Покрай старите кучета като Бекенбауер, Герд Мюлер и вратаря Сеп Майер новият треньор налага и млади таланти като Паул Брайтнер и Ули Хьонес. Този отбор успява по невероятен начин да спечели три пъти поред Купата на европейските шампиони. И то с игра, която специалистите ще определят като произведена от „германска футболна машина”. Под ръководството на Латек и поелия от него щафетата Дитмар Крамер баварците се справят в три поредни финала за КЕШ срещу Атлетико (4:0), Лийдс (2:0) и Сент Етиен (1:0). Но на 16 март 1977 г. Републиканският стадион в Киев се явява гробницата за баварците. Макар и спечелили първия двубой с 1:0, хората на Дитмар Крамер губят с 0:2 от съветския представител Динамо на прочутия треньор Валери Лобановски. Двата гола за последните десетина минути на Леонид Буряк и Пьотр Слободян прекъсват хегемонията на Байерн. Не завинаги, разбира се, тъй като след това тимът от Мюнхен ще спечели още два пъти европейския трофей на шампионите (2001, 2013).
През 70-те и 80-те Ливърпул има мрачната слава на рад с огромна безработица и едно от най-високите нива на престъпност в Англия. Но именно от него тръгват две изключителни явления – „Бийтълс” и футболният отбор на Ливърпул. Докато Джон Ленън, Пол Маккартни, Ринго Стар и Джордж Харисън покоряват музикалната сцена, футболистите господстват на футболната. Търпеливо създаван повече от едно десетилетие от славния си мениджър Бил Шенкли, този отбор на Ливърпул установява пълна хегемония при наследилия го Боб Пейсли. Трикратен носител на КЕШ (1977, 1978, 1981), Ливърпул на Пейсли разполага със страхотни играчи начело с шотландците Греъм Сунес, Кени Далглиш и Алън Хансен. Наследилият го Джо Фейгън печели същия трофей през 1984 г. в прочутия финал с дузпите срещу Рома (1:1, 4:2), и то не къде да е, а в „бърлогата на вълците” – Олимпийския стадион в Рим. Трагедията на стадион „Хейзел” обаче довежда до изваждането на Ливърпул и останалите английски отбори от турнирите на УЕФА. След завръщането им отборът губи старата си слава, макар и да напомня за себе си в изумителния финал за Шампионската лига срещу Милан през 2005 г., когато смелчаците на мениджъра Рафа Бенитес обръщат резултата от 0:3 до 3:3 и печелят с 3:2 при дузпите.
Ювентус винаги е бил символ на елитната футболна класа, но 80-те при Джовани Трапатони са считани за най-силните в цялата история на клуба. Четири пъти шампион в Серия А при Трап, именно тогава Юве печели двадесетата си титла, което е повод да сложи втората звезда на емблемата си. Мишел Платини и Паоло Роси стават общо четири пъти поред носители на „Златната топка”. В състава на Трапатони играят още едни от най-силните футболисти в онези времена като поляка Збигнев Бониек, Гаетано Ширеа, Марко Тардели и др. В турнирите на УЕФА първият успех на това поколение е през 1984 г., когато е спечелена КНК с 2:1 във финала срещу Порто. А година по-късно при трагедията на „Хейзел” Ювентус намира сили да победи Ливърпул с 1:0 във финала за КЕШ и да прибави най-високото отличие в трофейната си витрина. След оттеглянето на Трапатони тимът от Торино губи надмощието си за известно време, изместен от Наполи на Диего Марадона, Милан и Интер.
Милан е можел винаги да се определи като славен отбор, но при Ариго Саки няма равен в Европа. След като през 1986 г. клубът попада в ръцете на Силвио Берлускони, треньорът Саки получава не само свобода за действие, но и достатъчно пари. Освен че ангажира холандското трио Рууд Гулит-Франк Рийкард-Марко ван Бастен, големият стратег внедрява схемата 4-4-2. Водената от Франко Барези отбрана е желязна, а отборът е способен да мачка съперника с пълна преса. Така Милан на Саки печели два пъти КЕШ (1989, 1990). Наследилият го на поста Фабио Капело губи злополучно първия си европейски финал срещу Марсилия (0:1), но на 18 май 1994 г. записва една от най-бляскавите страници в цялата история на клуба. Олимпийският стадион в Атина става арена на големия двубой за трофея в Шампионската лига срещу големия тим на Барселона. Два гола на Даниеле Масаро и по един точен изстрел на Деян Савичевич и Марсел Десаи носят победата с 4:0 на италианците. Краят на успехите на това поколение е година по-късно, когато Милан отново е на финал, но този път губи от Аякс с 0:1.
Когато в края на 80-те Йохан Кройф поема Барселона, каталунският клуб за пръв път успява да излезе трайно от сянката на големия си съперник Реал. Холандецът сформира наричания от всички „отбор на мечтите”. В него централни действащи фигури са чуждестранни звезди като Михаел Лаудруп, Ромарио и Роналд Куман, плюс един от най-добрите футболисти на Испания в лицето на Джосеп Гуардиола, Хулио Салинас, Хосе Мари Бакеро и др. А солта и пипера в играта сипва огненият българин Христо Стоичков. Барса на Кройф печели шампионската титла на Испания четири години поред, което е ненадминат рекорд в клубната история и до днес. Отборът стъпва на европейския връх през 1992 г., когато бие Сампдория с 1:0 във финала на „Уембли”. Краят настъпва през 1995 г., когато скандалът между Кройф и Стоичков довежда до продажбата на българина в Парма, а по-късно си тръгва и самият холандец.
Когато на 6 ноември 1986 г. Алекс Фъргюсън поема Манчестър Юнайтед, дори и най-закоравелите фенове не са си мечтали какво бляскаво бъдеще ги чака. Дотогава клубът има в сметката си едва седем шампионски титли, последната от която преди почти две десетилетия. Плюс Купата на европейските шампиони, датираща от далечната 1968 г. Но с шотландеца настъпва и новата епоха в Юнайтед. Фърги прави отбора си цели 13 пъти шампион на Висшата лига. В турнирите на УЕФА първият трофей е КНК, спечелена срещу отбора-мечта на Барса и Кройф с 2:1. Най-големият връх е покорен през 1999 г., когато във финала на Шампионската лига Юнайтед обръща Байерн по фантастичен начин с 2:1 след два гола в добавеното време на Шерингам и Солскяер. Същият трофей е спечелен по не по-малко изстрадан начин и през 2008 г. в Москва срещу многомилионния Челси (1:1, 6:5 след дузпи) на Роман Абрамович. За Юнайтед при Фъргюсън играят едни от най-силните футболисти в света като Дейвид Бекъм, Кристиано Роналдо, Уейн Руни и ред други, а сред голмайсторите е и българинът Димитър Бербатов. За 26 години начело на клуба Сър Алекс печели общо 38 трофея. Оттеглянето му през 2013 г. слага край на цялото това величие.
