Когато на 8 декември 1980 г. Джон Ленън дава автограф на смутено изглеждащ фен, той едва ли осъзнава, че малко по-късно същият този мъж ще го застреля с пет куршума. Марк Дейвид Чапман прави именно това. Той споделя, че книгата "Спасителят в ръжта" го е вдъхновила и мотивирала да извърши убийството.
Пред съда признава, че решил да убие идола си, тъй като бил почти полудял от самота, а гласовете, които чувал "отгоре" му нашепвали да стреля. В момента той излежава доживотната си присъда в "Атика", един от най-строго охраняваните затвори в САЩ, където от съображения за сигурност живее отделен от другите затворници. Досега на няколко пъти той подава молба за предсрочно освобождаване, но съдът е непреклонен и Марк Дейвид Чапман остава в затвора.
На същата дата - 8 декември, но 24 години по-късно друг легендарен музикант бива убит от свой фен. Китаристът на разпадналата се по това време метъл банда Pantera Даръл Ланс Абъд, по-известен като Дайбег Даръл, е застрелян по време на концерт на новата му група Damageplan. Музикантите току-що били започнали да свирят, когато Нейтън Гейл тръгнал към сцената с крясъци. Мъжът изстрелял няколко куршума от упор в Даймбег с 9-милиметров пистолет "Берета", а после насочил оръжието към останалите му колеги и публиката, докато самият не бил застрелян от пристигнал своевременно патрулиращ полицай.
Версиите за убийството са няколко. Според едната от тях Гейл бил раздразнен от разцепването на Pantera и обвинявал Даръл затова. Според друга той обвинявал китариста, че е откраднал от него песен. И двете версии обаче са отхвърлени от полицията. Документите, предоставени от майката на Гейл обаче показват, че той страдал от шизофрения и параноя, което го карало да мисли, че музикантите от Pantera могат да "крадат и четат" мислите му и му се подиграват.
Конспирациите около убийството на американския президент Джон Ф. Кенеди съществуват и до днес. Макар наскоро Белият дом да публикува голяма част от документите на ЦРУ, свързани с атентата. Те обаче поставят много повече въпроси отколкото да дават отговори. Засега обаче се потвърждава официалната версия, че убиецът на Кенеди е Лий Харви Осуалд.
Мъжът е с комунистически възгледи, сам е пребивавал няколко години в СССР, където дори се жени за рускиня, от която има една дъщеря. Отегчен от социалистическия бит се завръща в САЩ, където този път се увлича по про-Кастровското движение. След завръщането си от СССР той се опитва да си намери работа, но няма особен късмет.
През 1963 г. си купува по пощата пистолет и пушка, използвайки фалшиво име. На 10 април същата година стреля по известния антикомунист Едуин Уокър и за малко не го убива. Стрелбата остава неразкрита, докато Осуалд не бил арестуван за убийството на Кенеди. На 22 ноември 1963 г. от стаята в книгохранилището (поредната нископлатена работа, която той си намира) Лий прострелва смъртоносно американския президент.
Кой стои обаче наистина зад покушението, най-вероятно ще остане мистерия завинаги, особено след като Джак Руби убива Осуалд само 2 дни след това. Именно второто убийство подклажда всичките съмнения, че има нещо скрито зад атентата срещу Кенеди. Какво обаче, трудно би могло да се каже.
Никой не знае защо точно дизайнерът Джани Версаче попада под мерника на Андрю Кънанан. Според някои той му отказал договор като модел, според други знанието, че е болен от СПИН го докарало до лудост. Никой обаче не може да каже истината, след като един от 10-те най-търсени хора в списъка на ФБР се самоубива, малко преди да бъде заловен при полицейска акция.
Още от тийнейджърските си години Кънанан започва да продава тялото си на по-възрастни и успешни мъже. Тъй като е едър и привлекателен, успява да се внедри в среди на пари, власт, лукс и разврат. На парти в един от гей клубовете на Сан Франциско той се запознава с дизайнера, но двамата така и не влизат във връзка. През 1997 г. Андрю започва да се усеща стар, а се появяват и първите симптоми на СПИН. Паралелно с това натрупаните в него ярост, гняв и ревност към двама бивши любовници, избуява и той се впуска в поредица от убийства, без дори да направи опит да прикрие, че именно той е извършителят.
Така се стига и до убийството на Версаче - голямото постижение в кариерата на Кънанан като убиец. Той причакал дизайнера пред имението му в Маями и точно, когато Джани отключвал портата, го прострелял с два куршума в главата. Заради огромния медиен интерес към случая най-сетне разследването се задейства наистина. Осем дни след това полицаите най-сетне откриват Андрю в едно от именията наблизо. За тяхно съжаление обаче точно преди да го заловят, той се прострелял в главата.
За "семейството" на Чарлс Менсън се е говорило и писало много, особено след като той подтиква наказателния отряд на култа да убие бременната актриса Шарън Тейт, нейните богати приятели, които били на гости в дома й. Голямата цел на Менсън е да започне голяма междурасова война, която в крайна сметка ще го остави като господар на света.
В неговите "учения" той се описва като преродения Спасител, който ще поведе света след голямата война между бели и черни. А убийството в къщата на Сиело Драйв, в каньоните над Бевърли Хилс, било начин да се стресне достатъчно света, че да започне тази война. Самият Менсън не извършва нито едно от убийствата, но подтиква Чарлз „Текс“ Уотсън, Сюзан Аткинс, Патриша Кренуинкъл и Линда Касабиан да отидат в имението и да извършат касапницата.
В плановете му убийствата трябвало да продължат и с други личности, чиято смърт ще шокира света - Ричард Бъртън и Елизабет Тейлър, Франк Синатра, Стив Маккуин, Том Джоунс и други. За щастие "Семейството" е заловено преди да изпълни плановете си.
Михаил Лермонтов е едно от големите имена в руската поезия. Освен това той бил от типа хора, към които проблемите се лепят лесно - любител на алкохола, жените и хазарта, който не се свенял да обижда околните.
След смъртта на Александър Пушкин през 1837 г. Лермонтов му посвещава поемата на „На смерть поэта“, изпълнена с обвинения към съвременното руско общество. Тя предизвиква широк отзвук и му донася популярност, но предизвиква недоволството на цар Николай I и Лермонтов е арестуван и изпратен в драгунска част в Кавказ. След дълги усилия Лермонтов все пак получава правото да се завърне в столицата, но само за 2 години. В началото на 1840 г. Лермонтов е осъден от военен съд за дуела си със сина на френския посланик. Отново е изпратен в Кавказ, където се отличава в боевете при река Валерик.
На 27 юли 1841 г. е убит по време на дуел. Около дуела обаче тегне сериозна мистерия, а версиите за него са доста. Основната версия е, че Лермонтов се подигравал публично на майора от руската армия Николай Маринов. Тъй като обидите били твърде много, Маринов извикал поета на дуел. Според някои източници двамата ухажвали една и съща жена, но Лермонтов нямал успех и затова започнал с обидите и дискредитирането на Маринов.
В крайна сметка дуелът се провел. И въпреки дългото чакане за стрелба в крайна сметка Маринов убива Лермонтов. За това е осъден на лишаване от чин и имущество. По-късно обаче присъдата му постепенно е намалена до лишен от "чин, ордени и правото да служи войник до пенсия без лишаване от дворянско достойнство". Царят допълнително намалил наказанието: "Майор Мартинов да се затвори в Киевската крепост на хауптвахта за три месеца и да се предаде на църковно покаяние".
