Малко е странно между Оливер Кан и Мануел Нойер на вратата на тима да бе Михаел Рензинг, докато не се появи Ханс-Йорг Бут.
Гьорлиц бе много обещаващ десен бек, когато премина от 1860 Мюнхен в градския съперник едва 22-годишен. Дори получи няколко повиквателни за националния отбор, но след това кариерата му тръгна стремглаво надолу.
Буйтен бе част от тима, който спечели требъл през 2013-а, колкото и невероятно да изглежда това. Направи кариера в големи отбори, но никъде не успя да убеди, че притежава сериозна класа.
Беше привлечен с репутацията на новия Лусио, но се прочу най-вече с палежа и затвора, на който бе осъден през 2012-а.
Вятърът отвя по някакъв начин Едсон в Байерн през 2009-а, когато наставник на тима бе неговият холандски сънародник Ван Гаал. Браафхайд обаче не успя да пробие в тима и бе даден под наем на Селтик.
В Аржентина минаваше за добър футболист, но в Европа не успя да се докаже. Спечели няколко трофея в Байерн, но беше сред периферните играчи на баварците.
Той е продукт на академията на Байерн и дебютира за отбора на 20 години, но с идването на Марк Ван Бомел мястото му изгоря. Също се окичи с доста медали, но без да има сериозен принос за спечелването им.
Като Соса - играеше добре в Южна Америка, но не успя в Европа. След няколко наема, се завърна в Парагвай.
Блестеше с екипа на Хееренвеен, което му осигури трансфер в Байерн. Той бе привлечен заедно с Браафхайд от Ван Гаал, но също като него не успя да се наложи.
Беше звезда в родината си още като тийнейджър, но когато премина в Байерн едва 19-годишен се видя, че е далеч от класата, която се иска, за да си част от един от най-големите европейски клубове.
Осигури си трансфер в Байерн след добър сезон в Енерги Котбус в Бундеслига 2, след като отбеляза 25 гола в 33 мача. Облече легендарната "деветка" на Байерн, но изобщо не бе в състояние да оправдае очакванията, които имаше към него.
