Кога за последно чухте някоя жена или момиче да казва "Красива съм"?
Преди няколко дни жена беше пуснала коментар в един блог за мода и красота, в който пишеше, че смята, че е хубава. Само след минути, беше пуснала и втори коментар, в който обясняваше как макар да е красива, има много сбъркани неща в нея.
И само за да поясним, тя била просто хубавка, а не "поразяващо красива" или нещо такова. За бога, разбира се, че не. След това пък беше коментирала за трети път, извинявайки се, че вероятно звучи като суетна, но всъщност в реалния живот не е такава.
Това звучеше толкова изпълнено с разкаяние, че можеше да мине и за смешно
Ала в същото време има и нещо много странно и тъжно в цялата работа, което ни кара да осъзнаем всъщност колко трудно жените си признават, че са красиви.
Несигурността и ниското самочувствие по отношение на външния вид понякога приличат на чума. Голяма част от нас изживяват живота си, чувствайки се грозни, или като минимум недостатъчно красиви. Не е ясно как стигаме до това заключение. При все това има една по-разпространена и всепроникваща отрова, която макар и да прониква в нас на съвсем крехка възраст, симптомите й могат да продължат цял живот.
Още по-интересното е, че жените, които пишат за красота, почти винаги са обвинявани за това, че са твърде суетни
Твърде често жените са омаловажавани като повърхностни или суетни щом стане ясно, че се притесняват за външния си вид - и то дори в свят, в който никой не може да спре да мисли за женската красота заради безбройните билбордове и телевизионни реклами.
Въпреки това, да се чувстваме доволни от начина, по който изглеждаме, вероятно е още по-голям грях. Или пък ако по някаква причина се чувстваме чаровни и не ни е грижа за тялото и лицето ни, поне трябва да си траем. Може би няма нищо за казване. Ала може би ставаме уязвими по един изключително странен начин ако все пак кажем нещо.
Лесно е да бъдем самокритични. В различните ситуации това се възприема за забавно, нормално и дори социално приемливо. Понякога момичетата и жените се сближават помежду си именно чрез оплаквания за външния си вид. Те никога не се питат една друга неща като "Коя е любимата ти част от тялото ти?" и "Какво в себе си харесваш най-много".
Но за сметка на това често си мислят "имам твърде големи цици" или "прекалено висока съм", макар и другите да им завиждат точно заради това.
Понякога обаче трябва да се запитваме на кого е разрешено да бъде красив и дали въобще на някой му е разрешено?
Известните жени ни уверяват, че всъщност не се имат за толкова красиви, за колкото ги смятат останалите. Някои от тях дори са склонни да критикуват физическите си дадености пред журналистите.
"Мисля че имам много странни черти. Имам много издадени черти, а главата ми е твърде малка за тях," споделя Ан Хатауей пред списание InStyle. "Такова ми е лицето, просто не съм много красива". И тя не е единствената поразяващо очарователна звезда, която прави подобни изявления. Всъщност те са по-скоро обичай, отколкото рядкост.
Красивите жени, които гледаме по филмите, изглежда се опитват да ни убедят, че, подобно на всички останали, и те не са доволни как изглеждат. Може би така се правят на "нормални" в очите на феновете си. Или мислят, че ще оценим скромността им. Сякаш пък е грешно една жена, която е възхвалявана от целия свят заради своята красота, действително да повярва, че е хубава.
Междувременно изглежда логично нормалните жени да се чувстват дори по-зле по отношение на външния си вид. Ако Ан Хатауей се мисли за грозна, то аз трябва да съм зеленясал прегърбен орк!
Край! Няма надежда...
Научаваме, че когато една "нормално изглеждаща" жена престъпи ограниченията си и започне да се държи по начин, който хората очакват от една красавица, тя бива здраво критикувана. Да вземем например злобата, която се изля върху тялото на Лена Дънам. Когато нейната героиня в сериала "Момичета" на HBO успя да изкуси и впечатли по-възрастен и далеч по-привлекателен от нея мъж, критиците останаха изумени.
"Ама тя не е достатъчно красива!", изреваха те в един глас, като някои стигнаха дотам да приемат епизода за сън, случващ се единствено в главата на героинята й Хана - мечтата на една обикновена жена, на която й се иска да е красива. Самата идея, че Хана, или дори Лена, може да смята себе си за красива, се струва обидна за много хора.
Нормалните жени, каквито са повечето от нас, потръпват, четейки подобни коментари и им се иска да се отрекат от всяко по-самоуверено действие, което са правили. Изглежда, че е много опасно да вярваме, че сме красиви, или дори да намекваме за това. Светът ще ни изобличи, ако го разкрием.
Повечето жени се страхуват да кажат нещо позитивно за външния си вид, дори когато наистина го мислят
Почти винаги жените приканват хората към негативни коментари за тях, а и, честно казано, повечето не са достатъчно уверени в начина, по който изглеждат, за да си позволят подобна провокация.
Изглежда сякаш жените не искат да чуват другите да им казват, че грешат, ако си мислят, че са грозни. Защо? Защото красотата е важна, дори когато ни се иска това да не е така, дори и в живота ни да има милиард други по-значими и належащи неща. Красотата си остава чувствителна тема, защото нека бъдем честни - всички знаем, че тя има значение.
Тази култура на срам и насилена скромност е точно толкова проблемна, колкото културата на несигурност във външния вид и вманиачаване по красотата
Хващаме се в лепкавия капан на смесените послания: хем трябва да сме скромни, хем да сме уверени в себе си. Ала не би трябвало да бъде нескромно или арогантно да признаем, когато сме добри в нещо. Или когато изглеждаме добре. Това трябва просто да бъде реализъм.
Не е възможно всички да изглеждаме зле през цялото време. Понякога сме красиви. Понякога сме направо ослепителни. Понякога сме привлекателни, дори и да не изглеждаме като кинозвезди и модели, които все още не могат да признаят собствената си красота. Понякога самите ние изглеждаме като кинозвезди и модели, просто защото сме родени с тези гени.
И все пак, повечето жени не са родени с такива гени. Вместо това те получават завидна доза странна наследственост и още толкова непохватност. И все пак, дори те на моменти се хващат, че изглеждат страхотно. Понякога пък забелязват, че са красиви ВЪПРЕКИ шантавите си черти. И в този случай единственото, което трябва да направят, е да си го признаят открито. Направете го и вие!
