Това спасяване на Петер Шмайхел остави не само него със зяпнала уста. Датчанинът влезе в историята с улавянето с една ръка на удара на Стийв Седжли от Тотнъм през 1994-а в мач от Висшата лига. Спасяването се изучава в помагалата на английските футболни училища за деца до 11 г.
20. Жан-Мари Пфаф (Белгия).
ФИФА го нареди сред 125-те най-велики все още живи футболисти на всички времена. Дебютира през 1972 г. за Беверен, с който сензационно печели титлата и купата в Белгия, а и става играч на годината в страната. Пази 8 години на Байерн, печелейки четири титли, като изпуска Купата на шампионите в драматичен финал с Порто, когато Рабах Маджер му вкарва гол с петичка (1987 г.). С Белгия е втори на Евро 1980 и трети на Мондиал 1986. Колорит, скандално луд, но и невероятен вратар. На Мондиал 1982 в Испания едва не се удавя в басейна на отбора в хотела, когато журналист го бута на шега. Не знаел, че Пфаф не може да плува...
19. Жоел Батс (Франция).
Пази 18 години (1974-1992 г.) по терените на Франция със Сошо, Оксер и ПСЖ. Като национален вратар придобива митичен статут след Евро 84, когато помага за титлата на "петлите". На Мондиал 1986 спасява дузпа на Зико, а след това и на Сократес и е с основна заслуга Франция да елиминира Бразилия на четвъртфинал. Чува диагноза "рак на тестисите" през 1982-ра, с което пропуска Мондиал 1982. Но преборва болестта, а по това време започва да пише и поезия, като има две публикувани стихосбирки. Нали всеки вратар си е малко луд...
18. Роберто Абодансиери (Аржентина).
Легендарен в страната му и в Южна Америка, той остава човекът с най-много трофеи в историята на Бока Хуниорс. Наричат го Ел Пато - Патока, и е толкова луд и безразсъдно смел, че лицето и тялото му са в белези. Пази на Бока 9 години от 1997 до 2006-а, а после още веднъж през 2010-а, когато печели за четвърти път Копа Либертадорес с клуба! Над 300 пъти извежда отбора на терена като капитан. Има и 6 титли на Аржентина. През 2006-а е вратар на националния на Мондиала. Същата година преминава в Хетафе и още в първия сезон печели трофея "Рикардо Самора" в конкуренцията на Касияс, Валдес и други.
17. Харалд Антон Шумахер (Германия).
Наричаха го просто Тони Шумахер. Поредният хахо на вратата, но изключителен вратар. Печели титлата с Кьолн в Германия и става играч на годината през 1977-а, когато блестят Кале Румениге и цяла плеяда звезди на Байерн. Тони узурпира мястото в националния след ерата "Сеп Майер", печели титлата на Евро 1980, остава втори на Мондиал 1982 и Мондиал 1986 г. През същата година е и втори за "Златната топка" след Мишел Платини.
Книгата му "Начален сигнал" е първата във футбола, която става бестселър - разнищва неща от кухнята на играчи и отбори, разкрива скандали с допинг и отношения между федерация, треньори, национали... Никога повече не го викат да пази на Германия.
Шумахер е и незабравим с удара в лицето на Патрик Батистон на полуфинала на световното през 1982 г. Вратарят се врязва във френския играч и го оставя в безсъзнание с избити зъби и натъртвания. "Нацист", пише тогава френската преса. Светът е възмутен, но в книгата си Шумахер казва, че е играл честно за топката и просто не я е уцелил.
Снимка: Getty Images
16. Едвин ван дер Саар (Холандия).
Легенда. Дебютира за Аякс през 1990-а, отказа се 18 години по-късно, след като е пазил на грандовете Ювентус и Манчестър Юнайтед. Рекордьор по мачове на Холандия със 130 двубоя.
Неговото проклятие са дузпите - отпада така от три поредни големи първенства (Евро 96 и Евро 2000, както и Мондиал 1998). Играта му с крака е новост във футбола, доразвита днес от Мануел Нойер.
15. Хосе Луис Чилаверт (Парагвай).
