Родопското село Любино е разположено на около 40 км от град Кърджали. Ако не броим напукания асфалтов път до него, можем да кажем, че то е откъснато света. В тишината на безвремието тук си съжителстват каменни къщички от началото на миналия век, старинна джамия и... двама англичани.
Снимка: Христо Узунов
Смесеният магазин на селото - прогнил спомен за времената, когато тук са живели повече хора.
Снимка: Христо Узунов
Дори през разбитите прозорци на магазина, гледката от Любино е зашеметяваща.
Кравите и парчето обработваема земя са типични за ежедневието на местните хора.
Снимка: Христо Узунов
В Любино отдавна няма деца. Масовото обезлюдяване на селата в региона е причина основното училище "Юрий Гагарин" да затвори завинаги врати.
Снимка: Христо Узунов
Застанал пред ръждясалите врати на училището, един от местните с тъга разказва за времената, когато на това място са учили деца, както от Любино, така и от съседното село Латинка и околните махали.
Снимка: Христо Узунов
Старата джамия в Любино е построена през далечната 1844-та. Днес обаче местната забележителност е полу-изоставена.
Снимка: Христо Узунов
Разкривените надгробни камъни на местното гробище разказват за дългата история на селото.
Снимка: Христо Узунов
Някогашното медресе, в което са се обучавали ислямски духовници, впоследствие превърнало се в светско българско училище, читалище и най-накрая в тъжни руини.
Снимка: Христо Узунов
Въпреки че голяма част от най-старите къщи в селото отдавна са изоставени, те продължават да водят неравна борба с времето.
Снимка: Христо Узунов
Снимка: Христо Узунов
Кметът Съдкъ Ахмет води служебен разговор.
Снимка: Христо Узунов
Мелани Кобън, застанала пред парника на своята зеленчукова градина, с усмивка разказва за родопските си приключения.
Снимка: Христо Узунов
Котката на Мели и Лий се наслаждава на чудната гледка от домашната панорамна тераса.
