През 2008-а Устари тъкмо бе изкарал първия си сезон в европейския футбол след като премина за 6 млн. евро от родния Индипендиенте в Хетафе. По това време той бе считан за един от най-талантливите вратари в Ла Лига, но след 5 години се завърна отново в родината с екипа на Бока като свободен трансфер. В следващите години смени още Алмерия Съндърланд и Нюелс, а в момента се подвизава в мексиканския Атлас Гуадалахара (все като свободен агент). Олимпийското злато си остава единственото отличие в кариерата на Устари.
Кариерата на Гарай бе потръгнала още преди Олимпиадата в Пекин. През лятото на 2008-а той премина от Расинг в Реал Мадрид, след което бе отдаден под наем обратно при първите преди началото на турнира през август. Силните му игри с националната фланелка обаче не останаха незабелязани и от 2009-а най-сетне получи шанс за изява в Мадрид. За следващите две години Гарай все пак не се наложи като титулярен избор в защита и напусна кралския клуб. Изкара силни периоди в Португалия и Русия съответно с Бенфика и Зенит, а от последния сезон се завърна в Ла Лига с екипа на Валенсия, като общата сума платена за него през годините е 47 млн. евро.
След Олимпиадата Монсон хвана окото на Бетис и също премина в Испания, но така и не можа да се наложи задълго нито там, нито в друг от шестте клуба, които сменяше непрекъснато в идните години. В крайна сметка от началото на 2016-а е в чилийския Универсидат, а освен олимпийски медал има във витрината си и една титла на Аржентина с родния Бока (2015 г.).
Сабалета бе един от основните играчи на Аржентина и изявите му на турнира му спечелиха трансфер в Манчестър Сити. Там той премина за 8 млн. евро, след като преди това имаше и Купа на Испания с Еспаньол. Сабалета бе с основна заслуга и в трансформацията на „гражданите” в един от топ клубовете на Висшата лига. След девет безкрайно успешни сезона дойде време на промени в Ман Сити и аржентинецът напусна тима на Гуардиола като свободен агент в посока Уест Хем.
Година преди Олимпиадата в Пекин Гаго смени екипа на родния Бока Хуниорс с този на Реал Мадрид за сумата от 20,5 млн. евро. Той бе считан за един от най-талантливите вътрешни халфове в света, но стана жертва на господството на Барселона в Испания. Игра под наем в Рома, след което бе продаден на Валенсия за скромните 3,5 млн. евро, но в крайна сметка се завърна в родината си, като от 2013-а насам отново е футболист на Бока.
По онова време Фасио се подвизаваше в Севиля, където си изгради име на талантлив централен бранител. За разлика от много други се задържа дълго на „Рамон Санчес Писхуан”, докато през 2014-а Тотнъм не го откупиха срещу 10 млн. евро. В Англия обаче не можа да се наложи и последваха периоди под наем обратно в Севиля и в Рома, където в крайна сметка ще премине за постоянно от това лято за 3,2 млн. евро.
През 2008-а Соса бе един от големите таланти в Байерн Мюнхен, но така и не можа да затвърди статута си при баварците. Бе отдаден под наем на родния Естудиантес, след което премина през Наполи, Металист, Атлетико Мадрид и Бешикташ. Днес е футболист на намиращия се в дългогодишна криза тим на Милан. За националния отбор има едва 19 мача и 1 гол.
В началото на 2008-а Евер Банега премина от Бока във Валенсия за 18 млн. евро, но не се наложи бързо в титулярния състав. След края на Олимпиадата премина под наем в Атлетико Мадрид, но след един сезон се завърна при „прилепите”, където този път се установи за следващите пет сезона. Последва спад във формата му и нов наем в Нюелс, след което премина в Севиля за едва 2,5 млн. евро през 2014-а. Там отново блесна и два години по-късно от Интер, където играе и днес, платиха 15 млн. евро за услугите му. Той е един от най-опитните в състава на Аржентина към днешна дата като има 53 мача и 5 гола с националната фланелка.
Лавеци смени Сан Лоренцо с Наполи през 2007-а, но името му се тиражира още повече след успеха с Аржентина на Олимпийските игри. Преди това бе играл с екипа на Дженоа, но не се наложи в Калчото. Петте силни години в Неапол му се отплатиха с трансфер за 29 млн. евро в ПСЖ през 2012-а. В Наполи и в ПСЖ записа по 188 мача и вкара съответно 48 и 38 гола за тези отбори, след което реши да продължи кариерата си в китайския Хъбей Форчън (5,5 млн. евро), а за Аржентина има 9 гола в 51 мача.
Рикелме винаги е бил голяма звезда в родината си, въпреки непостоянните си изяви в европейския футбол. По време на Олимпиадата играеше за пореден път в любимия си Бока, където минаха най-силните години в кариерата му (с едно малко изключение във Виляреал). На 30 години именно той бе лидерът на Аржентина на олимпийския турнир и носеше капитанската лента. През 2012-а Рикелме си взе половин година почива преди да се върне отново в Бока, а накрая завърши кариерата си с екипа на Аргентинос Хуниорс. През януари 2015-а сложи край на кариерата си, отказвайки да стане най-високоплатеният футболист в парагвайското първенство със заплата от $110 000 на месец. В края на миналата година се появиха слухове, че ще се присъедини към Чапекоензе, но така и не се завърна към футбола, а на 24 юни той ще навърши 39 години (когато е рожденият ден и на Меси).
