Франк Лойд Райт създава амбициозния си проект за небостъргач с височина 1 миля (1,6 км) през 1956 г. Ако беше построена - сградата щеше да е 2 пъти по-висока от настоящия рекордьор по височина.
Първоначалният план на концепцията е за супервисока телевизионна кула. Райт обаче решава, че сграда с подобно предназначение не е целесъобразнa, затова решава да създаде дизайн за небостъргач.
Той използва ареодинамичните характеристики на катедралните кули, като посочва, че пикообразният дизайн ще издържи на въздушното налягане и сградата няма да се люлее от поривите на вятъра.
Проектът е разположен в огромен парк, без място за паркиране на автомобили - Райт предвижда, че обитателите на мегаструктурата ще се придвижват до етажите с хеликоптери, за които е предвидил 100 площадки за излитане и кацане.
Оригиналният план на Райт така и не се сбъдва, но наследството му продължава да живее и до днес - много от съществуващите и бъдещите небостъргачи са създадени по чертежите на великия архитект - от Бурдж Халифа, през идеята за кулата Джеда в Саудитска Арабия до проекта за двойно по-високата Sky Mile Tower в Токио.
Проектът за олимпийски стадион на Заха Хадид в Токио съдържа всички характеристики на съвременната архитектура: ултрамодерна конструкция с типичните за нейния стил извивки и много, много висока цена.
Проектът за стадион по време на домакинството на Олимпиадата през 2020 г. обаче среща опозиция от много страни. Водещият японски архитект Арата Исозаки го нарича "срам за бъдещите поколения".
Разходите около конструкцията растат спираловидно с покачването на цените на стоманата, а по последни данни цената на строежа възлиза на 250 млн. йени (2,02 млрд. долара). През 2015 г. японският премиер Шиндзо Абе обяви, че проектът ще бъде заменен от по-ефективна алтернатива.
Колосалният проект на Борис Йофан за Двореца на Съветите е един от най-великите примери за архитектурни изцепки, които никога не са реализирани. През 1931 г. импозантната идея печели международен конкурс за нова административна и конгресна зала в Москва.
Оригиналният вид на Двореца е издържан в неокласически стил, като на върха му се предвижда да се инсталира статуя на Владимир Ленин.
С проектна височина от 416 метра, Дворецът на Съветите щеше да надскочи Емпайър Стейт Билдинг - най-високата сграда в света по това време. Главната й конгресна зала е широка 160 метра и е висока 100 метра, а капацитетът й е за 21 000 седящи места.
Проектът е сериозно променен с течение на времето, като самият Йосиф Сталин се намесва в прекрояването на чертежите.
Основите на сградата са поставени през 1939 г., но строителството е спряно заради нападението на Нацистка Германия срещу СССР през 1941 г. След края на войната проектът така и не е довършен. На неговото място е построен друг "рекордьор" - басейнът "Москва" - най-големият открит плувен басейн в света.
Това чудо на архитектурата е проектирано като централен елемент на преобразуването на Ливърпул в европейска столица на културата през 2008 г.
В крайна сметка единствените останки от "Облака" на Алсоп са тези странни изображения.
Концепцията, наречена "диамантеният бокс" от Guardian, печели архитектурният конкурс през 2002 г. за допълнение към "трите грации" на Ливърпул - сградите на Пристанището на Ливърпул, Royal Liver Building и Cunard Building.
Първоначалният бюджет на "Облакът", проектиран като комплекс от музеи и търговски обекти, скача от 228 млн. лири до 324 млн. лири само за 2 години. Така противоречивият проект е изоставен завинаги.
Това е поредната жертва на световната финансова криза, която приключва амбициозния си полет 6 години след одобряването на първоначалния проект през 2003 г.
По план кулата е с височина от 1 километър и се предвижда да украсява Палм Джумейра, изкуствения архипелаг в Персийския залив в близост до Дубай.
Проектът е повлиян от архитектурата на Александрийското пристанище, мостовете на Исафахан, градините на Алхамбра и променадата в Танжер. Вместо да се превърне в перлата на арабската архитектура, проектът рухва под тежестта на непосилната си цена - 38 млрд. долара.
Сферите са интегрален елемент от научните разработки на Исак Нютон. Затова френският архитект Етиен-Луи Буле решава, че именно това решение би било най-адекватно за формата на символичния гроб на учения.
През 1784 г. той прави чертежи на огромен 150-метров паметник, който надвишава с 8 метра най-високата сграда по това време - катедралата в Страсбург.
Отвътре кенотафът би трябвало да е кух, а обвивката на купола е проектирана с малки отвори, през които слънчевите лъчи да чертаят карта на съзвездията и планетите.
Въпреки че сградата остава само на чертеж, част от нейните идеи са заимствани на много други места, включително в Националната библиотека на Франция в Париж.
На няколко километра от Червения площад щеше да се издига една съвършено различна архитектурна амбиция - кулата "Русия". 600-метровият небостъргач с помещения за общо 25000 души наподобява самостоятелен вертикален град.
Той е смятан за една от най-екологично чистите сгради в света: по-голямата част от нея е с естествена вентилация, има тройна изолация за намаляване на загубите на енергия и фотоволтаична система за електроснабдяване, която подава излишъците от ток към общата електрическа мрежа.
Първата копка на сградата е направена през септември 2007 г., но само година по-късно идва световната финансова криза. Досещате се как приключва историята.
Идеята за построяване на огромен геодезичен купол над Манхатън като мярка срещу замърсяването на въздуха и регулирането на атмосферните условия в центъра на Ню Йорк хрумва на двамата архитекти през 1960 г.
Проектът предвижда конструкция с диаметър от над 3 км, изградена от бронирано стъкло, покрито с алуминий за ограничаване на отраженията от слънцето. Всяко отделно стъкло струва около 200 млн. долара и е невидимо за човешкото око при наблюдение от вътрешността на купола.
Конструкцията с тежест 4000 тона би трябвало да се построи с помощта на флотилия от хеликоптери.
За целите на проекта обаче се предвижда да се забрани движението на автомобили в Манхатън. Вторият риск пред нестандартното архитектурно решение е, че може да... полети под напора на горещия въздух. Не е учудващо, че проектът така и не се реализира.
Градският облик на Чикаго щеше да изглежда доста по-различен, ако проектът на Калатрава от 2005 г. беше построен.
Дизайнът на сградата с височина от 444 метра е смесица от стомана и стъкло, която надскача най-високата сграда в града - кулата Сиърс.
Структурата е с площ от 85 470 кв. м., като всеки етаж се отклонява с 2 градуса от централното ядро на конструкцията и се извива в 270-градусова спирала към небето.
Строителството приключва през 2008 г., когато инвеститорът затъва в сериозни дългове.
През 1908 г. великият каталунски архитект, известен с все още недовършената Саграда Фамилия в Барселона, създава проект за хотел в Ню Йорк с височина 380 метра и 121-метрова зала, предназначена за мемориал на бившите американски президенти.
Плановете за сградата остават тайни до 1956 г., затова информацията по детайлите й е съвсем оскъдна.
Смята се, че по първоначален план Hotel Attraction е щял да стои на мястото на построените по-късно Кули-близнаци. След атентатите през 2001 г. плановете за хотела на Гауди отново бяха извадени на бял свят от архитекта Пол Лафоли.
