Ливърпул има с какво да допринесе за един такъв списък, на първо място с нелепите 35 млн. паунда, които клубът реши да похарчи за Анди Керъл.
След като продадоха Фернандо Торес на Челси за 50 млн., мърсисайдци се прицелиха в нападателя на Нюкасъл, а самите „свраки” признаха, че не са очаквали да го продадат за толкова много пари. При само 6 гола в 44 мача за Ливърпул, Керъл отиде в Уест Хем и играе там оттогава. А като споменахме Торес...
След преминаването си от Ливърпул в Челси, Хлапето се превърна в ялов и инертен нападател, опитал се да спаси кариерата си с преминаването под наем в Милан. Но той очевидно не беше човекът, от когото Милан се нуждаеше, а и отслабените „росонери” не бяха отборът, в който Торес можеше да си припомни добрите си дни. След 10 мача и само един вкаран гол, той се завърна в родния Атлетико Мадрид.
Едва ли Брендън Роджърс е вярвал, че Балотели ще компенсира отсъствието на продадения в Барселона Луис Суарес, но поне изглежда го гласеше за сигурен титуляр в тима през сезона.
Проблемният и непредвидим Балотели обаче бързо си извоюва статут на твърда резерва с неориентирана и незаинтересована игра. След само 4 гола за Ливърпул (в 4 различни турнира), кариерата му изглежда в задънена улица. А е само на 24...
Марк Хюз съзря в парагваеца заложби, които бяха неразгадаеми за всички останали, и плати 17.5 млн. паунда за него. Крус така и не постигна формата, която имаше в единствения си добър сезон в Премиършип с екипа на Блекбърн, и оттогава обиколи няколко отбора под наем, преди да заиграе в мексиканската лига от тази година.
Смятан за един от най-добрите вратари в света през престоя си в Интер, Жулио Сезар потъна напълно, след като избра да продължи кариерата си именно в кретащия Куинс Парк Рейнджърс.
Лондонският клуб изпадна и мениджърът Хари Реднап тотално замрази вратаря, след което се учуди, че никой друг клуб не го иска. След кратък престой в Торонто, Сезар отиде в Бенфика, където кариерата му отново потръгна.
След като прекара цялата си кариера в Италия, Манчини се съгласи да отиде под наем в Лестър на 36-годишна възраст. Той обаче така и не записа пълни 90 минути в петте си мача за „лисиците” и ентусиазмът му бързо се изпари.
По-малко от месец след началото на наема той се прибра в Италия, изтъквайки като мотив лични причини, и след няколко дни се обади в клуба, за да обясни, че въобще не възнамерява да се връща. Това беше и началото на треньорската му кариера в отбора на Фиорентина.
При Луис Ван Гаал Стоичков загуби титулярното си място в Барселона и потърси бъдещето си другаде – но Серия А и конкретно Парма по никакъв начин не изглеждаха блестящ избор за него. Стоичков записа 5 гола през сезона, а Парма завърши на шесто място, след което Камата побърза да се върне в любимата Барса.
Класически пример за гарантиран провал. Въпреки невероятните си успехи начело на тима, Пеп Гуардиола никак не се славеше с добри трансферни ходове при престоя си в Барса.
Върхът беше Чигрински – Гуардиола беше единственият човек в света, който вярваше, че Барселона се нуждае именно от украинеца и плати за него около 25 млн. евро. След само 14 мача за Барса Шахтьор си го купи обратно за 15 млн.
Барса обаче е нищо пред вечния враг Реал Мадрид, който заслужава почетно място в тази класация. В ерата на Флорентино Перес „белия балет” записа дузина галактически и не толкова галактически трансфери с нулева футболна логика.
Някои от тях бяха на истински футболни звезди - Ван дер Ваарт, Бекъм, Кака, Робиньо, които обаче по различни причини бяха очевидно неподходящи за кралския клуб. И извън тях обаче има два незабравими случая с марката „Реал”...
Преди да бъде привлечен в Реал, Уудгейт беше известен предимно с постоянните си контузии. Той беше контузен и в момента на трансфера, както и цяла година след това. Най-сетне се появи на терена с екипа на Реал през септември 2005 г., за да направи знаменателен дебют, цитиран като най-кошмарния във футболната история въобще.
Уудгейт влезе като резерва срещу Атлетик Билбао, вкара си зрелищен автогол с плонж, а после беше изгонен за два жълти картона. Остатъкът от престоя му в Реал бледнее на този фон, но очаквано контузиите му попречиха да се наложи и той спечели читателския вот в класацията „Най лош трансфер на XXI век” на испанския в. „Марка”.
Привличането в Реал, макар и само под наем, на резерва на Уест Хем разсмя футболния свят през 2009 г. Самият футболист помислил, че някой се подиграва с него, след като получил обаждане от Реал. "Получих обаждане от представител на Реал (Мадрид). Не бях особено учтив към него. Помислих си, че искат да ме направят за смях. Току-що бях разбрал, че преговорите с Лион и Нюкасъл са пропаднали и не бях в настроение за подобни шеги", разказа той.
Неизненадващо, престоят му в Реал беше разочароващ. Веднъж той пропусна тренировка, тъй като беше помислил, че има почивен ден, а по-късно беше заснет да дреме на скамейката по време на мача с Виляреал. Появи се на терена само в два мача преди наемът му да свърши.