Авторът на победния гол срещу Нигерия във финала (1-0). По време на Олимпиадата Ди Мария правеше име в Бенфика и се справи много добре. През 2010-а си осигури скъп трансфер в Реал Мадрид, където въпреки класата си някак стана ненужен и премина през 2014-а в Манчестър Юнайтед срещу 75 млн. евро. В Англия обаче не му потръгна и премина срещу нова солена сума в ПСЖ след само един сезон. Там играе и сега, но слуховете за евентуален негов трансфер в Барселона при приятелят му и негов сънародник Лионел Меси стават все по-сериозни. За Аржентина пък е един от най-важните, когато е на терена с 83 мача и 18 гола и основна заслуга за финала на Световното в Бразилия, който пропусна заради контузия. Дo момента за него са платени умопомрачителните 180 млн. евро.
Веднага след олимпийската титла Еспаньол реши да го привлече от Андерлехт. Прекара няколко силни сезона в Каталуния, след което премина в Спартак Москва. През 2013-а се завърна под наем в Испания, а на следващия сезон и за постоянно с екипа на Севиля, като днес е един от най-опитните в състава. С Аржентина обаче не му потръгна и записа едва един мач с мъжкия отбор през 2010.
Акоста дори не получи шанс за изява с националната фланелка на Аржентина. Той поигра няколко години в Испания с отборите на Севиля и Расинг, но от 2013-а е в Ланус, където може да се похвали с повече успехи на клубно ниво (два пъти шампион на Аржентина и два пъти носител на Копа Зудамерикана).
Масчерано бе сред звездите на онзи аржентински отбор, след като наскоро бе преминал на митичния „Анфийлд” срещу 22,5 млн. евро, а преди това вече имаше сезон с екипа на ливърпул под наем от Уест Хем. От този момент насетне кариерата му вървеше само нагоре – трансфер в Барселона за още 20 млн. евро, който му донесе 14 титли, сред които и две от Шампионската лига. В Барса стана и централен защитник, а сега трябва да реши дали да завърши кариерата си при каталунците, или да предприеме едно последно предизвикателство другаде.
Днес едва ли някой ще опише Меси като крило, но тогава играеше тъкмо на този пост. След дълга сага от Барселона го пуснаха да играе на Олимпиадата с благоволението на новия треньор Гуардиола, а останалото е история. Меси естествено бе с основна заслуга за златните медали (и изработи победния гол), а после последваха куп трофей безбройни рекорди и 5 златни топки с Барселона. Голямата болка на Меси остава липсата на голям трофей с мъжкия отбор на Аржентина, след като загуби финала на Световното в Бразилия, на два пъти пропусна да спечели и Копа Америка срещу Чили, а след това дори се отказа за месец от националния. Сега обаче отново е на линия и на него се разчита да поведе страната (за която има 117 мача и 58 гола) към Мондиал 2018, когато ще е на 31 години – така, както го стори десет години по-рано в Пекин.
Кариерата на Агуеро бе потръгнала още преди Игрите в Пекин. През 2006-а талантът премина в Атлетико от Индипендиенте за 22 млн. евро. Там стана един от най-опасните нападатели в света, а този статут се затвърди след трансфера му в Ман Сити (36 млн. евро). И докато с „дюшекчиите” постигна единствените си успехи в европейските клубни турнира (1 Купа на УЕФА 2010 и 1 Суперкупа на Европа 2011), то при „гражданите” спечели цели пет трофея в Англия и дори стана голмайстор на Висшата лига през 2014-15. И това лято има слухове за трансфер в Реал Мадрид, но Гуардиола ще се опита да задържи голямата звезда на тима си в Манчестър.
Един от малкото, които останаха в родината си дълго след триумфа в Пекин. Той игра в Ривър Плейт чак до 2011-а, когато най-сетне се реши на трансфер в Европа. Премина в Малага за 4,5 млн. евро, но изглежда не е трябвало да сменя континента – последваха престои в Гранада, Пачука, Килмес и АЕК, за да се стигне до чилийския Универсидат Католика, където играе в момента. Логично и не получи шанс да дебютира за първия тим на Аржентина.
Серхио Ромеро е един от недооценените вратари в световния футбол. В Пекин бе резерва на Устари, но с времето показа, че е по-добрият избор и днес е титулярен страж на Аржентина, като имаше голяма заслуга за това „гаучосите” да играят финал на последния Мондиал. На клубно ниво блесна с екипа на АЗ Алкмаар в Холандия, но после не можа да се наложи в Сампдория. Премина под наем в Монако, но там конкурентът му Субашич бе предпочетен за титуляр. През 2015-а напусна Сампдория като свободен агент в посока Манчестър, но Де Хеа остава твърд титуляр за отбора на Юнайтед. Сега очаква бъдещето на колегата си, за да реши дали отново да сменя клуба – лош късмет за един определено не резервен вратар.
Обратното обаче важи за третия страж в отбора Николас Наваро. Той така и не можа да надскочи себе си и след като премина през Наполи, Кайзериспор, няколко аржентински отбора, а после остана цял сезон без отбор, накрая се завърна за постоянно в родината. Понастоящем е вратар на Сан Лоренцо, където също е резерва.
