2:0 над Хъл Сити, 3:0 над Лестър, 4:0 над Манчестър Юнайтед, 2:0 над Саутхемптън и 5:0 над Евертън. Това са резултатите на Челси, откакто премина към новата схема. С нея Антонио Конте успява най-добре да се съобрази със силните и слабите страни на отбора, който наследи: недостиг на защитници, бързи и повратливи играчи по фланговете, работливи и енергични халфове.
3-4-3 означава, че Аспиликуета играе като трети централен защитник и осигурява допълнително покритие за изнесените халф-бекове, докато неуморните Канте и Матич могат да покажат своята ефективност в защита и дори да се включват в атаките.
Така изглежда титулярният състав на Челси в новата формация. В защита „сините” могат бързо да приберат петима души благодарение на издръжливостта и дисциплината на Виктор Моузес и Маркос Алонсо. А присъствието на още двама централни защитници помогна на Гари Кейхил да си стъпи на краката. В предишната схема той беше най-склонният към грешки футболист във Висшата лига през сезона, а сега придоби увереност, също както завърналият се в Челси Давид Луис, заел позицията в средата на защитното трио.
Ето начина на подреждане на „стария” Челси от началото на сезона до второто полувреме на мача срещу Арсенал. Именно в 55-ата минута срещу „топчиите” Антонио Конте замени Фабрегас с Маркос Алонсо, мина с трима в защита и оттогава залага на 3-4-3.
За да работи тази система, тя се нуждае от двама биткаджии в центъра на полузащитата – това е решаващият елемент, наред със способността на халф-бековете да покриват фланговете си в атака, и в защита. Канте и Матич в момента играят подобна роля на тази на Канте и Дринкуотър в Лестър през миналия сезон. От единия край на терена до другия, те затварят пространствата за противниковите халфове, не им оставят време с топката в крака и захранват с пасове по-креативните съотборници пред себе си.
Междувременно Виктор Моузес се издигна след серия преотстъпвания под наем до основен играч на „Стамфорд Бридж” с нестихваща енергия по дясното крило.
Сега Азар има по-малко отговорности в защита и по-голяма свобода да се отдалечава от левия фланг и да се позиционира по-близо до Диего Коща. Белгиецът се отблагодари с отбелязването на пет гола (повече, отколкото вкара през целия минал сезон) и връщането към формата си от кампанията 2014-2015. При 3-4-3 Азар и Педро сноват между линиите на противниковия отбор, не играят като типични флангови играчи и са по-трудни за покриване. Специално за таланта на Азар именно това може да се окаже идеалната роля – смесица между крило и плеймейкър.
Той и преди е признавал колко иска да се премести в центъра и да играе като номер 10, но опитите му да го прави невинаги са били убедителни. От друга страна, на крилото не участва толкова в играта, колкото му се иска. А в това 3-4-3 на Конте е свободен да открива пространствата и да дриблира, да създава положения и да завършва атаките.
Защо Конте не пробва 3-4-3 в Челси по-рано? "Защото си бях наумил да започна с 4-2-4. Исках да започна сезона така, защото имам крила, които са силни един на един, и обичам да играя с двама нападатели много близко един до друг", обясни мениджърът. "Спечелих две първенства с 4-2-4 в Бари и Сиена. След това започнах с тази система в Ювентус, минах на 4-3-3 и накрая стигнах до 3-5-2, защото имах играчи, адаптирани по-добре за тази система. Но тя не е предпочитаната ми система. Предпочитаната е тази, която позволява на тима ми да победи".
Конте не е единственият. 3-4-3 отново е актуална в големия футбол и други отбори също я използват - къде успешно, къде не толкова. Славен Билич експериментира с нея в Уест Хем, опитвайки се да преодолее лошия старт на сезона. Роберто Мартинес я използва в белгийския национален отбор, за да опита да оползотвори огромния потенциал, който има в нападение. Борусия Мьонхенгладбах играе (разновидност на) 3-4-3 в Бундеслигата, Палермо и Дженоа я налагат в Серия А. В Барселона може да се каже, че Луис Енрике флиртува с тази система, а не след дълго един от най-ревностните й привърженици - Гуардиола - може да я изпробва в Манчестър Сити.
Не бива да се забравя, че 3-4-3 е сложна и специфична система и изисква много, за да бъде задържана за дълъг период от време. Малко отбори са успявали да реализират нейния потенциал. Дрийм тимът на Барселона с треньор Йохан Кройф е може би най-известният пример.
Много други треньори са страдали при опитите си да използват системата и са се убеждавали колко взискателна е тя, особено към халф-бековете и централните халфове, които биват изстискани докрай и често стигат до преумора и контузии.
Челси изглежда има точните играчи, за да задържи системата, но заместването на Канте, Моузес и Аспиликуета при 3-4-3 би било трудно. При евентуална тяхна липса Конте може да потърси други тактически варианти. Начело на Ювентус и на италианския национален отбор той е показвал голямо въображение и гъвкавост в подреждането и организирането на играчите.
