Богдан Русев е възпитаник на Английската езикова гимназия в град Велико Търново. През 1999 г. завършва висшето си образование в СУ "Климент Охридски", специалност English and American Studies.
Той е популярен писател, преводач и бивш творчески директор на рекламна агенция. Започва кариерата си в средата на 90-те като автор на книги-игри под псевдонима Робърт Блонд. През 2001г. става главен редактор на списание "Егоист", след което заема същата позиция в изданията "Една седмица в София" и "Light". Работи като сценарист в продукцията на БНТ "Голямото четене".
Автор е както на детски книги, така и на романи и сборници с разкази. Като преводач от английски език е работил върху преводите на автори като Ф.С. Фицджералд, Чарлс Буковски, Джон Гришам и др. Негово дело е и официалният превод на субтитрите на култовата трилогия "Властелинът на пръстените".
Най-новият популярен автор, който проговаря на български език благодарение на Богдан Русев, е Антъни Хоровиц с романа "Мозайка от убийства" (изд. "Еднорог", 2018) - изкусително заплетена загадка в загадката за почитателите на криминалната класика.
Работили сте в разнообразни сфери като журналистика, реклама, копирайт, автор сте и на редица книги в различни жанрове. Защо в последно време решихте да се фокусирате основно върху превода на съвременна художествена литература?
Б.Р.: Преводите на съвременна литература - особено от автори, които харесвам и от които имам какво да науча - за мен са нещо като упражнение по бавно, внимателно четене. Когато превеждам, виждам по-добре как е написана една книга и защо въздейства на читателите си по начина, по който го прави. В този смисъл, преводите за мен са един от основните начини самият аз да стана по-добър писател. Освен това, в чисто практически план, професията на преводача е подходяща за човек, който живее в къща на село.
Кои бяха най-големите предизвикателства, пред които се изправихте при превода на "Мозайка от убийства" на Антъни Хоровиц? А кое в работата по книгата ви достави най-голямо удоволствие?
Най-голямото предизвикателство безспорно беше построяването на романа като криминална загадка, която читателят да разкрие стъпка по стъпка, едновременно с главните герои. (Защото детективите в тази книга всъщност са двама.) Много от "уликите", които водят към решението на загадката, са чисто езикови - анаграми, игри на думи, скрити цитати и други подобни. Задачата ми като преводач беше не просто да ги преведа по смисъл на български език, но и да запазя стойността им като улики. За пръв път ми се случва да се налага да взимам наистина драстични преводачески решения: да променям лични имена, например, или да превеждам "грешно", за да запазя стратегическата цел на съответния откъс. Разбира се, точно това беше и най-голямото удоволствие.
Споделете с нас от гледната точка на читател – кои са вашите любими автори и с какво са ви повлияли най-силно?
Всеки опит да отговоря задоволително на този въпрос ще наруши добрия тон по отношение на дължината на едно подобно интервю. Телеграфно: Кормак Макарти - с минимализъм; Йън М. Банкс - с размах; Франсис Скот Фицджералд и Труман Капоти - със стил; Чарлс Буковски - с лукава честност; Чайна Миевил - с дързост.
Били сте част от екипа на емблематичното за 90-те години на миналия век списание "Егоист". Разкажете ни някой култова или просто любопитна случка от онези години, свързана със списанието?
Някой друг път.
Да очакваме ли нова ваша книга или оставате съсредоточен върху изкуството на превода?
Новата ми книга вече е написана, сега остава да видим дали ще бъде издадена. Междувременно можем да очакваме излизането на "Ела при мен" на английски, от американското издателство Dalkey Archive Press, в прекрасния превод на Екатерина Петрова.