Булдогът. Лудият. Както и голмайсторът, вкарал 67 пъти на противниците от преки свободни удари и дузпи. Печели 14 трофея на клубно ниво с Велес Сарсфийлд (Аржентина), където е легенда. Извежда като капитан страната си до две световни първенства (1998 и 2002), като на първото е в идеалния тим на турнира. Три пъти поред вратар №1 в света на Международната асоциация по статистика.
Левачката му порази не един вратар, а би фаул и срещу България на Мондиал 1998, но за щастие не уцели вратата. Иначе влизаше в историята като първия вратар с гол на световно.
14. Питър Шилтън (Англия).
С 11 клуба за 31 години, с над 1000 мача като професионалист, той е уникат. Дебютира през 1966-а, става шампион с Нотингам на Брайън Клъф, а после печели два пъти и Купата на шампионите. Пази до 48-годишен, като мачът му №1000 бе за Лейтън Ориент през 1996-а, 30 лета след дебюта. Държи рекорд от 10 двубоя на световни първенства без допуснат гол. Неговите юмруци не стигнаха до топката преди ръката на Диего Марадона, наречена "Божия" за скандалния гол от Мондиал 1986.
13. Франтишек Планичка (Чехословакия).
ФИФА го посочи за девети в историята сред вратарите. Невероятен спортсмен, изключителен вратар. Пази на Чехословакия на две световни първенства - 1934-а и 1938-а. Легендарен със смелостта си, той извежда страната до финал на първия Мондиал, загубен от Италия. През 1938-а на четвъртфинала с Бразилия Планичка, наричан Пражката котка, играе 40 минути със счупена китка, но не пуска гол. Мачът се преиграва два дни по-късно, но вече без вратаря, и бразилците продължават. В родината му често е сочен за най-добрият футболист в историята.
12. Рожерио Сени (Бразилия).
Явление на нашето време, а и не само. Дебютира в професионалния футбол на вратата на Сао Пауло през 1990-а. Преди няколко дни изигра мач 1241 (!) пак за Сао Пауло... Никога не напусна клуба, което кара привържениците да събират пари за паметник приживе пред стадиона. Сени има 129 гола за отбора, като изпълненията му от преки свободни удари са смъртоносни. И на 42 години не смята да се отказва.
Голямата му драма е, че изигра само 16 мача за Бразилия. Но има 18 трофея със Сао Пауло, включително два пъти Копа Либертадорес.
11. Клаудио Тафарел (Бразилия).
За да пазиш над 100 пъти на Бразилия, значи си направил достатъчно. Вратар на три световни първенства (1990, 1994 и 1998), Тафарел сложи ръка на титлата през 94-а, като спаси дузпа на Даниеле Масаро на финала (на снимката). Четири години по-късно прати Бразилия на финал със спасявания срещу Роналд де Бур и Филип Коку.
Носител на две купи на Италия с Парма, взе Купата на УЕФА и титлата в Турция с Галатасарай.
10. Мануел Нойер (Германия).
Вече е доста титулуван с титлата от Мондиал 2014, Шампионската лига и куп домашни трофеи с Байерн. Номер едно в момента, считан за вратар, който създава коренно нов профил на хората на тази позиция. Но времето ще покаже колко нагоре може да иде в тази класация.
Снимка: Getty Images
9. Джанлуиджи Буфон (Италия).
Вероятно най-добрият вратар в света за последните 25 години. Успехите му, лоялността му, постоянството му... Професионализмът му.
Заслужи с невероятна игра световната титла от 2006-а, но не успява да сложи ръка на купата в Шампионската лига, като вече има два загубени финала.
Най-великият му миг - като втори капитан вдига трофея на Мондиал 2006.
8. Рикардо Самора (Испания).
Първата голяма звезда на испанския футбол. Вратарят е роден в Каталуня през 1901 г., пази на Еспаньол и Барса, но преминава и в Реал - но във времена, когато отношенията между двата клуба далеч не са толкова вражески.
Самора печели купата с всички споменати клубни тимове, а и е част от първия обединен национален тим на Испания, събран през 1920-а. Пази на олимпиадата през 1924 г, където печели сребърен медал. Арестуван по време на гражданската война през 30-те, но се завръща във футбола и печели 2 титли като треньор на Атлетико. И до днес трофеят за най-добър вратар в испанското първенство носи името "Самора".
