Има една стара мъдрост, която гласи: „Ако мога да променя нещата, защо да се притеснявам? Ако пък става дума за нещо, което не мога да променя, трябва ли да се притеснявам?".
Предан последовател на Луиз Хей от 1996 г. насам, Лучия Джованини притежава неизкореним, почти митичен ентусиазъм, а любовта й към пътешествията е в абсолютен синхрон с мисията й да се грижи за душевния мир на своите довереници.
По време на тези изцелителни пътувания тя се опитва да разбере защо и по какъв начин хората се нараняват емоционално, откъде идва техният мазохизъм, защо подценяват или не вярват в своите способности и таланти, защо се повишава тревожността им и се стига до фрустрация, как съумяват сами да си причинят страдание. Нещастията ни отчасти произлизат от липсата на познания в областта на невролингвистичното програмиране, невросемантиката и психологията на себеактуализацията - все области, в които Лучия има експертиза.
И „Толкова различен живот", първият голям бестселър на Лучия, също като „Освободи живота си" изобилства от щрихи към лични житейски истории, упражнения, фрагменти, притчи и цитати, както и с пасажи от произведения на знаменити психолози.
Книгите и семинарите, които авторката организира, имат за цел да разсеят вътрешните заблуди, да облекчат страданието, да инжектират кураж, в крайна сметка да насърчат добрата промяна.
Да мислим, да изпитваме емоции, да говорим и да действаме са нашите основни четири умения: заедно те изграждат зоната ни на власт. В нея се намират основите и движещата сила на промяната, твърди Лучия. В „Толкова различен живот" тя засяга и теми като религията, навиците на хранене и физическото натоварване, защото е убедена, че отношението ни към тях рефлектира върху душевното ни състояние. Съответно определя мисловната ни нагласа.
Не е нужно да прегръщаме съдържанието на дадена религия, за да развием у себе си вяра и духовна интелигентност.
Ясно е, че става дума за личен избор. Ако сте вярващи и се чувствате добре така, продължавайте в същия дух. Но и да не сте възприели конкретна религия, пак е добре. Има много начини да се докоснем до божественото, ако наистина го искаме. Разочарованията, болките и страданието са само един по-необичаен портал към промяната.
Да живеем означава да се променяме. Дори само за да останем там, където сме, имаме нужда да се променяме, да се движим. Но в каква посока? Да се движим, за да запазим онова, което имаме (работа, връзки, здраве)? За да се усъвършенстваме? Оставили сме се на течението да ни носи? Или сме се устремили към дъното?
Казват, че проблемите не могат да бъдат решени на онова ниво на мислене, което ги е създало. Човек трябва да съумее да се дистанцира от тях, да погледне на своята си, частна драма с очите на философ. Нали болката е част от живота, също както радостта. Но докато малодушният прави всичко, за да прогони емоции като страх, безпокойство, вълнение, дръзкият „се гмурка под вълната", позволява тези емоции да го подминат и да се изпарят.
„Имаш четки, имаш боя, нарисувай си Рая и влез в него", пише Никос Казандзакис. Звучи толкова просто, нали? Понякога наистина е.
За радост на многобройните почитатели на Лучия Джованини, тя отново пристига у нас на 29 юни, сряда.
Освен че ще участва в представянето на българското издание на „Толкова различен живот", тя ще изнесе безплатен семинар. Събитието е с вход свободен и ще се състои в литературен клуб „Перото" от 19 часа.
