На 35 години Рио се насочи към КПР, където получи шанс да работи отново с Хари Реднап - човекът, който пръв му даде шанс с екипа на Уест Хем. Глен Ходъл, който пък пръв му даде шанс с националната фланелка също бе в екипа. Предишният сезон Фърдинанд имаше сериозна заслуга за титлата на Юнайтед, но в КПР изигра само 12 мача, от които отборът постигна 2 победи. Трагедия в семейството на бранителя обаче също изигра съществена роля за слабото му представяне в новия отбор.
Макар да бе далеч от най-добрите си години, при втория си престой на "Анфийлд" Роби Фаулър демонстрира отново, че може да бележи голове. Те му извоюваха място в отбора, който по това време бе трети в Англия и игра финал на Шампионската лига. Изглеждаше, че след напускането си 32-годишният тогава Фаулър ще има какво да покаже и с екипа на Кардиф в Чемпиъншип. Но поради контузии се отличи с едва 4 гола в 13 мача за тима и година п-късно премина в Блекбърн, но така и не си извоюва никога повече титулярно място в английски отбор.
След фурора в Ювентус, който Пирло направи в средата ан 30-те си години, изглеждаше лесно за него да пожъне успехи и в МЛС. В крайна сметка играчи като Бекъм, Анри и Вийя напълно оправдаха трансферите си отвъд Океана. Но 2 години след преминаването му в Ню Йорк Сити вече е ясно, че майсторството на Пирло не стига да компенсира възрастта му в първенство, където ключови са бързината и атлетичността. Един от най-добрите полузащитници на нашето време дори бе освиркан от собствените си фенове при загубата с 0:7 от градския съперник Ню Йорк Ред Булс, чиято публика пък също го заяде с интересен трансперант (на снимката).
Свен-Йоран Ериксон го убеди да подпише с Нотс Ко само година, след като Кембъл изведе като капитан Портсмут до триумф за ФА Къп, което му осигури и завръщане в националния отбор на Англия. Никой не вярваше, че 35-годишният бранител ще има проблеми, след като отиде да играе в четвъртия ешелон на страната, но той напусна след едва три дена и една загуба от Моркомб с 1:2. И ако това не е достатъчен аргумент той се провали при завръщането си в Арсенал, аслед това не можа да се пребори за място и в тима на Нюкасъл, който тъкмо бе спечелил промоция.
Разбира се като отбор Рейнджърс е несравнимо по-голям от Бърнли, но в контекста на ситуацията лошото момче Джоуи Бартън напусна английската Висша лига, за да заиграе в Шотландия, а тимът от Глазгоу тъкмо се завърна в елита след фалита си от 2012-а. Бартън бе звезда в Чемпиъншип, представяше се под нивото си в Премиършип, но трансферът му в Рейнджърс предизвика огромно вълнение и интерес. При завръщането си в родината отсече, че капитанът на Селтик - Браун, "изобщо не е близо" до нивото му. Скоро си тръгна също така шумна и скандално, след като при загубата с 1:5 от големия враг не спечели нито едно единоборство с Браун, а освен това даде едва няколко точни паса. Бартън така и не можа да настигне егото си...
