Адрия Васил не се е качила на трибуна да проповядва каузата си. Тя удобно се е настанила в своя стол и си посръбва вегетарианска супа. Журналист в канадското списание NOW, 36-годишната Васил наскоро публикува своя пътеводител за природните ресурси, наречен "Екохолично тяло". Подразбира се, че тя постоянно носи органични дрехи, естествен блясък за устни, огърлица, направена от изрезки от паркет и фънки лилави ботуши с рециклирани гумени подметки, макар и да разбира, че личността й на еко-боец може да се стори отблъскваща за някои хора. Точно заради това тя е един оксиморон: фанатик, който може да се шегува със себе си.
В интервю с нея тя разговаря за фталатните естери, половинчатия веганизъм и това дали нейният екохолизъм се отразява на връзките й.
Родена ли си "зелена"?
"Имам напълно не-екохолично минало. Отгледана съм в Квебек - предимно в Монреал. Баща ми беше управител на магазин от веригата McDonald's. Любимото ми нещо беше да отида там и да си поръчам толкова шоколадови сладоледи, колкото можех да погълна. По това време се хранехме с много преработена храна и бях доста пълничка".
Какво те накара да се превърнеш в екохолик?
"Баща ми разбра, че може да умре до няколко години, освен ако не промени диетата си. Само за една вечер преминахме от бързата храна към риба и зеленчуци на пара. Всички деца в семейството станахме фанатици на тема здраве. Загрижеността ми за околната среда се разпали особено, когато бях на 13 години, заради петролния разлив от "Ексон Валдес" през 1989 г. Ала наскоро майка ми ми даде някои неща от детството, сред които имаше рисунка за това колко е вреден лакът за коса. Дори съм писала в дневника си за това, когато съм била на 11."
Отразява ли се екохолизмът на връзките ти?
"Приятелят ми не е такъв екохолик, какъвто съм аз. Спорим за много обикновени неща - за термостати, например. Въпреки това съм късметлийка, защото той е наистина чудесен мъж. Много ме подкрепя и наистина се интересува от околната среда. А аз се опитвам да не бъда прекалено придирчива. Старая се да му правя забележки само за нещата, които наистина имат значение за мен, като например това, че постоянно държи зарядното за телефона включено. Но все пак с него сме заедно от 15 години".
Защо не се омъжиш за него?
"Не съм от хората, които си падат по брака. Сгодени сме от около 10 години. Не ми харесва идеята на сватбите. За мен това просто е начин да похарчиш много пари за нищо."
Може да си направите голяма луда гръцка сватба?
"Би било органична версия на "Моята голяма луда гръцка сватба", но при все това отново би било адски скъпо".
Няма ли някакви вредни екохолични навици?
"Аз съм полицията на "зелените етикети". Ходя на лов за такива етикети и в известен смисъл това се превръща в целодневно занимание. Един ден гаджето ми си опаковаше нещата за работа и му се наложи да използва тиксо, затова предложих да отида до магазина и да му купя. Обещах му, че ще се бавя 10 минути, но когато стигнах до дрогерията, прекарах час и половина в отбелязването на различни продукти. Човек не може да ме прати в магазин за няколко минути просто така. Приятелите ми не искат да ме водят никъде, защото това им отнема излишно време. Затова се опитвам да пазарувам сама".
Всичките ти дрехи ли са еко?
"Да. Но сутиенът ми не е. Много трудно се намират. Има безброй еко-бикини и памучни неща, но нищо за бюста, което да е еко и да е с банели".
А храната?
"Аз съм половинчат веган. Не съм яла червено месо от пубертета си насам, предимно защото го храносмилам много трудно. След това видях едно клипче за това как отглеждат пилетата в заводите и вече отказвам да ям каквото и да е месо от животни, които са отгледани по този начин. "
Но ядеш риба?
"Трудно е да не го правя. Полу-гъркиня съм, и при това положение е много трудно да убедиш родителите си да не готвят риба".
Има явление, наречено еко-досада. Как се справяш с това?
"Опитвам се да не проповядвам наляво и надясно. Надявам се, че просто давам на хората подробностите, така че да им помогна сами да вземат решение. Аз лично се опитвам да се вписвам в шегите и да разговарям за тях".
Добре, кажи си честно - има ли крайности на екохолизма, към които никога не би могла да преминеш?
"Да. Винаги ще използвам тоалетна хартия."
А не те ли притеснява, че хората си мислят: "О, ама тя е някакво хипи, което се облича в конопени роби, не си бръсне краката и чете поезия постоянно"?
"Е, това за поезията вече не е вярно".
