Сигурно сте попадали на концепцията за тотал дизайн - в основата й е идеята, че всичко, което ни заобикаля, е продукт на дизайна - от лъжицата до архитектурата на града, в който се събуждаме. В по-философски аспект говорим за търсенето на контрол над заобикалящото ни, за архитектурата и изкуството като контрол над средата.
Стилиян Дичев e творец, който в последните години преплита изобразително изкуство с архитектура и дизайн в търсене на максималния ефект. В момента се занимава предимно с продуктов дизайн, но казва, че е в постоянно търсене на промяната и на контрола над средата.
Негови произведения се намират в множество частни колекции, Националната галерия за изобразително изкуство, Галерията на художествената академия в София. Една от последните му изложби се казва "Портрети на автомобили". В известен смисъл е провокация към това, което представлява човешкото его. Хората не просто притежават вещи, те често се сливат с тях.
Стилиян Дичев работи и в областта на мебелния дизайн и съвременните интериори. Започва малко случайно. "Преди много години трябваше да обзаведа апартамента си. Реших, че мога да се справя сам и така се увлякох. Разбрах, че работата на художника може да има много измерения".
Срещаме се в неговия офис, заобиколени от картини на платна, модерни мебели и абстрактни инсталации. Говорим си за коли и за изкуство, а последното е навсякъде около нас в различни форми. Стилиян Дичев е почитател на Range Rover - може би наистина най-артистичната марка в сегмента на високо-проходимите автомобили, с автомобилите с най-красиви форми.
Стилиян Дичев рисува откакто се помни. "Това е едно от най-важните неща в живота ми. Завършил съм Художествената академия. В момента продължавам да рисувам, но не само изобразително изкуство, тъй като се занимавам активно и с интериорен дизайн. Там прилагам уаменията си, надявам се успешно."
Къде изобразителното изкуство среща интериорния дизайн?
Всички визуални изкуства се преплитат едно в друго. Навсякъде. И във всичко. Дори и в киното. Появиха се видео инсталации, които също са форма на изобразително изкуство.
Свидетели сме на тотално преплитане на различните видове визуални и изобразителни изкуства.
Хората като мен, които се занимават професионално с изкуство, подсъзнателно преливат своите умения едно в друго.
Аз например рисувах добре, имах идея за пространството и изведнъж започнах да се занимавам с интериорен дизайн, с мебелен дизайн, дори с реклама. В бъдеще на даден етап бих работил и със скулптури.
Тясното профилиране на съвременния художник е изключително закостеняло разбиране. На нашата работа трябва да се гледа малко по-широко и най-вече от гледна точка на похватите, които използваме, защото те ни дават възможност да се изразяваме по всякакъв начин.
Любим ваш художник или модерен артист?
Безкрайно много са. От българските автори харесвам много Греди Аса. Недко Солаков, който също е много успял български творец и като мен фен на марката Range Rover. В международен план се възхищавам на Герхард Рихтер.
Гледайки творбите им с професионално око, би било много трудно да кажа „харесвам само този или онзи творец". Това е широко понятие и затова трудно се споменават конкретни имена при така зададен въпрос.
Какъв искахте да станете като пораснете?
Първоначално исках да стана скиор и доста дълго време тренирах. След това в 6-ти клас ми се наложи да избирам, тъй като през цялото това време и рисувах активно. Тогава в мен надделя желанието да рисувам.
Имах две мечти и мисля, че осъществих по-добрата, по-голямата. Космонавт не съм искал да бъда. Като малък синът ми искаше да стане тираджия, защото харесваше как стоят по джапанки и къси панталони и люпят семки докато чакат на границата. За щастие като стана на 20 години преосмисли нещата и в крайна сметка стана архитект.
Какво ви вдъхновява в ежедневния живот?
За съжаление в България много малко неща ме вдъхновяват като изключим природата. Нито архитектурата, нито заобикалящата ни среда, нито тези намръщени хора по улицата могат да ме инспирират.
Проблемът с архитектурата може да се оправи, ако всичко се събори и се изгради от нулата.
Много хора ще бъдат разстроени, защото харесват заобикалящото ни.
Да, но в това се крие проблемът. Всеки, който разбира или не разбира смята, че това, което харесва е правилното. Но за какво сме ние тогава?
При мен идват клиенти, на които винаги първо предлагам това, което смятам, че е хубаво, правилно и издържано професионално. Все пак всички се залети от непрофесионализъм в различни сфери.
Имам претенцията, че съм професионалист и затова винаги казвам „Това за мен е правилното решение". Понякога клиентът иска "това по-наляво, а това по-надясно, това червено, това синьо" и в крайна сметка концепцията зад проекта изцяло се променя. Тогава им казвам „Моята отговорност е до тук. От тук нататък ние сме подизпълнители".
Кое е най-характерно в стила ви на художник и дизайнер?
Много е трудно човек да погледне отгоре на себе си и на това което представлява и твори. Това е процес, който подлежи на еволюция. Мога да кажа, че на различни етапи това е различно.
С годините всеки човек на изкуството търси едно изчистване от излишни елементи, от натрупвания и се старае да излезе максимално пречистен пред публиката с възможно най-синтезираната форма.
В момента ми харесва, че правя по-абстрактна живопис въпреки, че се смята за демоде. На от погледа на моите години мога да кажа, че като творец винаги съм се старал да бъда леко демоде, за да бъда модерен. Ако се замислете едно леко поостаряло на пръв поглед нещо се оказва модерно на следващия етап. Нещата се повтарят.
Кое е най-характерно за стила ви на шофиране?
Той също претърпя еволюция. В по-младите си години шофирах като състезател. Гордеех се с високите скорости, с които карах. Тогава нямах възможност да карам толкова хубави коли. Имал съм коли втора, трета употреба, минал съм през всичко. Първата ми кола беше Лада петица на тридесет години. След това си купих един Форд Ескорт, който беше на поне петнадесет години и така допреди десетина години, когато започнах да карам само нови коли.
С годините станах по-улегнал, спокоен и уравновесен шофьор. Избягвам да участвам в състезания вече. Когато те видят с хубава кола като Range Rover в България все някой се опитва да те изпревари на светофара. Започват едни състезания. Преди много се връзвах на това нещо - сега вече не.
В момента за мен е важно да карам хубава кола, да се чувствам комфортно в нея, сигурно, да ми е приятно и удобно. Това е.
Ако може да сравните картина с пътешествие - как бихте я нарисували?
Ами ето така (сочи красивите картини, подредени в кабинета му- бел.ред.). Картините, които виждате са част от последната ми изложба. Това, което човек вижда като картина е някакъв вид пътешествие - ако щете в пространството, във времето. Ние пътешестваме предимно в съзнанието си.
В произведенията си пресъздавам свои чувства и видения от пътуванията, спомени. Това, което правя в момента е доста абстрактно - интуитивното и сензитивно изкуство, така че спокойно може да бъде наречено едно пътешествие.
Как избирате колите, които карате?
Много лесно. Не знам дали видяхте по стълбите докато идвахте към офиса ми картините, на които съм изобразил любими коли. От много години вече съм лоялен клиент на Moto Pfohe. Първо карах Volvo, но преди 7-8 години попаднах на марката, която наистина харесвам и обичам заради стила й. Оттогава през 2-3 години просто сменям Range Rover-а с най-новия наличен модел.
Малко съм консервативен в това отношение. Като харесам една кола и една жена- аз съм с тях. Единствено в работата си се старая да не бъда консервативен. Консерватизмът в тези две неща ми дава възможността да бъда абсолютно смел в другите области, в които се развивам.
Как изглежда перфектната кола?
Моята кола.
