След като Германия се разделя на Западна и Източна след Втората световна война, в съветската окупационна зона е организирано отделно първенство по футбол. В началото на 50-те години във ФРГ най-силен е Кайзерслаутерн, два пъти шампион (1951, 1953) и вицешампион (1954, 1955). На 6 октомври 1956 г. в Лайпциг се провежда приятелски мач между „лаутерите“ и първенеца на ГДР Визмут (Карлмарксщад). Въпреки заявките за 400 000 билета, едва 100 000 зрители успяват да влязат в съоръжението. Кайзерслаутерн печели с 5:3, а година по-късно бие Визмут и на свой терен.
Според футболното списание „11 freunde“ най-великата битка между отбори от Западна и Източна Германия се провежда през сезон 1985-86 в турнира за Купата на носителите на купи. В четвъртфинала жребият противопоставя Динамо (Дрезден) и Байер (Юрдинген). Първият двубой в ГДР завъшва с победа за Динамо с 2:0. На полувремето в реванша на 19 март 1986 г. публиката на Байер Юрдинген вече е напълно омърлушена, тъй като гостите от Изток водят с 3:1. Но в съблекалнята треньорът на западняците Карл-Хайнц Фелдкамп успява да убеди футболистите си по някакъв начин, че не всичко е изгубено. Само за половин час между 58 и 88 минута те вкарват цели шест (!) гола и излизат крайни победители с общ резултат 7:5. Мачът остава в историята като „Чудото от Гротенбург“, както наричат стадиона на Байер Юрдинген.
След създаването на европейските клубни турнири през 1955 г. трябва да минат точно 18 години, преди два отбора от Западна и Източна Германия да застанат един срещу друг. Това става през есента на 1973 г., когато във втория кръг на турнира за Купата на европейските шампиони един се падат да играят Байерн и Динамо (Дрезден). Определянето на „истинския шампион на Германия“ става по изключително драматичен начин. Баварците печелят първия двубой в Мюнхен с 4:3 след гол на Герд Мюлер в последните минути. Реваншът в Дрезден е луд футболен трилър – Байерн повежда с два бързи гола на Ули Хьонес, но динамовци обръщат резултата до 3:2 в своя полза. И отново Мюлер забива гола за крайното 3:3, класирал Франц Бекенбауер и останалите в следващия кръг. Но да вкараш шест гола във вратата на прочутия Сеп Майер си е сертификат за висш пилотаж. Утехата за футбола в ГДР е, че по същото време в турнира за Купата на УЕФА Локомотиве (Лайпциг) елиминира Фортуна (Дюселдорф) с победа 3:0 у дома, след като губи първия двубой с 1:2.
Националните отбори на двете страни играят в квалификациите за олимпиадата през 1964 г. в Токио, където ГДР печели мястото (3:0, 1:2) срещу западняците. На игрите в Мюнхен-72 отново победата е за Изтока с 3:2, но и в двата случая ФРГ се представя от аматьори, докато комунистическата Германия ползва най-елитните си футболисти, които по документи също са с аматьорски статут и уж работят нещо друго. Времето за разчистване на сметки обаче настъпва на световното през 1974 г. във ФРГ, когато двете Германии се падат в една и съща група. Пред 62 000 зрители на „Фолкспаркщадион“ в Хамбург братоубийствената футболна битка завършва с победа за ГДР с 1:0. Тимът от източната част изнася геройски мач, а решаващият удар е нанесен от халфа на Магдебург Юрген Шпарвасер, който вкарва гол четвърт час преди края. Въпреки загубата западняците стигат до финала, където бият Холандия с 2:1 и печелят титлата. А героят за ГДР от този мач Шпарвасер по-късно избягва на Запад, като използва пътуване за турне с ветерани.
Преди падането на стената Източен Берлин е разделен във футбола на две. Правоверните партийци до един подкрепят Динамо, който се явява отбор на режима на Ерих Хонекер. Докато обаче този тим има привилегията да обира най-добрите играчи от ГДР и да печели мачовете си със съдийска помощ, другите берлинчани от футболния клуб Унион се явяват големите симпатяги. Случайно или не, но в ръководството на този отбор много рядко се намира някой член на Германската социалистическа партия. Знае се, че „не всички привърженици на Унион са врагове на комунизма, но всички врагове на комунизма викат за Унион“. И тъй като в Източен Берлин може да се хваща западногерманската телевизия, доста от почитателите на Унион си харесват отбора от Западен Берлин Херта. Агентите на ЩАЗИ остават ужасени, когато на стадион „Старото лесничество“ привържениците на Унион почват да скандират „А-а-а, о-о-о, е-е-е – Херта Бе Ес Се!“ в подкрепа на побратимите си от западната част на града, точно отвъд стената. За всички пънкове, хеви метъли, хипита и всякакви други неформали е въпрос на чест да бъдат от Унион. А феновете на Херта се отплащат за жеста, след като лидерът на тяхната групировка „Скачащите жабоци“ Петер Магер (на снимката) издава през 1988 г. в Западен Берлин сингъл на грамофонна плоча от 45 оборота, на чиято втора страна е записан химнът на Унион „Радост в Старото лесничейство“, след като закупува срещу 800 марки правата за него от оригиналния му изпълнител, рокзвездата на ГДР Ахим Менцел.