7. Гордън Бенкс (Англия).
През 60-те е неоспоримият номер едно в света, избиран пет пъти от ФИФА за вратар на годината. Пази на Англия при триумфа на Мондиал 1966. Печели два пъти купата на лигата с Лестър и Стоук, но истински големите му мачове са с националния.
А това на снимката... Е най-великият му миг.
На световното през 1970-а в мача Бразилия - Англия Пеле отправя удар с глава отблизо, при който топката със сигурност ще влезе във вратата. Тупва и отскача мощно към мрежата. Бенкс обаче някак я спасява с една ръка, преодолявайки законите на физиката и логиката на футбола. Това е Спасяване №1 в историята на световните първенства, според ФИФА.
Снимка: Getty Images
"Мислех, че е гол", спомня си години по-късно Пеле при срещата с Бенкс в Лондон. "И аз!", коментира вратарят на стари години.
И си спомня как веднага след онзи мач капитанът Боби Муур с типичното му чувство за хумор му казал в съблекалнята: "Бенкси, остаряваш. Преди тези ги хващаше..."
6. Оливер Кан (Германия).
Ако някога вратар сам е завеждал отбора си до финала за световната титла, то това е Мондиал 2002. Един невзрачен немски тим, бранен от един колос на вратата. Кан направи чудеса, за да допусне нелепа грешка на финала и да види как Бразилия убива мечтата му. Но вратарят бе истински звяр в началото на века, носейки Шампионската лига и 5 титли на Байерн с невероятната си игра.
5. Икер Касияс (Испания).
Най-титулуваният вратар в историята. Четири пъти избиран за №1 на годината от ФИФА. Световен и два пъти европейски шампион с националния тим, три пъти първенец в Шампионската лига с Реал. Наричан Свети Икер заради спасяванията си в решителни моменти, като този на финала на Мондиал 2010, когато спря по невероятен начин с крак удара на Робен 7 минути преди края и остави испанците в играта.
Снимка: Getty Images
4. Петер Шмайхел (Дания).
Огромният датчанин промени английския футбол и Манчестър Юнайтед, носейки първите титли на клуба след над две десетилетия суша. Разперените му ръце, закриващи цялата врата, смелите излизания срещу нападатели... Играта му бе учебник. Решителен за титлата на Дания от 1992 на европейското. Спечели и Шампионската лига с Юнайтед, напълно заслужено през 1999-а, а и я вдигна като капитан на финала.
3. Сеп Майер (Германия).
17 години пази вратата на Байерн през 60-те и 70-те, 13 лета е под рамката на немския национален тим. Основна фигура в златните времена на баварците с 3 триумфа за Купата на европейските шампиони. Печели световното (1974) и европейското (1972) с Германия, а след края на кариерата на играч остана треньор на вратарите на Байерн до 2008-а.
Снимка: Getty Images
2. Дино Дзоф (Италия).
Спортно дълголетие в оригинал. Дебютира за Италия през 1968-а в мач срещу България. Печели европейското първенство през същата година, а става световен шампион цели 14 години по-късно!
Тогава е на 40 години, с което чупи всички рекорди.
Шест пъти шампион на Италия с Ювентус, изиграва 112 мача за националния тим и е считан за един от най-уравновесените вратари в историята. Без да търси атракция при спасяванията, просто отразява опасностите.
Снимка: Еpic
1. Лев Яшин (СССР).
Няма кой друг да е!
Черната пантера е пример за велик играч от времената, в които футболът бе за корави мъже и романтични фенове. Яшин никога не напуска Динамо (Москва), където играе от 1950-а до 1970 г. Записва над 800 мача и спасява умопомрачителните 151 дузпи! Световен рекорд. "Единствената по-голяма радост от това да видя Гагарин в космоса, бе да спася дузпа", казва веднъж на шега великият вратар.
Печели пет титли на СССР.
С националния тим става европейски шампион през 1960-а и олимпийски 4 години по-рано. "Никой никога не е виждал такъв вратар. Няма и да види", кълне се великият Алфредо ди Стефано.
И, разбира се, не сме забравили: Яшин остава единственият вратар, печелил "Златната топка". Кой знае - може би никога повече няма да видим това да се случва...
